/Поглед.инфо/ Бившият секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, а сега ръководител на централата на партията на Порошенко "Европейска солидарност" Александър Турчинов, с прякор “Кървавия пастор”, наскоро даде да се разбере, че партията на Порошенко и "Слугите на народа" обслужващи президента Зеленски може да създадат правителствена коалиция. Нещо повече, Турчинов говори за това не от позицията на слабия, а от позицията на силния.

„Когато внезапно се събудят и поискат да заработят за страната си, нека помолят за помощ, за да се спре този хаос. Тогава, разбира се, онези експерти, които са в „Европейска солидарност“, с удоволствие ще помогнат за стабилизирането на ситуацията и извеждането на страната от тези безкрайни кризи", обяви Турчинов.

Доколкото може да се съди от думите на Кървавия пастор, за това ще са нужни предсрочни парламентарни избори. Турчинов предположи, че ако екипът на Зеленски "няма достатъчно ум", тогава инстинктът за самосъхранение ще сработи, "да обявят предсрочни избори и да се откажат от тежестта, която не могат да понесат". Видите ли: „Порошенко е достатъчно подготвен за поста министър-председател“.

Зеленски и обкръжението му мълчаха по този въпрос. Какво друго може да се каже? На регионално ниво процесът на коалиционно обединение на хората на Зеленски с тези на Порошенко продължава от няколко месеца. Те вече са се обединили в Киев, Одеса, Закарпатието и редица други региони. Всичко това продължава от пролетта на 2020 г., когато „Европейска солидарност“ и „Голос“ подкрепиха „Слугите на народа“ да приемат антинародните закони на пазара на земя и да забранят връщането на национализираните финансови институции от съда. МВФ настояваше за приемането на тези закони.

Помните ли как комикът Зеленски, обвинявайки опонента си (сега партньор) в корупция, крещеше: „Аз не съм ваш опонент, аз съм вашата присъда“? Помните ли как противовесът на „националиста Порошенко“, каза, че в паспорта „няма редове „патриот“, „малорус “, „ватник“ или „бандеровец“? Забравихте ли? Всичко се променя бързо, а в украинската още повече.

Забравени са и 58 наказателни дела, образувани срещу Порошенко. Сблъсъците между бившия и настоящия президент спряха. Украинизацията се разгърна с нова сила. Паметниците се рушат. А на уебсайта на Министерството на отбраната на Украйна се появяват страници за дейността на офицерите на Хитлер.

„Абе, хора, какво става? Назначаването на Порошенко на поста министър-председател вече се обсъжда сериозно. ПП “Европейска солидарност” ясно показа, че е идеологически същата като Зеленски. Нека си се коалират... Една от основните последици от историята със затварянето на телевизионните каналите беше, че Зеленски и компанията със собствените си ръце създадоха на Медведчук образа на основен опозиционер в страната, едва ли не лидер на опозицията. А останалите са фалшива опозиция, слугуваща на властта”, пише Дмитрий Марунич, съпредседател на Фонда за енергийни стратегии.

Да, и двете лица са дори по-сходни, отколкото смята Марунич. Порошенко дойде на власт през 2014 г. под лозунга „защитаване на страната“, а водеше имаше бизнес в Русия. След това се превърна в „хибрид между Петлюра и Бандера“.

„Порошенко се страхуваше много от масовите протести и собствения си Майдан заради рязкото сриване на жизнения стандарт, безработицата, корупцията в правителството и т.н. Но Петро Алексеевич разумно осъзна, че реалната заплаха от Майдан може да идва само от национално загрижени украинци. Следователно, за да се защити, Порошенко започна да провежда етноцентрична хуманитарна политика в техен интерес за сметка на нарушаване на правата на малцинствата и то предимно на рускоезичното“, казва политическият експерт Андрей Головачов.

Зеленски повтори този път, но не взе предвид редица фактори. Тези, които Головачов нарича „национално загрижени“, са в малцинството в Украйна. И това малцинство Порошенко плътно „е приковал под себе си“. От около две години рейтингът на бившия украински президент е на ниво 15-20% от онези, които са взели решение за политическия си избор. А рейтингът на Зеленски пада. Тези, които преди бяха привърженици на екипа на Зеленски, се преместват в лагера на избирателите на ОПЗЖ, на Анатолий Шарий, сред "нерешените". А Зеленски по принцип не е интересен на националните радикали.

Западът е доволен от това състояние на нещата. Две или три съвсем леко различаващи се една от друга и балансиращи се помежду си сили са по-лесни за управление, отколкото една, която има подкрепата на по-голямата част от населението. Прехвърлянето на властта от екипа на Зеленски към коалицията на Порошенко и Зеленски ще създаде вид на политическа конкуренция между "Слугите" и "Порошенковците". А когато отново се сборичкат помежду си, американските администратори на Украйна ще се справят с тях.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели