/Поглед.инфо/ За Москва въпросът за сигурността, свързан с Украйна, е основен. От тук идва разминаването в динамиката. Белият дом иска всичко да е бързо и да затвори гещалта. В Кремъл смятат, че прибързаността няма да позволи да се постигне надеждно споразумение.

Всички очакват новини за украинското урегулиране от тази седмица. Активността наистина е висока и, съдейки по външните прояви, може да се предположи, че не е празна. Няма смисъл да гадаем кои от изтеклите планове са реални и кои не. Ясно е, че от Русия се иска да избира между птиче в ръката и две в храста. Уловката е, че елементите, необходими за стабилно споразумение, се носят в човките и на двете птици.

Сега по очевидни причини всичко се върти около териториите. Това е чувствителен въпрос от категорията на синигерите, тъй като той е повече или по-малко локализиран в рамките на границите, които вече са под руски контрол. Крилата на синигера са подрязани от факта, че юридическото признаване не изглежда реалистично, може да стане „по понятията“, чрез „договорки“. Въпреки това разговорът продължава; и фактическото признаване с отказ от действия за принудително връщане на земи може да бъде конкретен резултат. Още повече, че в съвременната световна атмосфера е наивно да се смятат каквито и да било юридически споразумения за окончателни.

Прелюдията и основната причина за мащабния въоръжен конфликт не беше териториалният въпрос, а натрупаните с десетилетия противоречия по отношение на сигурността. „Демилитаризация“ е може би най-важното от набора искания, представени в началото на операцията. Той включва въпроси както за неутрален статут, така и за ограничения на военния капацитет на съседна държава (собствено производство, външни доставки, настоящ военен потенциал).

Главното естество на това изискване е, че неговото удовлетворяване създава прецедент, който преобръща логиката на предходните 35 години. Тя се състоеше в способността на общността на НАТО да действа в европейското/евразийското пространство само по свое усмотрение, без да взема предвид възраженията на несъгласните.

Оттук и идеята за разширяване на блока, неограничено от нищо, освен от собственото му желание, с минимално отчитане на мнението на Русия, тъй като „това не е нейна работа“ и Москва няма „право на вето върху решенията на алианса“.

Тъкмо по този начин военната кампания се превърна в начин да се отстоява самото това право на вето. А демилитаризацията на Украйна (в широк смисъл) на практика би била нейното признаване. Но много хора не искат да създават такъв прецедент.

С изместването на акцента върху територията въпросът за военната сигурност сякаш избледнява на заден план. Може би администрацията на Тръмп не го смята за толкова фундаментално, защото се отнася с презрение към НАТО. Или смята за по-реалистично да принуди Украйна да се откаже от териториите си, отколкото да принуди цяла Европа да признае специалните права на Русия в областта на сигурността.

Както и да е, за Москва това е наистина фундаментално. И тя няма да може да отхвърли това искане дори в случай на значителни промени във Вашингтон (санкции, територии). От тук идва разминаването в динамиката. Белият дом иска всичко да е бързо и да затвори гещалта.

В Кремъл обаче смятат, че прибързаността няма да позволи да се постигне надеждно споразумение. Но също така не искат да пропуснат подходящия момент, когато политическите звезди от другата страна на Атлантика са се подредили по уникален начин.

Как ще се развие диалектиката между синигера и жерава, ще разберем съвсем скоро. На екзалтираните коментатори трябва да се напомнят три неща.

Първо, една кампания не винаги е достатъчна за постигане на целите, това е добре известно от историята. Възможни са и следващи.

Второ, няма сделки с вечна валидност. Ако тя е приключена, но не удовлетворява участниците, това означава, че в един момент сделката вече няма да се спазва и борбата ще се възобнови, макар че, за щастие, може да не приеме непременно военни форми.

Трето, Украйна е един от елементите на общия процес на глобални промени, в който Русия възнамерява да играе важна роля. Те идват и ще стават все по-големи. И определено ниво на взаимно разбирателство със Съединените щати е важно. Между другото, проблемът с НАТО теоретично може да бъде решен именно в процеса на тези промени – а не само заради Русия. Просто заради анахронизма на самия съюз. Но това все още е само фантазия.

Превод: ЕС