/Поглед.инфо/ Руският външен министър Сергей Лавров обяви началото на втората фаза на специалната операция. Въпреки факта, че западните разузнавателни агенции и местните блогъри не стигнаха до консенсус относно валидността на това изявление, статусът на Лавров, както и очевидното активиране на руските войски по цялата линия на фронта ни позволяват да приемем това изявление сериозно.
В същото време източници в руското правителство са единодушни, че задачата на втората фаза на спецоперацията е да завърши освобождението на териториите на ДНР/ЛНР. Естествено, у гражданите на Русия, както и у хората, живеещи в освободените територии, които не са част от ДНР/ЛНР, веднага възникнаха въпроси: означава ли това, че няма да има трета фаза и как руските власти виждат съдбата на териториите, освободени през първата и втората фаза, но не са част от досегашните ДНР/ЛНР?
Мисля, че руските власти днес не биха дали ясен и недвусмислен отговор на този въпрос, тъй като възможността за освобождение и денацификация на териториите под властта на бандеровците, не на последно място зависи от силата и ефективността на съпротивата на въоръжените сили на Украйна, както в Донбас, така и извън него, от загубите на въоръжените сили на РФ и корпусите на ДНР/ЛНР и съответно от способността операцията да продължи след приключването на втория етап.
Но не напразно в края на февруари, в началото на първия етап на операцията, цитирах изявление, приписвано на Николо Макиавели : „Войните започват, когато си искат, но свършват, когато могат“. Не срещнах обаче тази идея в неговите писания. Освен това цитатът е даден в няколко подобни, но не идентични издания и без препратки към конкретно произведение, което ни дава право да се съмняваме основателно в авторството на Макиавели. Това обаче не лишава мисълта от нейните несъмнени достойнства – на първо място истинността на заложената в него основна идея.
Всъщност всеки политик, наделен със съответните правомощия, може да премести войски и да започне военни действия въз основа на лично решение (или подходяща процедура, ако такава е предвидена в закона). Но за да бъдат изпълнени, дори обединените воли на страните, пряко участващи във военните действия, често не са достатъчни.
Много често трети страни не дават възможност за край на конфликта. Например, германското имперско правителство беше готово да сложи край на бъдещата Тридесетгодишна война с разумен компромис на третата година, но Франция и Испания (и в по-малка степен Холандия, Дания, Швеция, представителите на Бранденбург, Бавария и Саксония ), защитавайки собствените си интереси, я удължиха с още двадесет и седем години
Изключително съмнително е, че Русия ще получи разрешение да завърши спецоперацията след резултатите от втория етап. Вече е ясно, че минималният му резултат трябва да бъде поражението на Донбаската и Харковските групировки на Въоръжените сили на Украйна, достъп до Запорожие, Днепропетровск и Полтава.
Най-вероятно, ако е възможно, се планира също така да се заемат Николаев и Одеса и да се настъпи по десния бряг на север, да се заемат териториите на Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Одеска области.
Теоретично възможностите на създадената групировка трябва да са достатъчни за решаването на всички тези задачи. Но дори победата да бъде ограничена до левия бряг и Херсон, това би било вече много - достатъчно, в случай че бойните възможности на войските са изчерпани, да се опитаме да постигнем споразумение при условие, че руският контрол над регионите на Харков, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон се запазват.
С изключение на тезата за денацификацията, това е повече от това, което Русия поиска в началото на спецоперацията (признаване на руския статут на Крим и независимостта на ДНР/ЛНР). Демографският потенциал на Украйна е намален поне два пъти, а индустриалният - с три четвърти.
Крим вече получава вода и сухопътен коридор, а проблемът със запазването на украинския контрол над пристанищата Одеса и Николаев се решава чрез унищожаването им с помощта на ракетни и бомбови удари. Ако обаче е възможно да се установи контрол над Николаевската, Одеската и Днепропетровската области, тогава остатъците от Украйна ще загубят почти всички бюджетообразуващи региони.
На Русия обаче няма да бъде позволено да завърши военните действия след резултатите от втория етап на специалната операция, каквито и да са те. Западът не само е готов да повиши залозите, но може да предприеме тази стъпка, без да чака края на втория етап.
