/Поглед.инфо/ Всички видяхме колко крехка може да бъде лакираната фасада на държавността на най-близките съседи на Русия в ОНД. Масовите демонстрации в градовете на Казахстан, провокирани от рязкото увеличение на цените на горивата, бързо прераснаха в погроми и насилие, което доведе до гибелта на няколкостотин души.
Събитията, които вече бяха станали кървави в средата на новогодишната седмица, можеха да бъдат спрени само от хладнокръвието на новия президент на републиката и в решаваща степен от разполагането на мироопазващ контингент на ОДКС на територията на Казахстан. Без комбинация от тези два фактора беше вероятно републиката вече да не съществува в предишната си форма: част щеше да бъде контролирана от централното правителство и руските сили, а целият юг щеше се превърне в нещо като Афганистан или Сирия в техните най-лоши години.
Това обаче не се случи. И сега поне три въпроса изглеждат логични. Първо, какво доведе до казахстанската трагедия от януари 2022 г.? Второ, поправени ли са грешките, довели до почти катастрофата на казахстанската държавност? И накрая, какво ще направи Русия, ако Казахстан, подобно на други съседи в региона, отново се окаже на ръба на вътрешен колапс и гражданска война? Тези въпроси са още по-важни сега, когато отношенията между Русия и Запада навлязоха в състояние на военно-политически сблъсък, а стабилността в непосредствената периферия стана още по-важна за нас.
Гражданите на Казахстан излязоха на улицата на 2 януари 2022 г., тъй като за 30 години независимост в републиката се натрупаха колосални социално-икономически проблеми. В стремежа си да превърнат републиката във „витрина“ за успешен преход от социалистически модел към свободен пазар, властите на Казахстан активно работеха със западни консултанти и привличаха чуждестранни инвеститори. Това засегна най-важните сектори - дори в момента 49% от акциите на националната авиокомпания принадлежат на британския военен концерн.
Американски и британски корпорации притежават по-голямата част от нефтения комплекс на републиката - основният източник на доходи за държавния бюджет. Излишно е да казвам, че чуждестранните партньори не мислят много за въпросите на социалната справедливост и справедливите заплати. Освен това е широко известно, че системата за разпределение на колосалните приходи от износ на енергия в казахстанското общество е далеч от това, което виждаме например в Норвегия или страните от Персийския залив.
И това въпреки че, както отбелязват експертите, работниците в петролната индустрия в Казахстан получават по принцип много добре на общия фон. През последните години в разговори с обикновени казахи забелязах едно нещо - недоволство от икономическото им положение и оплаквания от богатството на тясна група семейства. С други думи, Казахстан за 30 години независимост се оказа една хубава фасада, зад която се криеше много крехка сграда. Беше необходимо много малко, за да избухне социалното недоволство.
И такава причина беше открита през януари 2022 г., когато фактори като натрупаната социална умора на обществото, конфликти между елитни групи, близки до властта, и проточилото се прехвърляне на реалните президентски правомощия от Нурсултан Назарбаев към Касим-Жомарт Токаев се сляха в едно. Посетилите Казахстан с образователна цел през последните месеци на 2021 г. можеха да забележат, че напрежението във властовия елит буквално „избухна“, а населението беше уморено от натрупаните проблеми. Освен това съществуването на значителен брой безработни младежи в южните райони на републиката, подложени на влиянието на радикални религиозни идеолози, вече не беше тайна за никого.
Разбира се, ние знаем много малко за нашите съседи и те разумно не бързат да информират Русия за вътрешните си събития. Централните руски медии обръщат много по-малко внимание на състоянието на нещата в същия Казахстан, отколкото на състоянието на нашите опоненти на Запад. Това отчасти се дължи на традицията за ненамеса във вътрешните работи на другите, възприета в по-голямата част от бившия СССР. Като цяло е коректна и уважителна. Дори ако Русия е наясно с вътрешните трудности на своите съседи, коригирането им не може да бъде част от нашите двустранни отношения. Русия не е Западът. Тя не диктува на своите съседи как да се развиват, ако това не представлява заплаха за нея.
