Във войната между Русия и Украйна има едно правило, което многократно е доказвало своята валидност. Когато официалните съобщения започнат да стават по-кратки, а реалните движения на фронта по-активни, обикновено се подготвя нещо по-голямо. Именно поради това вниманието към последното посещение на руския министър на отбраната Андрей Белоусов в щаба на групировката „Север“ се оказа значително по-голямо от обичайното. Причината не е самото посещение. Причината е липсата на информация след него.
Според руското военно ведомство министърът е изслушал подробни доклади за обстановката и действията на подразделенията. За разлика от предишни подобни посещения обаче, този път практически липсваше публична информация за съдържанието на разговора. Това автоматично породи множество версии. Нито една от тях не може да бъде независимо потвърдена. В същото време събитията на терена дават известни основания да се предполага, че в северното направление действително се подготвя по-сериозен етап от операцията.
През последните седмици голяма част от коментарите бяха концентрирани около Константиновка. Самите украински военни анализатори признават, че положението там остава изключително трудно. Въпросът обаче не е само в Константиновка. Все повече наблюдатели обръщат внимание на Лиман. Ако се съди по публикуваните сведения от руски и украински източници, руските части продължават постепенно да разширяват зоната си на контрол в града и около него.
Тук не става дума за впечатляващи механизирани пробиви от учебниците по оперативно изкуство. Става дума за нещо далеч по-прозаично и далеч по-опасно за защитника. Бавно изтласкване, контрол върху отделни квартали, овладяване на индустриални зони, контрол върху пътища за снабдяване и постепенно ограничаване на възможностите за маневриране. Това е процес, който рядко изглежда впечатляващо на картите в социалните мрежи, но често създава предпоставки за последващ срив на отбраната.
В Лиман особено внимание привличат районите с многоетажна застройка. Подобни участъци обикновено позволяват продължителна отбрана и могат да забавят настъпващите сили за седмици. Затова и значението им е по-голямо от чисто географските размери на кварталите. Ако те бъдат загубени, цялата конфигурация на защитата започва да се променя.
Зад военната терминология стои и един по-прост въпрос. Колко резерви разполага Киев за едновременно поддържане на Лиман, Константиновка, Купянск, Покровск, Суми и Харков? Именно тук започват да се натрупват съмненията. Украинската армия продължава да демонстрира висока устойчивост, но ресурсите не са безкрайни. Всяка бригада, прехвърлена към Суми, отслабва друга позиция. Всеки батальон, изпратен към Харков, липсва някъде в Донбас.
Поради тази причина все повече експерти разглеждат сегашните действия на руските сили не като серия от отделни настъпления, а като опит за разтягане на украинската система по цялата дължина на фронта. Това не означава задължително предстоящ стратегически пробив. Но означава увеличаващ се натиск върху управлението на резервите.
Особено показателна изглежда ситуацията около Краматорското направление. След овладяването на редица населени места и напредването отвъд канала Северски Донецк – Донбас, руските части очевидно се стремят да създадат по-широка база за бъдещи действия. Сам по себе си каналът дълго време представляваше важна естествена отбранителна линия. Всяко стабилно преминаване през подобно препятствие има значение, което надхвърля размера на конкретното село или височина.
Краматорск и Славянск остават последните големи градски центрове в Донецка област, които се намират под контрола на Киев. Тяхното значение е едновременно военно, административно и символично. Загубата им би означавала не само промяна на фронтовата карта, но и сериозен политически удар за украинското ръководство.
Тук обаче има нещо, което не излиза напълно в оптимистичните оценки на руските военни коментатори. Градските битки са скъпи. Те поглъщат техника, боеприпаси и хора в мащаби, които често обезсмислят бързите прогнози. Достатъчно е да си припомним Бахмут, Авдеевка или Мариупол. Дори когато една страна има инициативата, цената остава висока.
Сходна картина се наблюдава и в района на Добропиле. Там логиката изглежда свързана не толкова със самия град, колкото с пътната инфраструктура. Във всяка война магистралите и железопътните линии са нервната система на фронта. Когато една армия губи възможност безопасно да движи гориво, снаряди и подкрепления, проблемите започват много преди реалното обкръжаване.
Точно затова толкова внимание се отделя на пътя Добропиле–Краматорск. Ако той бъде поставен под постоянен огневи контрол, това би усложнило украинската логистика в цял сектор на фронта. Засега обаче подобен сценарий остава в сферата на възможното, а не на сигурното.
Северното направление заслужава отделен разговор. Дълго време то беше определяно като второстепенно. Последните събития около Суми и Харков поставят това определение под въпрос. Руски части продължават да действат в пограничните райони, а съобщенията за укрепване на позиции в Сумска област постепенно се увеличават.
От чисто военна гледна точка Суми има особено значение. Градът е разположен сравнително близо до границата и играе важна роля в регионалната логистика. Дори без директен щурм, самата перспектива за разширяване на бойните действия около него принуждава Киев да държи допълнителни сили в района.
Подобна е и логиката при Харков. Вторият по големина град в Украйна отдавна се разглежда като една от най-чувствителните точки на фронта. Всяко придвижване към логистичните възли северно от града автоматично предизвиква реакция на украинското командване.
Съобщенията за проникване в района на Казачья Лопан засега не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем. Но дори ограничено придвижване там има определено значение. Населеното място се намира върху важни комуникационни линии и традиционно се разглежда като част от северния отбранителен пояс на Харков.
Погледнато от дистанция, се оформя интересна картина. Донбас, Суми и Харков вече не изглеждат като напълно отделни театри на бойните действия. Все по-често те функционират като свързани елементи от една обща система. Решение, взето край Суми, може да повлияе на ситуацията край Славянск. Прехвърляне на резерви към Харков може да отслаби отбраната на Донбас.
Затова и част от анализаторите виждат в действията на руското командване опит да се създаде постоянна дилема за Киев. Къде да бъдат изпратени ограничените резерви? Кой сектор е най-опасен? Кой може да бъде временно пожертван?
Отговорите не са очевидни. Особено на фона на продължаващите проблеми с мобилизацията, износването на техниката и зависимостта от външни доставки. Войната отдавна не се определя само от героизма на фронтовите части. Тя се определя и от капацитета на заводите, от производството на снаряди, от ремонтните бази, от железопътните възли и от възможността държавата да поддържа този огромен механизъм месец след месец.
Затова главната интрига не е дали дадено село ще бъде превзето днес или утре. Главният въпрос е дали сегашното настъпление представлява локална серия от успехи или началото на по-широка оперативна кампания, насочена към изчерпване на украинските резерви по цялата линия на съприкосновение.
Засега няма окончателен отговор. Има само множество признаци, които сочат в тази посока. Именно затова засекретеният доклад на Белоусов предизвика толкова внимание. Понякога най-интересната информация във войната не е тази, която се публикува. Понякога тя е тази, която внезапно престава да бъде публикувана.