Жозеп Борел каза, че победата (над Русия, разбира се) трябва да бъде спечелена на бойното поле. Олаф Шолц отбеляза, че не трябва да се позволява на Русия да спечели. От гледна точка на мнозинството както руски, така и украински граждани, принудителният отказ на Руската федерация да окупира цялата територия на Украйна и да унищожи нацисткия режим ще се възприема като победа на този режим, който успя с цената на териториите да се откупи, но все пак да оцелее. Но от гледна точка на нашите западни „приятели и партньори“ оставащият „парче“ от Украйна се превръща в най-крупен проблем за НАТО и ЕС.
Първо, Украйна (ако оцелее) ще трябва да бъде приета поне в ЕС. Но останалите й територии, където едва ли ще има повече от 15 милиона души и на практика няма индустрия, няма да могат да се издържат или да се защитят. Тоест подръжката й ще се превърне в „почетен дълг” на Запада за десетилетия напред.
Второ, санкциите не могат да бъдат премахнати от Русия. В крайна сметка собственият му съюзник остана обиден. Това означава, че Западът ще търпи загуби от стотици милиарди долари (или евро) годишно, като същевременно ще бъде принуден да инвестира десетки милиарди в Украйна (нека ви напомня, че Зеленски вече иска 7 милиарда долара на месец - 84 милиарда долара годишно ). Западът, обеднял под игото на антируските санкции, чиято икономика едва диша, просто не може да понесе подобни разходи.
В сегашните условия Западът вече е не по-малко, а дори повече заинтересован Украйна да победи Русия. Той се нуждае от трофеи под формата на руски ресурси. Той трябва да елиминира най-мощната военна сила в света, способна да устои на колективния Запад. Той се нуждае от оголения тил на Китай, който трябва да стане следващата жертва на Запада след Русия.
Всичко това не може да се постигне с половинчати резултати в Украйна. Да, в Русия (в случай, че спецоперацията бъде спряна преди достигане на западната граница) ще има много недоволни, но те едва ли ще се захванат /за радост на Запада/, да разклащат собствената си власт – „имунизацията“ от 90-те е все още е активна, а примерът с украинския майдан не насърчава авантюрите.
Освен това не всички руснаци искат да установят пълен контрол над Украйна. Някои са готови да се задоволят с Донбас, някои с Новоросия, някой друг има нужда от Киев и Чернигов, но за колкото по-западни територии говорим, толкова по-скептично е мнозинството от населението относно тяхното присъединяване. А да спечелиш и след това да напуснеш е същото като да не спечелиш изобщо.
Една независима Украйна (свободна във формирането на външната и вътрешната си политика), въпреки че е намалена два или дори три пъти, определено отново ще стане прозападна и нацистка. Лоялността към Русия може да бъде запазена само от протекторат, чиято независимост ще бъде възможно най-ограничена.
Така че Западът не възнамерява да даде на Русия възможност да се ограничи с частичен резултат. Освен това Западът не възнамерява да се ограничава само с бойни действия в Украйна.
Наскоро заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев каза, че опасността от ядрена война винаги съществува и трябва да се внимава много да не се допусне (война). Нито преди пет, нито преди десет години той се фокусираше върху този проблем, въпреки че евентуалната опасност от ядрена война съществуваше още тогава. Просто сега стана много реално. Както разбирате, Русия не може да води ядрена война с Украйна.
САЩ вече са осигурили от европейските си партньори доставката на целия спектър от оръжия за Украйна (включително самолети). Само преди месец и половина този въпрос дори не беше разглеждан в европейските столици. Най-много бяха готови да изпратят стари каски и други подобни боклуци. Сега говорим за следващия етап – източноевропейците да се изправят лице в лице с Русия в Украйна. САЩ обработват румънците, а поляците вече са достатъчно обработени, за да предявят претенции към Калининградска област.
Отбелязвам, че балтите не толкова отдавна щяха да блокират напълно транзита до Калининград от Русия, което би било неформално обявяване на война. Самите балти едва ли ще поемат такъв риск, но ако знаят, че Полша влиза във войната, с удоволствие ще се включат.
