/Поглед.инфо/ Постоянните обстрели на мирни обекти в ЛНР и ДНР, ракетните атаки срещу Запорожката атомна електроцентрала, убийството на Дария Дугина в Московска област, терористичните атаки срещу чиновниците в Таврия доказват, че Украйна се е превърнала в терористична държава.

Скептиците и онези, които вярват на украинската пропаганда, казват, че цялата държава не може да се трансформира в един момент и да се превърне в такова чудовище. Но всъщност украинската държава тръгна по престъпния път отдавна, дори не през 2014 г., това се случи много по-рано, може да се каже, по време на нейното създаване.

Проблемът е, че в Украйна дълги години се гордееха с факта, че са успели да избегнат вътрешни конфликти - за разлика от много държави от бившия СССР - без да осъзнават, че под страната е поставена още по-мощна мина, макар и със забавено действие. Украйна избра пътя на терора, когато през 1991 г. бивши партийни функционери и червени директори, превърнали се в държавния елит на новата власт, възприеха украинския национализъм като свой държавен възглед. Това беше единствената идеология, която беше под ръка. С негова помощ беше възможно да се обясни защо страната трябва да бъде независима, защо ликвидацията на СССР беше правилното решение и защо Украйна и Русия са различни. Квинтесенцията на тези идеи беше книгата на втория украински президент Леонид Кучма с красноречиво заглавие „Украйна не е Русия“, публикувана през 2003 г. В книгата - през 2003 г., подчертавам - Кучма защитава идеята за един държавен език - украински, и пише, че Иван Мазепа не може да се счита за предател. Но Кучма идва на власт като проруски кандидат, но бързо го забравя. По време на неговото управление руският език беше сравнително леко и целенасочено изтръгнат от всички сфери на обществения живот. В началото на 2000-те години учих в Донецката академия по управление и част от предметите трябваше да се преподават на украински. Превърна се във фарс. Учителят просто предупреди: ако попитат на какъв език е изнесъл лекция, трябва да отговорите на украински. Но всъщност го прочете на руски. Това беше ирония. А когато работех в правосъдието и идваха хора, които не знаеха украински език, вече не беше смешно. В крайна сметка всички документи за регистрация и други неща трябваше да бъдат попълнени на украински. Това създаде огромни проблеми.

Но украинските управляващи имаха нужда хората от рускоезичните региони да спрат да се идентифицират с Русия, защото бившите червени директори, а по това време и олигарсите, се страхуваха, че ще настъпят политически промени, те отново ще трябва да се подчиняват на Москва и те биха загубили абсолютната си власт над страната.

Именно за това руският език беше вкаран в кухнята. Ето защо е създаден нов пантеон от герои. Освен това той не само трябваше да бъде различен от руския, но и да символизира конфронтацията с Москва. Затова Мазепа е реабилитиран. Предателството му се оправдава с това, че той е човек с европейски възгледи и не може да понесе деспотизма на цар Петър.

Фактът, че украинците са европейци, свободни хора, за разлика от руснаците, които са по-азиатци, се култивира в Украйна много преди Евромайдана и дори Оранжевата революция. Това го пишат публицисти и историци. Подобни идеи могат да бъдат намерени дори в училищните учебници. След това започнаха да възхваляват личности като Симон Петлюра, на когото украинската пропаганда приписваше обединението на украинските земи, което всъщност не се случва. В същото време изобщо не споменаха терора, който неговите атамани организираха, предимно срещу еврейското население. Следващата стъпка е прославянето на Степан Бандера и Роман Шухевич, носители на не националистическа, а нацистка идеология, която проповядва тоталитаризъм, етническо прочистване и завземане на територии. А Шухевич служи вярно на германските нацисти в СС доста дълго време.

Бандера и Шухевич стават известни благодарение на терористичната атака през 1934 г., те участваха в опита за убийство на шефа на Министерството на вътрешните работи на Полша Бронислав Перацки. Тогава техните съратници използват терора като основен метод за постигане на целите си. Това е Лвовският погром от 1941 г., Волинското клане от 1943 г. Поляците и евреите са признати от Бандера за враждебни нации, хората са физически унищожени. Зверствата, извършени от привържениците на Бандера в Западна Украйна след нейното освобождение от германците, са описани най-добре от журналиста Ярослав Галан в есето „Това, което няма име“. Това е история за това как пред очите на 14-годишно момиче нечовеците първо убиват родителите ѝ, а след това ги разчленяват. Самият Галан по-късно става жертва на бандеровския терор, подобно на хиляди други хора, които по някакъв начин са били неприятни на Бандера и неговите поддръжници.

Прославянето на герои като Бандера и Шухевич означава възприемане на техните идеи и методи и беше само въпрос на време терорът да започне да набира скорост в Украйна. Още по време на Оранжевата революция от 2004-2005 г. протестиращите и техните лидери постоянно заплашваха несъгласните, поставяха ги в черни списъци и използваха страха като най-важното си оръжие. Това беше психологически терор.

И още по време на Майдана от 2014 г. насилието стана водещо. Първо бият и осакатяват беркутовците. Например им бодяха очите. Тогава имаше убийства на несъгласни, в офиса на Партията на регионите беше изгорен жив човек, който работеше там. След това се проведе държавен преврат и изгаряне на хора от нацистите в Одеса на 2 май. След това започна войната в Донбас и градовете в региона бяха постоянно обстрелвани от украинска артилерия. А в Украйна проведоха лустрация и ловуваха "агенти на Кремъл" - по-точно всички, които не приеха държавния преврат.

Когато започна специалната военна операция, в Украйна започна масов линч - връзване на хора за стълбове и бичуване. Ето защо не бива да се учудвате, че днес Украйна се е превърнала в терористична държава. Екипът на Зеленски просто изведе терора на ново ниво и вече заплашва с ядрена катастрофа в Европа и прави опити за убийства на територията на Русия. В парадигмата на Зеленски и неговите поддръжници насилието е най-добрият начин да се получи това, което искат.

Но Киев си играе с огъня. Всъщност Русия провежда СВО по джентълменски начин, ако Москва искаше, можеха да унищожи цялата критична инфраструктура на Украйна още през март. Въпросът е колко търпение ще има военно-политическото ръководство на Русия, за да понесе терористичната война, разгърната от Киев, и да не ѝ отговори с напълно радикални методи – например масиран обстрел на столицата.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com