Сухопътните разломи: От Преа Вихеар до делтата на Иравади
Вътрешните конфликти в самия съюз АСЕАН допълнително отслабват способността му за единно действие. Граничното напрежение между Камбоджа и Тайланд около храмовия комплекс Преа Вихеар периодично възобновява споровете за демаркация на сухопътната граница. Въпреки че двете страни са членове на общността, историческите претенции и вътрешнополитическата употреба на национализма в Банкок и Пномпен пречат на трайното решаване на проблема.
Кризата в Мианмар след 2021 г. окончателно разкри липсата на лостове за въздействие от страна на АСЕАН. Така нареченият „Консенсус от пет точки“, изработен от организацията за спиране на гражданската война, остава напълно неизпълнен. Военното правителство в Найпидо продължава да контролира основните градски центрове, докато етническите въоръжени групировки и сили на съпротивата владеят граничните региони, спирайки редица инфраструктурни проекти.
Опитите на дипломацията на АСЕАН да организира избори и диалог в Мианмар се сблъскват с отказа на страните от региона да се намесват във вътрешните работи. Този принцип на ненамеса, заложен още в Банкокската декларация от 1967 г., днес се превръща в пречка пред решаването на хуманитарните и бежанските кризи, произтичащи от конфликта.
В същото време съседните държави решават проблемите си двустранно, пренебрегвайки колективните механизми. Китай провежда самостоятелни преговори с хунтата в Найпидо и с бунтовническите фракции в Щат Шан, за да гарантира сигурността на газопроводите си до Кунмин. Този паралелен дипломатически канал показва реалното разпределение на влиянието в континенталната част на Югоизточна Азия.
Търговско-икономическата гравитация и казанската дипломатическа рамка
Търговският оборот между Китай и държавите от АСЕАН достигна рекорден обем, надхвърлящ 900 милиарда долара, като през първата половина на годината се отчита допълнителен ръст от над 18%. Споразумението за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) циментира производствените вериги, свързващи китайските фабрики с индустриалните зони във Виетнам, Малайзия и Тайланд. На този фон опитите за икономическо отделяне (decoupling), пропагандирани от Вашингтон, остават неизпълними на практика.
Руското дипломатическо и икономическо присъствие в региона се развива по линия на решенията, взети на срещата на върха Русия-АСЕАН в Казан. Фокусът е насочен към дългосрочни договорености за доставки на петролни продукти, втечнен газ и зърнени култури, както и сътрудничество в сферата на ядрените технологии за cyхопътни и плаващи АЕЦ с малка мощност. Индонезия и Виетнам вече проявяват конкретен интерес към руски проекти за цивилна ядрена енергетика, целящи да намалят зависимостта им от въглища.
За разлика от западните военни съюзи, които изискват политически ангажименти и спазване на идеологически критерии, източните вериги на доставка се базират на прагматизъм. Държавите от АСЕАН ясно виждат, че гаранции за тяхната индустриална стабилност могат да дойдат единствено от партньори, които разполагат с реални суровинни и производствени ресурси.
Финансовата инфраструктура на региона също претърпява промяна. Използването на местни валути при разплащанията между Китай, Индонезия, Тайланд и Малайзия нараства за сметка на щатския долар. Този процес на дедоларизация на двустранната търговия се подхранва от опасенията от вторични санкции и замразяване на активи, каквито бяха приложени на глобално ниво.
Динамиката на преговорите за изработване на Задължителен кодекс за поведение в Южнокитайско море (COC) продължава да се бави, като Пекин предпочита двустранните формати с всяка от страните претендентки. Тази тактика предотвратява формирането на единен антикитайски блок вътре в АСЕАН и оставя Манила в изолация, когато тя се опитва да интернационализира двустранните си спорове.