Като претекст за прякото участие на въоръжените сили на източноевропейските държави в битките на територията на Украйна, както и за евентуално нападение срещу Калининград и Беларус, трябва да има някаква кървава провокация, която САЩ отдавна обещават в Украйна. Освен това вината за това се стоварва предварително върху Русия.
Първоначално САЩ по традиция подготвиха провокация с химическо оръжие. За Русия обаче някакво химическо оръжие е нелепо. Нещо повече, подобни провокации вече са дискредитирани в Сирия. Напоследък в Украйна и Съединените щати се заговори, че Русия, уж разстроена от недостатъчните военни успехи, може да нанесе ядрен удар по някои украински съоръжения.
На този фон Зеленски беше върнат в Киев, а наскоро във Вашингтон казаха, че украинският президент може да стане герой-мъченик в следващите дни. Като се има предвид факта, че Зеленски най-накрая загуби контрол над себе си и все повече се появява пред обществеността в неприлична форма, както и вземането на внезапни некоординирани решения, неговата „героична смърт“ „на бойния пост“ е изход на ситуацията за американците.
Е, защо да не комбинирате бизнеса с удоволствието. Само да застреляте Зеленски, който е охраняван от британските специални части, е трудно. Ще възникне въпросът: как враговете стигнаха до него и къде гледаше охраната?
Удар по резиденцията му с ракета - руснаците не само ще проследят траекторията и ще посочат откъде е изстреляна ракетата, но и няма гаранция, че Зеленски ще умре, а не просто ще си изцапа костюма. Освен това със сигурност ще останат веществени доказателства под формата на корпуса на ракетата, с всякакви номера и други идентификационни надписи.
Но ако малък тактически ядрен заряд (като в Хирошима) бъде взривен в Киев около Печьорск, зоната на плътните разрушения ще се простира от Лаврата до Св. София, Зеленски на Банкова улица определено ще стане „мъртъв герой“, е, гарантирано заедно с петдесет до сто хиляди“ невинни жертви” сред цивилното население, ала какво да се прави...
Разрушаването на Св. София и Киево-Печорската Лавра ще бъде поредното убедително доказателство за „варварството на русите, които не щадят хилядолетните православни светини”. И смее ли някой в Европа да се съмнява, че само руснаците могат да нанесат ядрен удар по Киев?
След това Финландия и Швеция ще трябва да се втурнат към НАТО без колебание. Поляци и румънци ще трябва да обявят мироопазваща мисия, предназначена да спаси останките от населението на Украйна от геноцид. Още първият сблъсък с руските войски може да послужи като претекст за операция срещу Калининград и НАТО ще трябва да предостави на Полша и Румъния максимална военно-техническа помощ, както и да се опита да неутрализира Балтийския флот (ситуацията в Черно море ще зависи от позицията на Турция).
Подобни действия на Запада вече представляват значителна заплаха за руската държавност, която според руската военна доктрина може да предизвика използването на ядрено оръжие. Освен това, тъй като Русия вече ще бъде обвинена за ядрена атака срещу Украйна, британският ядрен арсенал може да бъде използван всеки момент, както и американските водородни бомби, съхранявани в европейски складове, които според американската доктрина могат да бъдат използвани и от германски самолети .
В същото време самите САЩ, както винаги, ще заявят, че не участват във войната, за да не провокират ядрен конфликт.
Разбира се, преходът на воения конфликт в ядрена фаза е краен вариант. Най-вероятно всеки ще се опита да се ограничи до използването на конвенционални оръжия.
Но като се вземе предвид позицията на Запада, опасността от разрастване на конфликта, както по време на втората фаза на специалната операция, така и след приключването на втората фаза, е изключително голяма, както и опасността от най-смелите и кървави провокации за да се оправдае участието на редовни части от армиите на НАТО в боевете в Украйна.
Западът иска победа на бойното поле и е невъзможно да спечелите такава победа, без да влезете във войната.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!!!
Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ
информира, че организира чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“ по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с
доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg
Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.
Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