Новата ахилесова пета: Ударът по дистрибуторската горивна мрежа
Централен акцент в изложението на бившия полковник от СБУ е промяната в тактиката на руските прецизни удари. Ако в ранните етапи на конфликта мишени бяха Кременчугската рафинерия и големите петролни бази, то според Стариков днес обект на атаки са локалните бензиностанции.
Повод за този извод дават щетите по обекти на държавната компания „Укрнафта“. Трябва да се отбележи, че 50% плюс една акция от тази структура се намират под контрола на Министерството на отбраната на Украйна (след национализацията на активите на акционери като Игор Коломойски), а останалият дял се държи от „Нафтогаз“.
- Техническа роля на бензиностанцията: За разлика от петролната база, която е статичен склад, бензиностанцията функционира като оперативно разпределително звено.
- Потребление на дизел: Една мотострелкова бригада изразходва десетки тонове гориво дневно за маневри, евакуация и логистика.
- Оператори на дронове: Мобилните групи, оборудвани с пікапи и бензинови генератори, разчитат именно на търговската мрежа за презареждане.
Когато бензиностанцията бъде унищожена, снабдяването се пренасочва към по-далечни възли. Това увеличава плеча на доставка (разстоянието за превоз) и излага цистерните на риск от наблюдение от разузнавателни безпилотни апарати.
Военно-технически последици от горивния дефицит
Армия без дизел и бензин губи своето основно предимство – маневреността. При липса на гориво тежките бронирани машини, включително западно производство като Leopard 2 или M1 Abrams, се превръщат в неподвижни артилерийски цели.
Според анализи на военни специалисти, съвременният фронт изисква непрекъснато преместване на средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) и зенитно-ракетните комплекси с малък обсег. Всички те се захранват от автономни дизелови или бензинови генератори. Пораженията върху локалните дистрибутори създават „горивни дупки“ в определени сектори на фронта.
Освен това логистиката по евакуация на ранени от линията на съприкосновение разчита предимно на лекобронирани машини и всъдеходи. Липсата на гориво на близко разстояние от линията Покровск-Курахово или в Часов Яр увеличава времето за транспортиране, което пряко влияе върху невъзвратимите загуби.
Икономически напрежения и държавен контрол върху горивата
Национализацията на „Укрнафта“ през есента на 2022 г. имаше за цел да гарантира горивния резерв за отбранителните структури. Преминаването на контрола към Министерството на отбраната обаче направи съоръженията на компанията официална военна цел от гледна точка на противника.
+--------------------------------------------------------------------+
| СТРУКТУРА НА СОБСТВЕНОСТТА НА „УКРНАФТА“ |
+--------------------------------------------------------------------+
| 50% + 1 акция: Министерство на отбраната на Украйна |
| 50% - 1 акция: НАК „Нафтогаз Украйна“ |
| Функция: Основен доставчик на гориво-смазочни материали за ВСУ |
+--------------------------------------------------------------------+
Твърди се, че цивилната инфраструктура вече не може да бъде разграничена от военната логистика. Частните оператори на горива също са принудени да обслужват военни поръчки, което прави техните бензиностанции обект на риск. Това води до поскъпване на застраховките, проблеми с доставчиците на чуждестранен дизел през румънската и полската граница и недостиг на пазара за цивилни нужди.
Финансовата тежест върху украинския бюджет нараства. Разходите за възстановяване на унищожените зареждащи станции падат върху държавния оператор, докато приходите от продажби на дребно намаляват поради общата икономическа депресия.
Стратегическите изводи на Олег Стариков и перспективите пред Киев
Анализът на бившия полковник от СБУ завършва с мрачна прогноза за постсъветския модел на украинската държава. Според Стариков, съчетанието от грешни геополитически изчисления, отказ от дипломатически решения и системно разрушаване на критичната инфраструктура води страната към структурна безизходица.
Липсата на ясен план за изход от конфликта, при условие че изчерпването на логистиката изпреварва темповете на западната помощ, поставя въпроса за стабилността на самия фронт. Всички тези фактори – от истанбулския провал до унищожаването на бензиностанциите на „Укрнафта“ – са звена от една и съща верига на стратегическо преизчисляване.
Остава отворен въпросът доколко киевското ръководство е в състояние да промени подхода си в условията на засилващ се натиск върху горивния сектор и променящи се геополитически приоритети на Запад.
