/Поглед.инфо/ Не беше възможно да се победи Украйна от първия път. Сега семейството на бившите братя, разделено от различни визии за бъдещето на страната си, е изправено пред конфликт, който ще продължи десетилетия. Ще успее ли Русия да го прекрати със своята победа и какво ще се случи след това? Депутатът от Държавната дума и командир на 7-ма щурмова Георгиевска бригада на СДВ Александър Бородай се опита да отговори на тези въпроси в разговор с водещия на „Царград“ Юрий Пронко.

Главният въпрос на СВO

Сега се носят слухове за евентуални мирни преговори. Носят се всякакви слухове, че скоро ще настъпи мир. Разбира се, първо всички обсъждат къде ще бъде границата. Всички разбират, че най-вероятно ще постигнат някакво споразумение, може би много краткосрочно, защото има натиск от Съединените щати.

Натискът върху двете договарящи се страни е доста сериозен. Всички разбират, че подписването на някои документи в стила на предишните Мински споразумения е съвсем близо. Целият въпрос е къде ще бъдат прокарани границите.

Едновременно с това се провеждат интензивни военни действия, които не само не са склонни да затихнат, но и да се засилят максимално. Врагът, очевидно, също се подхранва от тези слухове и затова харчи много щедро боеприпаси, от всякакъв вид - не само дронове, не само артилерийски снаряди, - всичко, което имат.

Дори датата беше посочена: Великден. Обявено беше Великденско примирие, но то не се получи. Получихме заповед да не откриваме огън: да открием откъде идва, да докладваме, но да не отвръщаме на огъня. Но в крайна сметка, ако врагът активно води огън, то и вие трябва да отговорите.

Значи, това са неверни твърдения за желанието за мир? Не, в широк смисъл това не са неверни твърдения, поне от наша страна. А от страна на врага, тези твърдения, разбира се, са абсолютно неверни. Съвсем очевидно е как изглежда едно мирно споразумение от наша страна - като компромис. Правим компромис с нещо.

Но ние правим компромис с това, което щяхме да направим, с това, което искахме да направим и все още можем да направим. И разбира се, печелим по точки. Във всеки случай, ние вече сме победили врага си в случай на мирни споразумения. Основният проблем е, че очакванията не съответстват на реалността.

Победата с нокаут не беше постигната

Очаквахме, че ще победим врага бързо, лесно, без усилие, за седмици, може би, в краен случай, за месеци. И че териториите в наши ръце ще бъдат съвсем различни, не тези, които имаме сега, и ще има много, много повече от тях. И след това, разбира се, ни е трудно да си представим изход от ситуацията на военни действия без Херсон, без Одеса, без Николаев и без Запорожие.

Причината за ситуацията беше подценяването на врага. Разбира се, щяхме бързо да победим Въоръжените сили на Украйна. Но в крайна сметка се оказа, че трябваше да се борим с обединения Запад. Борбата е трудна и дълга. И ние продължаваме да го правим.

В случай на мирни споразумения, ще имаме много повече основания да кажем, че сме победили, защото удържахме, удържахме не срещу Украйна, удържахме срещу целия колективен Запад. Съединени американски щати, Европа. А Украйна се оказа само доставчик на пушечно месо. Но не само удържахме, но и постигнахме реални успехи.

Да, тези придобивания не са това, което първоначално очаквахме, нека бъдем честни. Но все още имаме сухопътен път до Крим. Имаме Мариупол, Бердянск, Мелитопол, Геническ и до голяма степен освободен Донбас. Все още има големи градове във вражески ръце, но въпреки това успяхме да направим нещо. Врагът загуби тези земи, населението, което живееше по тези земи, индустрията, природните ресурси, с които е богата тази земя.

За нас това е победа, но победа по точки. А очаквахме, че ще спечелим с нокаут. Но вместо Украйна, се озовахме с много по-силен и консолидиран враг.

