Възползвайки се привилегировано от спестените разходи за отбрана Европа разви силна икономика, което ѝ позволи да осигурява висок социален стандарт на живот по време на Студената война в съперничеството със Съветския блок. Това несъмнено подпомогна Запада да спечели Студената война в края на миналия ХХ век.
Въпреки епохалното падане на социализма и изчезването на Съветския съюз евроатлантизмът продължава да съществува под американска хегемония. Възникнал като обективна необходимост след войната той продължава да функционира със същото съдържание в защита сигурност на САЩ и Европа, които не отговарят на настъпилите промени в света. И е стратегически фактор за западната цивилизация в противоборството ѝ с икономическия напредък на Изток в лицето на Китай, който днес размества пластовете в световната политика.
С цивилизационното си съдържание евроатлантизмът показа висока устойчивост независимо от смяната на две епохи – Студената война и американския хегемонизъм. Поради безразсъдното му използване за упражняване на власт над целия свят, САЩ изпитват все по-голям дефицит на физическо ограничаване на вътрешни и външни ресурси. С измененото съдържание на световното развитие и възникването на нови икономически и финансови центрове на власт от Изток американската хегемония е поставена пред жизнено изпитание.
В сегашната си структура на разпределение на разходите и отговорностите за сигурността на Европа се превръщат за САЩ в икономическо бреме с намаляващите ресурси на американската икономика.
Тези обстоятелства принуждават САЩ да сменят приоритетите си във външната политика на основата на прегрупиране и пренасочване на ресурсите от определени точки в света и концентрирането им за вътрешно развитие и консолидиране на политическата енергия в конкуренцията си с Китай.
В новата геополитическа среда евроатлантизмът се оказва с остаряло съдържание на политиката и целите, които си поставя с ниска икономическа неефективност и опасност да изостане още повече от Изтока.
САЩ като лидер на западната цивилизация оценяват източното предизвикателство в лицето на Китай като жизнена заплаха за западния евроатлантизъм. Възприемат я като обективна реалност и необходимост да предприемат риска да реформират евроатлантизма, като го направи икономически по-ефективен. И логично изискват от съюзниците си съразмерно преразпределение на разходите за сигурност и намаляване на собствената си ангажираност към Европа, което да им позволява да се съсредоточат в конкуренцията с източните цивилизации в лицето на Китай, Индия, Русия и др.
Поради остър дефицит на стратегическо лидерство и реализъм в оценката на обективно настъпилите дълбоки изменения в световното икономическо развитие и международни отношения, Европа погрешно възприема промяната и пренасочване на ресурсите в американската външна политика като криза на евроатлантизма. Въпреки, че САЩ официално не са поставили под съмнение евроатлантизма, като цивилизационно достояние и принадлежност.
В условията на вътрешноикономически и глобални предизвикателства пред лидерството на западната цивилизация и специално пред САЩ, Европа не осъзнава своята роля и принос в отношенията си със САЩ в стратегическото им партньорство на цивилизационна основа и споделена обща съдба. От тук произтича изоставането на лидерството на Европа в оценката на обективните процеси, които движат световното развитие насочено към конкуренция между цивилизациите.
Все по ясно се вижда че Европа не разбира ситуационно стратегическите заплахи пред западната цивилизация и САЩ като водещ лидер на евроатлантизма не са заинтересовани да загубят Европа като стратегически съюзник. Европа е условие за американската сигурност.
Евроатлантизмът получава уникален шанс в промяната геополитическа география на световното развитие да придобие вътрешна автономност в лицето на Европа в общото евроатлантическо пространство. От спомагателна роля на васален проводник на американските интереси до сега, да се превърне в относителен самостоятелен икономически партньор и мощен съюзник на САЩ.
С вътрешната промяна на приоритетите на САЩ в общото евроатлантическо пространство, Европа дава сигнали на преосмисляне на по самостоятелното си място и роля в укрепването му като цивилизационна реалност. Нещо повече Европа си поставя за цел формирането на самостоятелна геополитическа субектност която на този етап изглежда не реалистична и безперспективна, тъй като Европа не разполага с необходимите собствени ресурси без САЩ.
Съществуващите противоречия между САЩ и Европа в подхода към установяване на мир на континента не разрушава евроатлантизма, а показват колко дълбоко Европа се отдалечава от своята културна автентичност: на първо място мира и сътрудничеството между народите на взаимноизгодна основа.
Също така отказът на САЩ от някои досегашни ангажименти в сигурността на Европа не застрашават евроатлантизма, а ѝ откриват възможност да осъзнае своето нова място на стабилизиращ фактор. Смяната на приоритетите във външната политика на САЩ, Европа погрешно ги осмисля и обяснява с криза на евроатлантизма каквато реално няма. В новата реалност Европа трябва да осмисли собствената си отговорност в общото евроатлантическо пространство. На първо място възстановяване на мира на континента.
Настъпващите вътрешни промени в съотношението на приоритетите в евроатлантизма са продиктувани от обективния ход на световното развитие, чието ново съдържание създаде мощни притегателни геополитически центрове на власт, на Изток които принуждават САЩ да концентрират наличните им ресурси и се противопоставят, за да съхранят своето лидерство и място на евроатлантическата цивилизация на световната сцена. С политиката си на милитаризация на ЕС и подготовка за война с Русия, Европа дава противоречиви сигнали за ролята си на стабилизиращ фактор в общото евроатлантическо пространство. Поставя го в криза и подкопава стратегическото му значение за установяването на баланс в международните отношения гарантиращ световния мир.
Действащата политика на Европа не е на висотата на историческото време в което живее света. Вместо да се съсредоточи върху създаване на силна икономика на ново технологична основа и мирно взаимноизгодно сътрудничество с Изтока, Европа се подготвя за война. Това е тежък анахронизъм в европейската политика, които трябва да бъде преодолян в името на евроатлантизма и мира на континента.
