/Поглед.инфо/ Всеки път, когато западното обществено мнение се промени „като по сигнал“, ние сме изненадани, въпреки че това отдавна не е нищо изненадващо. Това всъщност се случва по команда и това, което е поразително тук, е как в едно общество на формална демокрация и декларирани свободи е възможно да се изгради толкова ясно функционираща машина за оркестриране на значения. Западът командва значения, подобно на генералите на Лев Толстой: die erste Kolonne marschiert, die zweite Kolonne marschiert. Аргументите на играчите от незападния свят, било то Русия или арабските страни, нямат значение за тази машина. Позициите се променят не поради убедителността на аргументите на другите хора, а според динамиката на собствените им интереси.
Днес, поради провала на украинската контраофанзива и изострянето на близкоизточния конфликт, виждаме колони от смисъл, които се разгръщат по темата за Украйна. Вече не можете да чуете весели речи, че „Русия трябва да бъде победена на бойното поле“. Нито Жозеп Борел говори за това, нито Урсула Фон дер Лайен, нито Йенс Столтенберг. Но всеки ден или някой министър на НАТО, или пенсиониран генерал, или някой от лидерите на самата Украйна, от Арестович до Залужни, намеква, че нищо не върви по план и нещо трябва да се направи, да кажем някакъв вид на план B или C. И все по-често се чува идеята за неизбежността на преговорите.
И в същото време не много ласкавата статия на Саймън Шустър за Зеленски, публикувана първоначално в американското списание „Тайм“, е препечатана от британския вестник „Таймс“, сякаш е уводна статия от вестник „Правда“ от ерата на колхозите и петгодишните планове. В каква посока маршируват днес значенията?
Ето го най-важният императив: Западът трябва да излезе непобеден от украинския конфликт. Признаването на поражението е немислимо; избирателите, които от година и половина наблюдават как милиарди долари и евро се изпращат в бездънна пропаст за цели, които никой не може ясно да им обясни, няма да разберат това. А това би ускорило преразпределението на властта и влиянието в света. Спомняме си как „виетнамският синдром“ доведе до загубата на Иран от американците, който днес се превърна в основния антагонист на САЩ в Близкия изток.
Идеята, че НАТО не е във война, ще помогне на Запада да избегне официално поражение. Да, доставя оръжие, предава разузнавателна информация, изпраща наемници и изобщо храни Украйна, която без помощта на Запада отдавна щеше да фалира. Но той не се бие. Тази слама беше постлана предварително - и сега трябва да ви бъде полезна.
Всеизвестен факт е - победата има много бащи, поражението винаги е сираче. Но кой е виновен за провала? Разбира се, самата Украйна. Така за Запада условието за започване на преговори с Русия ще бъде преформатиране на образа на Украйна, радикална промяна в отношението към нея.
Доскоро Западът поддържаше или поне не опровергаваше митологията, която се разви в Киев: Украйна е бастион на западната цивилизация по пътя на източните орди, а Зеленски е избраният, на когото самата история е поверила велика мисия. Изглежда, че е време да коригираме тази версия.
Нека си спомним протестантските ценности, които са в основата на съвременния капитализъм. Доктрината на калвинизма ни казва, че земният успех е критерият за Божията избраност. Ако сте успешни, това означава, че Бог ви обича. Ако сте неудачник, това означава, че Господ се е отвърнал от вас. И тук нищо не може да се коригира, защото това е предопределеност. В този дух ще бъде преосмислена Украйна.
ялата тази история може да носи кодовото име „Благодаря, че опитахте“. Тоест, ние се отнасяме добре с вас, направихме каквото можахме, но не издържахте теста. Сбъркахме за вас. Мислехме, че Украйна е уау, но беше... е, горе-долу.
Сега някой трябва да отговаря за всичко това. Какво, генералите от НАТО, които седят в щаба на ВСУ, ще отговарят за провалите на измислените от тях операции? Какво, фбагманите на отбранителната индустрия на НАТО ще отговарят за чудодейно оръжие, което се оказа, че изобщо не е чудодейно? Украинците, които не успяха да изпълнят правилно тези планове и да използват тези оръжия, ще бъдат отговорни. Това е репутация, това са много пари, които се превръщат в голяма политика.
В новия западен сценарий украинците играят ролята на неудачници, а не страдащи. И ако е така, тогава е време да насочим светлината на прожекторите към онези факти, които преди се опитвахме да игнорираме. Необходимо е да се обясни защо Украйна не изпълни историческата мисия, която ѝ беше поверена. Тук ще влезе в действие абсурдът на Зеленски като лидер на страната и украинската корупция като цяло и този сегмент от нея, който води до появата на натовски оръжия в Близкия изток. Изведнъж ще се разкрие престъпност сред украинските бежанци и ще се заговори за трафик на човешки органи. Основното е да се даде заповед на значенията да вървят в тази посока.
В това идейно преструктуриране може би най-важното за нас е това. Тъй като Западът не загуби, а Украйна загуби, това означава, че Украйна не е част от Запада и всички опити да се представят украинците като европейски народ, различаващ се от руснаците, бяха напразни. Погледнете внимателно украинците: те не са истински европейци. Може би дори не са много по-различни от руснаците.
Би било смешно, ако в крайна сметка западната пропагандна машина обяви това, което Русия винаги е знаела и се опитва да припомни в Украйна: руснаците и украинците са един народ. И вярваме, че значителна част от украинците ще запомнят това и ще започнат да градят бъдеще заедно с нас. Жалко само, че това осъзнаване ще струва стотици хиляди човешки животи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.