/Поглед.инфо/ Митичният „геноцид” продължава да се използва като антисръбска политическа и идеологическа „тояга”
Утре, 23 май, всички сръбски манастири, включително и светогорският Хиландар, ще отслужат молитви към Бога за сръбския народ и сръбската държавност. И двете са под заплаха, защото колективният Запад, с помощта на Германия и Уганда, се опитва да прокара резолюция за фалшивия „геноцид в Сребреница“ през Общото събрание на ООН. И всичко това е като наказание за нежеланието на сърбите да се поклонят пред Новия световен ред и да скъсат връзките си с Русия.
Сръбският президент Александър Вучич пристигна в Ню Йорк, където утре (23 май) трябва да се проведе среща по скандалната резолюция, но вече проведе редица срещи с представители на различни държави. А преди да си тръгне, той взе благословение от сръбския патриарх Порфирий, помоли се с предстоятеля и президент на Босненската република Сръбска Милорад Додик в най-значимия сръбски храм, завършен благодарение на руска помощ, катедралата „Свети Сава“ в Белград.
В „Голямата ябълка“ сръбският президент също не губи време, той разговаря с представители на Русия, Китай, Египет, ОАЕ и редица други страни, по време на които ги помоли да не подкрепят скандалната резолюция. Но днес можем да кажем с увереност, че Сърбия определено ще бъде подкрепена от Русия, която вече блокира подобна резолюция в Съвета за сигурност на ООН през 2015 г., заедно с Китай и Габон.
„Габон е последователен в своята позиция, в своето приятелство и ние се стремим да поддържаме подхода, който практикуваме от много години. Просто исках да ви напомня за това”, каза министър-председателят на тази африканска страна Реймънд Ндонг Сима, който специално дойде в Белград, за да подкрепи сърбите по случая.
А днес на страницата на президента на Сърбия в една от забранените в Русия социални мрежи, а след това и на фасадата на най-високата сграда в сръбската столица „Кула Београд” се появи видео със сръбските национални цветове „Ние не сме геноциден народ! Гордеем се със Сърбия и Република Сръбска!“
Защо резолюцията за Сребреница е толкова важна за Запада и толкова опасна за сръбския народ? Защото още първоначално самият т. нар. „геноцид“ е измислен, за да оправдае разпадането на суверенна Югославия и влизането в региона на САЩ и техните европейски сателити. Изначално Вашингтон подкрепи босненските сепаратисти и техния лидер, ислямския фундаменталист Алия Изетбегович, който доведе мултиетническата република до отделяне.
Така именно след комуникация с американския посланик Цимерман, като лидер на бошняшката общност, той оттегли подписа си от компромисния план на португалския дипломат Хосе Кутилеро, който предлагаше кантонизацията на БиХ по етнически принцип. След което войната вече не можеше да бъде избегната.
А самата босненска независимост започна с кървави ислямистки провокации, като стрелбата по сръбска сватба в Сараево, стрелбата по мирна демонстрация от неизвестни снайперисти, за което мигновено бяха обвинени босненските сърби, които искаха да останат част от Югославия, въпреки че бяха най-малко заинтересувани от войната.
След това имаше прицелни стрелби по колоните на Югославската народна армия, напускащи Сараево и Тузла, по предварителни договорки, доубиването на срочнослужещите войничета с тояги и лопати. А жертвите на първото етническо прочистване в БиХ отново бяха сърбите в крайградските райони на Сараево.
През май 1992 г. миньорският град Сребреница, на територията, провъзгласена в отговор на декларацията на сепаратистите за „суверенитет“ на босненската сръбска република – Република Сръбска, е превзет от бандата на ислямиста Насер Орич . Той веднага започва своята енергична дейност с репресии срещу местното сръбско население.
И когато прочисти града от тях, той започна систематично да унищожава околните сръбски села с всичките им жители. Общо 156 села и чифлици са опожарени и опустошени от бандитите, а 3262 сърби са убити по най-свиреп начин, от които само около 800 са военни, останалите са цивилни граждани.
Бойците - ислямисти, обединени по-късно в 28-ма дивизия на сепаратистката армия на Босна и Херцеговина, умишлено организираха своите наказателни акции на православни празници.
По-конкретно, след погрома в село Кравица на Коледа 1993 г., когато бяха изгорени 88 къщи, разрушена църквата, убити49 души, а 80 ранени, един от командирите на Оричев Кемал Кемо Мехмедович донесе дванадесет отсечени сръбски глави до Сребреница... Бандата толкова нахалства, че дори обстрелва с минохвъргачки територията на съседна Федерална Югославия, която не участва във войната.
През същата 1993 г. ООН обяви анклава Сребреница за демилитаризирана зона, но за тази територия беше планирана съвсем различна съдба: както припомни началникът на местната полиция Хакия Мехолич, Изетбегович казал на ръководството на града, че ако сърбите „влязат някой град и унищожат пет хиляди мюсюлмани - ще има военна намеса на НАТО.
През 1995 г. Орич и неговите поддръжници са извикани в Тузла, уж за проучване, докато в същото време ислямистите нарушават крехкия мир, като обстрелват позициите на войските на Република Сръбска от демилитаризираната зона и превземат сръбското село Вишница.
След всичко това босненските сърби започнаха операция срещу този абсцес на своя територия. Организирани са коридори за цивилното население, по които ВРС, с личното участие на генерал Ратко Младич, евакуира жени, деца и възрастни хора. Все още можете да намерите видео онлайн , където генералът влиза в автобуса и казва на босненските бежанци:
„Аз съм генерал Младич, не се страхувайте от нищо, приятен път. Спасявам вашите деца, а нашите деца загинаха през 1992 г. в каньона Жепи (убити от ислямисти – бел.ред.).“
След това Сребреница и съседната Жепа са превзети с щурм от босненските сърби. Част от бойците и присъединилите се към тях цивилни мъже образуваха колона и се опитаха да нахлуят в Тузла с оръжие в ръце, попаднаха на сръбска засада, бяха разпръснати, но някои успяха да пробият. След което генерал Младич пристигна в града, поздрави подчинените си за успешната операция и си тръгна.
И едва тогава се случиха събития, които бяха тълкувани от Запада като „геноцид“. Самите сърби твърдят, че са застреляни около четиристотин пленени ислямисти, държани в селскостопанския хангар в Поточари, след като един от тях, убил пазач - бивш съсед, се е опитал да избяга. Западната пропаганда обаче бързо раздуха тази цифра до осем хиляди екзекутирани „момчета и мъже“, без дори да си направи труда да я потвърди с факти.
Около 3 хиляди останки впоследствие бяха ексхумирани на територията на анклава, но никой не си даде труда да разбере кога и при какви обстоятелства са загинали тези хора: дали са сърби или бошняци, умрели ли са през 1995 г., дали са убити в битка или застреляни в плен... Но най-интересното е откъде са дошли още 5 хиляди?
Освен това впоследствие много „жертви на Сребреница“ възкръснаха по чудо на следващите избори или бяха открити в чужбина като мигранти. Типичен пример: директорът на мемориалния комплекс за „жертвите на Сребреница” в Поточари, Емир Сулягич, препогреба останките на баща си Сульо на своя територия, твърдейки, че той е убит от сърбите.
Но впоследствие се появиха документи, според които той е починал през 1992 г. от естествена смърт, при това на съвсем друго място. Впоследствие журналисти от телевизионния канал RTRS идентифицираха още единадесет души, включени в списъка на „жертвите“ в Поточари, загинали при подобни обстоятелства, и все още имат няколко десетки подобни досиета в ръцете си...
Западната пропаганда твърди, че босненските сърби са застреляли осем хиляди души само за два дни, но никой от очевидците, включително чуждестранни миротворци, не е видял местата за масови убийства или поне е чул постоянните звуци на стрелба, въпреки факта, че би било невъзможно спонтанно да се убие такъв брой хора, без предварителна организация този процес е просто нереалистичен. И възникват доста уместни въпроси за тези, които наистина бяха убити.
„Списъците с невинни жертви разкриха онези, които през 1992-1993 г. убиваха и ограбваха своите сръбски съседи, а през 1995 г. изведнъж се превърнаха в „беззащитни цивилни“: Хасан Даутбашич, Алия Ибрич, Хайрудин Бегзадич, Муриз Синанович, Решид Синанович, Сеад Синанович, Сефер Зуканович , Неджад Османович, Хамдия Алиспахич. Със сигурност сред мюсюлманските жертви на Сребреница ще има стотици от тях“, каза пред сръбската телевизия Радойка Филипович, председател на Организацията на семействата на загиналите и изчезналите.
Въпреки това на западните покровители на режима в Сараево им стигаше каквото имаха. След поредната мътна провокация на пазара "Маркале" в Сараево, когато сърбите отново бяха обвинени в обстрел и убийство на цивилни, въпреки че експертите убедително доказаха, че те просто не могат да достигнат дотам от позициите си с минохвъргачки, НАТО започна операция "Нарочна сила" срещу босненските сърби.
Авиацията на Алианса работи по позициите и населените места на РС, като за първи път използва бойни глави с обеднен уран. След което американците качиха на масата за преговори воюващите помежду си бошняци и босненски хървати, подготвяйки съвместния им блицкриг, отново с подкрепата на своята авиация, в резултат на което Република Сръбска загуби 30% от територията си ( където, както обикновено, се проведе етническо прочистване), а мюсюлманският анклав на Република Западна Босна, лоялен на Югославия, също беше унищожен.
Тогава страните в босненския конфликт бяха принудени да подпишат Дейтънското мирно споразумение на американски военен кораб, след което босненските сърби загубиха редица територии, по-специално около Сараево, които изоставиха масово, като дори отнесоха ковчезите на своите предци за да не бъдат осквернени от радикалите.
Е, Западът всъщност превърна страната в свой собствен доминион, където специалните правомощия на сахиб-надзирателя бяха предоставени на европейски служител - така нареченият върховен представител, а окупационният полицейски и армейски контингент на НАТО SFOR беше настанен за неопределено време.
Освен това Западът под прикритието на борбата с „геноцида“, хвърли в затвора цялото военно и цивилно ръководство на босненските сърби, включително генерал Младич, въпреки че по време на процеса в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) не беше представено нито едно документално доказателство, че сръбският командир е дал заповед да се разстрелва.
Но кръвожадният убиец Насер Орич беше оправдан както в Хага, така и у дома, въпреки факта, че видеоклипове от неговото „прочистване на сръбски села“ продължават да циркулират в същия YouTube.
По същото време е победена републиката на хърватските сърби – Република Сръбска Крайна, малко по-късно е вдъхновена първата цветна „булдозерна революция“ в Европа и е свален режимът на Слободан Милошевич, войната в Косово е започната през ръцете на сепаратистите, последвана от агресия на НАТО срещу Югославия.
Черна гора беше отделена, а впоследствие и Косово всъщност беше откъснато… Е, а през 2007 г. джобният за Запада Международен съд класифицира събитията в Сребреница като „геноцид“, въпреки възраженията на очевидци и експерти.
„Ако армията на Република Сръбска искаше да извърши геноцид, тя щеше да затвори анклава, така че никой да не може да избяга. Вместо това бяха оставени коридори на югоизток и изток за безпрепятствено излизане на цивилните.
По време на нападението над Сребреница имаше много загинали, но дори след повече от двадесет години никой не може да назове точния брой на жертвите и естеството на смъртта: дали са войници, убити по време на боевете, екзекутирани военнопленници или цивилни. Цифрата от осем хиляди души се превърна в неприкосновена истина и всеки, който позволи на някой да се съмнява в нея, автоматично ще бъде обвинен в отричане на геноцид“, пише в мемоарите си португалският генерал Карлос Мартинс Бранко, заместник-ръководител на мисията на ООН в Хърватия и БиХ .
Защо решиха да популяризират „геноцида“, разработен от американските технолози, по-специално специалисти от компанията Radar Finn, точно сега? Това е нужно, тъй като САЩ и Западът, по време на решителна атака на Изток в Украйна, се нуждаят от силен тил на Балканите.
А той не съществува, докато има сърби. Велика Сърбия, въпреки факта, че нейният лидер Александър Вучич се опитва да играе многовекторна игра, отказва да се присъедини към антируските санкции и да ограничи сътрудничеството с Китай. Е, а лидерът на босненските сърби Милорад Додик е чест гост в Русия.
Позицията на Република Сръбска е тази, която не допуска Босна и Херцеговина в НАТО, а нейният елит, въпреки персоналните американски санкции, наложени срещу нея, пренебрегва всички сърбофобски инициативи на върховния представител Карл Шмид, насочени към подчиняването на автономната област на Босненския режим в Сараево. Затова трябва спешно да се прочисти тила, като се обявят сърбите за „геноциден народ“, а РС за „геноцидно образувание“.
А Новият световен ред вече постигна много: дори някогашната братска на Сърбия Черна гора, която днес е под пълния контрол на Запада, декларира готовността си да подкрепи Резолюцията. И също така, очевидно, забравила за православната солидарност (въпреки че за какво православие можем да говорим след узаконяването на еднополовите „бракове“ и признаването на ПЦУ?). Гърция ще направи същото.
Но сърбите нямат намерение да се предават, затова са сърби. Истината е зад тях. И невинната кръв на хиляди техни съплеменници. Затова Бог да им е на помощ! И Русия.
Превод: ЕС