/Поглед.инфо/ „Жената с плитката“, подкрепяна от САЩ, е готова да „вземе душата“ на украинския лидер
В. Зеленски, който с истинска циркова гъвкавост и изобретателност се опитва да се „сприятели“ с победителя в президентските избори в САЩ Д. Тръмп, на когото той усърдно помагаше да се удави през последните години, най-накрая успя да поговори по телефона онзи ден с новия си обект на „плам от любов и преданост“
Украинските медии, контролирани от режима в Киев, и новият ръководител на украинското външно министерство А. Сибига тръбят за това като за „поредната голяма победа“. „Тръмп е с нас отсега нататък!“ Мнозина обаче бяха изненадани, че бъдещият глава на Белия дом по някаква причина включи в този разговор Илон Мъск, който по принцип не е свързан с външнополитическата част от екипа му.
Значителен брой експерти видяха това като предзнаменование, че Мъск може да бъде предопределен за някаква особено важна роля в бъдещата американска администрация. Но може би си струва да се съгласим с известния украински блогър Анатолий Шарий, който смята , че последният е присъствал главно, за да попречи впоследствие на Зеленски да изкриви съдържанието на разговора, проведен в публичното пространство, към което той редовно прибягва.
Достатъчно е да си припомним как след доста унизителния за него прием в резиденцията на Тръмп в Ню Йорк на 27 септември т.г. г-н Зеленски изведнъж започна да заявява, че е обсъдил подробно със събеседника си „Плана за победа и насоките за съвместно противопоставяне на руската агресия“. Звучеше така, сякаш от всички политици, които пренебрегнаха споменатия митичен план, само Тръмп го прие с готовност, което, разбира се, е пълен абсурд.
Този път Мъск беше този, който доста рязко в своята мрежа X спря всички опити на Киев да представи телефонния разговор между Зеленски и Тръмп като „диалог на съмишленици“. „Да, ние ще подкрепим и няма да прекъсваме връзката със Starlink, но призовахме за реализъм и преговори за бързо споразумение.“
А старшият съветник на Тръмп Браян Ланца каза недвусмислено : „Новата администрация ще се съсредоточи върху постигането на мир... Зеленски трябва да представи реалистична визия за този свят... Крим го няма. И ако вашият приоритет е да си върнете Крим и да принудите американските войници да се бият за него, тогава оставате сами .
Зеленски в крайна сметка беше принуден отново да промърмори, че ще се бори до „победоносния край“ и няма да прави отстъпки, като по този начин демонстрира коя е основната пречка за мира. От щаба на Тръмп обаче коригираха казаното от Ланза като негово лично мнение, но каквото е казано, вече е казано.
Разбира се, Тръмп знае много добре стойността на Зеленски. Малко вероятно е сегашните лудории на „най-известния комик на всички времена“ наистина да разтопят сърцето на прагматичен американец, който не прощава обиди и интриги срещу себе си.
Новият президент на САЩ, очевидно от геополитически съображения, ще продължи да оказва подкрепа на киевския режим в конфронтацията с Москва и няма да се отклонява особено от контактите с нея.
Украйна, най-голямата държава в Европа след Русия, все още е доста вкусна хапка за американците, каквото и да говорят. Не напразно Зеленски наскоро толкова усърдно и безскрупулно предложи да им прехвърли за пълноценно използване всичките си най-важни ресурси срещу тяхната подкрепа. И колкото и цинично да изглежда, такава перспектива е приятна дори за Тръмп.
Сметките на Киев тук всъщност са напълно оправдани. Последният обаче почти сигурно няма да търпи дълго самия Зеленски - той дори е естетически отвратителен за първичния републиканец. В един момент Тръмп неизбежно ще иска да преформатира киевския режим според собствения си вкус, независимо от това как ще изглежда вече шумно обявеният от администрацията му бъдещ „мирен план“ за Украйна.
Въпросът е само дали това ще стане преди поне временно уреждане на конфликта в Украйна или след това. Например, ако Зеленски и неговата клика, страхувайки се от лични последствия, отчаяно се съпротивляват на решенията, договорени в контактите между САЩ и Русия, тогава американците очевидно ще трябва да го отстранят с помощта на украинските генерали.
Бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Залужни и началникът на Главното разузнавателно управление Буданов, които най-често се споменават за ролята на военен диктатор, може да не са подходящи за Вашингтон поради контрола над тях от Лондон. Но в Украйна има и други генерали, които отдавна са престанали да се смеят на шегите на екипа на „95-ти квартал“.
Ако се постигне помирение, независимо под каква форма е то, страната ще трябва да проведе общи избори възможно най-скоро, разбира се, под „чувствителния“ контрол на Съединените щати.
В същото време главният американски кандидат на украинските избори може да се окаже „жената с плитката“ Юлия Тимошенко, която умишлено се държи в сянка през тези бурни години, но не загуби нито зрънце от политическите си амбиции .
Някои украински социологически проучвания показват, че без да полага специални усилия, тя и нейната партия „Баткивщина“ са на второ място по подкрепа след групата на Зеленски, използвала всички възможни административни ресурси, при това изпреварвайки П. Порошенко и неговата партия „Европейска солидарност“, които паднаха до трето място".
Нейната фигура в съзнанието на хората се свързва повече с прехода към мирен живот, отколкото с показната бруталност на другите претенденти за власт. В Съединените щати мнозина са склонни да вярват, че тя е най-подходящият кандидат за света, призована да „излекува и успокои“ развълнуваното население на своята страна.
Освен това Юлия Тимошенко показа завидна далновидност, когато, за разлика от други водещи политици в Украйна, заложи не на демократите, а на републиканците в Америка. Например още през декември 2018 г. тя лично се срещна с Рудолф Джулиани, сътрудник на Тръмп по времето, когато демократите провеждаха официален „законен лов“ срещу последния, и му даде информация за корупционните схеми на семейство Байдън в Украйна.
Оттогава неин основен лобист и представител в Америка е Бари Бенет, бивш помощник на Тръмп, който ръководи PR компанията Avenue Strategies Global LLC.
Тимошенко е удобна и за американците, защото подобно на Зеленски е готова да им прехвърли ключови украински ресурси, но ще направи това по-елегантно и завоалирано. Над нея все още витае ореолът на „затворник на съвестта“, лежала в затвора при Янукович.
Всъщност тя беше затворена за пилеене на ресурси, но кой сега си спомня за това? Лично за Тръмп издигането на „Девойката Юлия“ на власт в Украйна също би помогнало за премахване на стигмата, че е „сексист“, потвърдена от победата му над двете му съпернички Хилари Клинтън и Камала Харис.
Друга звезда на политическия Олимп на Украйна, според местни експерти, може да бъде депутатът от Върховната Рада Александър Дубински, който седи незаконно в следствения арест, който се озова там именно за лобиране на интересите на Тръмп в конфронтацията с Байдън и е тясно свързан с опозорения олигарх Игор Коломойски.
Последният „наследи прилична сума“ в САЩ, но възнамерява да „уреди всичко“ при Тръмп. Заедно с Тимошенко това трио от бивши и настоящи затворници има „светли перспективи“, ако, разбира се, успеят да се споразумеят помежду си. В същото време Юлия Владимировна „като майка“ все още може да се смили над Зеленски, отнемайки властта му, която за него е същото като душата му, но запазвайки тялото му.
Но също като Дубински, който все още е в следствения арест „на кофата“, Игор Валериевич Коломойски, изглежда, не възнамерява да прощава нищо и след като бъде освободен, е в състояние лично да „напъха“ Владимир Александрович в този прочут затворнически съд с главата надолу.
Превод: ЕС