Украйна ще се готви за реванш

Тези, които участват в голямата политика, виждат радикализация от тази страна. И дори ако се проведат избори след обявяването на прекратяване на огъня, там ще бъдат представени значителни сили от радикален характер. Това постижение ли е? Русия ли е провокирала рязката радикализация на Украйна?

Силите за реванш ще бъдат много сериозни, защото тези, които не са реваншисти, или вече са си тръгнали, или ще си тръгнат веднага след отварянето на границите там. Следователно, ако тази война приключи в близко бъдеще, е почти неизбежно да има и друга. Доста очевидно е, няма нищо особено за криене тук.

Дори някои исторически аналогии се налагат сами. През златния век на Екатерина, ние си върнахме тези земи на Новорусия в повече от една война. И всеки път се сблъсквахме с тогавашния ни основен враг, Османската империя, и постепенно отнемахме територия.

Първата украинска война, 2014-2015, после почивка, сега друга, голяма война. Това е още един кръг. Спечелихме първия рунд и печелим и този, но го печелим не глобално, а по точки.

Затова именно, там идват радикалите. Най-вероятно настоящият г-н Зеленски едва ли ще може да остане на поста си; по-радикални хора ще заемат неговото място. Там няма да има миролюбиви лидери, а и те са невъзможни там. Следователно е безполезно да се разчита на миролюбива Украйна. Украйна е антируска. Създадена е по този начин още от самото начало на съществуването си.

Западните политици смятат, че именно Русия е превърнала Украйна в антируска държава. Не съм съгласен с това. Винаги е било така, с изключение на онзи период през 90-те години, когато Русия също беше практически окупирана територия. Тогава и ние бяхме като Украйна.

Украйна и Русия - война за десетилетия?

Говорейки за следващия етап, има голяма степен на вероятност процесът на преговори, след като достигне определен момент, официално да приключи. Но подобни споразумения могат да продължат от шест месеца до няколко години, едва ли повече. Противоречията са твърде силни.

От историческа гледна точка е малко вероятно да можем да съществуваме заедно с днешна Украйна, с Украйна като антируска страна, за какъвто и да е период от време. Просто заедно на планетата Земя. Това може да бъде конфронтация, която ще продължи десетилетия.

В края на краищата, говорим за национални държави, които могат да имат различни концепции за развитие, могат да имат противоречия, политически, геополитически противоречия и които поради тези противоречия са принудени да започват битки помежду си.

С Украйна историята е различна по една проста причина: няма Украйна като нещо отделно от нас. Украйна е антируска. Защо? Защото наистина е част от Русия, по същество. Ето защо тя сега е антируски настроена. И войната, която водим, е гражданска война.

Това е най-жестоката война. Това не е между далечни народи, дори не е между по-далечни роднини, това е война в рамките на едно семейство. Ние не сме родствени народи. Ние сме просто един народ, едно семейство.

Как се е случило така, че едно-единствено семейство е достигнало до такова състояние? Имаме различни представи, образи за миналото и бъдещето. Случва се. Кървави граждански войни заляха Европа. Франция, войната между хугенотите и католиците - това беше гражданска война, французите се бориха с французите за вяра, за ценности, за принципи. Тоест, сега конфронтацията е именно за ценности, за образи на миналото, за образи на бъдещето. Преди всичко, за това.

Сега не се борим за земя, сега не се борим за държавни интереси. Ние сме във война с нашата антитеза. Бяло с черно. От наша гледна точка, ние сме бели, а те са черни. От тяхна гледна точка е точно обратното. И точно затова войната е толкова кървава и жестока, защото имаме всички основания да ги смятаме за предатели.

Те предадоха общите ни предци, общите ни ценности, общата ни история и визията ни за бъдещето. Защото според нашата визия за бъдещето, ние трябва да живеем в една държава и трябва да имаме общи интереси. Това е една земя. Но за тях – не е. Те имат свой собствен образ на бъдещето, който ни е отвратителен, и ние не можем да позволим този образ на бъдещето да се сбъдне, защото ние нямаме различни пътища, ние имаме един път.

Превод: ЕС