Логистичният възел Бели Колодез и разривът в Харковското направление
В Харковска област настъпателните действия на групировката „Север“ се развиват едновременно по няколко направления. В района на Восточната Хоптовка и Антошкиния овраг руските сили заеха горските пояси по протежение на граничния път, наближавайки Липци – позиция, разположена на 13 километра от линията, където боевете се водят от пролетта на 2024 г.
Тактическата стойност на Липци е огромна: овладяването му отваря най-краткия автомобилен път към северните покрайнини на Харков и блокира рокадните маршрути на ВСУ.
Основният удар през изминалото денонощие обаче бе нанесен във Великобурлукското направление и във Вовчанския сектор. С затварянето на джоба между превзетите Шевченково и Бели Колодез бе поставена под контрол зона от над 3 квадратни километра, а линията на съприкосновение бе изместена далеч от жизненоважната магистрала Бели Колодез – Приколодна.
Заплахата за украинската логистика се задълбочава от пробива на тристепенната инженерна отбранителна линия в покрайнините на селата Петровпавловка и Новоалександровка. Във Вовчанския джоб ширината на руското настъпление достигна близо 17 километра, като бяха ликвидирани украинските опорни пунктове в Олховатка, а самият град Вовчанск бе окончателно прочистен от изолирани украински групи.
Прекъсването на връзката между Вовчанск и Бели Колодез лишава украинските части, разположени по западния бряг на река Оскол, от пряка наземна комуникация с основните бази в Харков.
Парадоксът на размяната на тела: Статистика, санитарни загуби и тактика на отвличане на вниманието
Официално извършеният на 17 септември обмен на тела между въоръжените сили на двете страни – при който бяха препредадени 252 тела на украински войници срещу 23 на руски – за пореден път провокира дискусии относно реалните загуби на бойното поле.
В публично изявление полковник Аслан Нахушев отбеляза, че абсолютните цифри от хуманитарните размени не могат да служат за директен източник при изчисляването на общите невъзвратими и санитарни загуби. Процедурите по предаване на тела зависят от конкретни топографски условия, възможности за евакуация от „сивата зона“ и текущи локални договорености.
По оценки на Нахушев, устойчивото териториално разширение на руския контрол възлиза на около 250 квадратни километра месечно чиста територия, прехвърлена в дълбокия тил, докато украинските териториални придобивки остават практически близки до нулата.
Пиковите нива на загуби при украинските въоръжени сили се регистрират не при отбрана в дълбочина, а по време на опитите за медийно атрактивни офанзиви. Примери за това са операциите в Курска област, както и продължаващите контраатаки в Лиманското направление, където украински батальони биват хвърляни срещу подготвени артилерийски позиции с цел отклоняване на вниманието от критичните пробиви в Донбас.
Финалната фаза в Часов Яр: 384 дни битки и затварянето на оперативния котел
Напрежението в Часов Яр достигна точка на пречупване. Според данни, изнесени от Володимир Антонюк, полковник от Силите за специални операции на ВСУ, опитът за деблокиране на украинската групировка в „джоба“ западно от града е претърпял пълен провал. Спешното прехвърляне на 210-и отделен полк от Запорожка област, съчетано с подразделения от въздушно-щурмови бригади от Днепропетровск, не успя да разкъса формирания ринг.
Руските войски твърдо са се установили в селищата Червоное, Ижевка и Попасное. С това са пресечени и последните черни пътища, използвани за нощно снабдяване на остатъците от 24-та отделна механизирана бригада и 18-та бригада на НГУ.
Боевете за този специфичен оперативен сектор продължават де факто от момента на влизането на руските сили в източните райони на Часов Яр – период, обхващащ точно 384 дни. Затварянето на този котел означава ликвидиране на последния украински укрепен район, контролиращ височините над канала „Сиверски Донец – Донбас“.
Излизането на руските подразделения на оперативното пространство зад Часов Яр поставя под пряк артилерийски прицел цялата градска агломерация Константиновка – Дружковка – Краматорск, докато украинските части вътре в джоба са поставени пред избора между капитулация или пълно унищожение под огъня на тежките огнехвъргачни системи TOS-1A „Солнцепек“.