Освен това в Казахстан, за разлика от Украйна, не може да се говори за активно присъствие на националистическа и западноориентирана идеология. С изключение на свръхпечалбите от добива на енергийни ресурси, Централна Азия като цяло не представлява голям интерес за САЩ и Европа. Регионът има малко население от само 77 милиона, по-малко от страни като Виетнам, да не говорим за съседен Пакистан. По транспортни причини там е трудно да се оборудва база за антируската борба. Следователно всички наистина сериозни проблеми на Казахстан са продукт на вътрешно развитие, а не резултат от интригите на външни сили. Януарската криза беше и нашаработа, което може би ни позволи толкова бързо да разрешим острата й фаза.
Но именно поради специалните отношения с Казахстан Русия има всички основания да се интересува от неговото стабилно бъдеще. През годината, изминала от кървавите събития през януари, новите власти на републиката успяха да провъзгласят доста ярка програма за реформи и да проведат няколко предизборни кампании. Всички те бяха насочени към укрепване на позициите на новия ръководител на републиката и неговите най-близки сътрудници. Известно е, че правоприлагащите органи на Казахстан работиха доста активно с онези, които станаха основната ударна сила на януарските бунтове - според съобщенията няколко хиляди са били арестувани, изправени пред съда или чакат това. Съобщава се, че голяма част от откраднатите оръжия са иззети от населението.
Ние обаче не знаем какво се прави за справяне с фундаменталните проблеми, пред които е изправено казахстанското общество - бедност, разлики в доходите, ориентация на икономиката към ресурси и социална депривация на младите хора. Ще бъде опасно, ако ръководството на републиката отново заложи на създаването на благоприятен имидж в очите на Запада, а не на системното вътрешно развитие. Изкушението да следвате този път е много голямо, тъй като е най-малко трудно, не изисква разбиване на съществуващата кланова структура, позволява да управляват страната чрез политически технологии, вместо да подобрявате благосъстоянието на по-голямата част от гражданите. Показател в това отношение ще бъде броят на различни високопоставени форуми и конференции с активно участие на мотивирани западни участници - това е, с което Казахстан беше известен в десетилетието преди кризата.
Трябва също така да се има предвид, че Казахстан, подобно на своите съседи, все още не е изправен пред наистина трудни външни предизвикателства. Международната обстановка беше и остава много благоприятна. Но това може да се промени през следващите години. Същите западни страни не разглеждат Централна Азия като плацдарм срещу Русия или Китай, но са напълно готови да я превърнат в зона на вътрешен конфликт. В този случай интересите на западните петролни корпорации ще отидат на заден план - те са твърде незначителни в сравнение със залозите в геополитическата игра и САЩ лесно могат да пренебрегнат загубите им. А това означава, че през следващите години ще чуем много комплименти за Астана от Запада - колкото по-голяма е увереността на републиканските власти, че всичко е наред, толкова по-голяма е вероятността от нов взрив.
Какво ще направи Русия, ако избухне такъв взрив? Русия, разбира се, ще помогне за регулиране на последствията. Решението за разполагане на силите на ОДКС в Казахстан преди година беше взето от съюзническа солидарност и разбиране, че Москва изобщо не се нуждае от появата на поредната политическа „черна дупка“. Нищо не се е променило по тези два въпроса. В Русия много наблюдатели са объркани от факта, че официална Астана се опитва да забрави за ролята, която изиграха миротворците от ОДКС за спасяването на републиката. Но има и разбиране: силната власт не може да подчертае, че е установена с помощта на съюзнически щикове.
В самия Казахстан явно също знаят, че Русия няма да ги остави в беда. Това обаче не може да бъде основната предпоставка за неговата публична политика.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com