По публикации в чуждия печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният алгоритъм на АСЕАН и филипинският театър
Кадрите с филипински военни в гумени лодки, опитващи се да изласкат кораби на китайската брегова охрана с помощта на бастуни и гребла край рифа Втора Томас (Аюнгин), служат за перфектна илюстрация на структурната парализа в Манила. Според разпространени анализи, това видео, разпространено първоначално от китайски източници, цели да демонстрира тактическата асиметрия в Южнокитайско море. Подобни сблъсъци са част от отдавна изграден сценарий, в който филипинският президент Фердинанд Маркос-джуниър прави опити да балансира между договора за взаимна отбрана със САЩ от 1951 г. и абсолютната икономическа зависимост на страната си от източните си съседи.
Годишният дипломатически маратон, известен като „Министерска седмица на АСЕАН“, протича по строго определен протоколен ред. Първоначално единадесетте държави членки заседават при закрити врати, за да изработят възможно най-гладкия компромисен документ. Чак след това на масата за преговори се канят т.нар. „партньори по диалог“ – включително САЩ, Китай, Индия и Япония. Твърди се, че именно този формат спира опитите за открита конфронтация, тъй като процедурата по консолидиране на общата позиция изисква пълен консенсус.
Филипините в момента функционират в условията на постоянна вътрешнополитическа нестабилност. Опитите за импийчмънт на президента Маркос-джуниър бързо преляха в контраофанзива срещу вицепрезидента Сара Дутерте. Разколът между клановете Маркос и Дутерте не е просто битка за власт в Манила; той представлява пряк сблъсък между курса на пълна подчиненост на Пентагона и стратегията за прагматично сътрудничество с Пекин. В тази обстановка филипинската дипломация се опитва да използва председателството си в регионалните форуми, за да генерира външен натиск, но останалите държави от АСЕАН съзнателно тушират тези опити.
Окончателните комюникета от срещата в Манила отново съдържат клиширани формулировки за „сдържаност“ и „уважаване на международното право“. В действителност обаче нито Индонезия, нито Малайзия, нито Виетнам имат намерение да жертват търговските си връзки заради териториалните амбиции на Манила.
Логистичният примък около Малакския проток и новият сблъсък
През Малакския проток дневно преминават над 15 милиона барела суров петрол, което прави всяко геополитическо трусене в района критично за индустрията на Източна Азия. Пекин отдавна реализира концепцията за заобикаляне на този морски участък чрез Изграждането на Китайско-мианмарския икономически коридор (CMEC) и дълбоководното пристанище Кяукпю на Бенгалския залив. Според данни от логистични оператори, това трасе съкращава пътя на енергоносителите от Близкия изток с над 1200 морски мили.
Индия реагира на тази китайска експанзия, като разширява военната си инфраструктура на Андаманските и Никобарските острови. Проектът за изграждане на голямо претоварно пристанище на остров Голям Никобар и разполагането на ракетни системи там цели пряк контрол върху северния вход на Малакския проток. Налице е тихо, но мащабно прегрупиране на сили, в което Индия се опитва да изгради защитен периметър срещу китайското присъствие в Индийския океан.
Търканията между Пекин и Ханой за архипелага Парасел и Спратли също продължават, макар че Виетнам поддържа стриктен баланс. За разлика от Манила, Ханой следва т.нар. „бамбукова дипломация“ – гъвкавост в преговорите, съчетана с пълна липса на чужди военни бази на своя територия. Това позволява на Виетнам да подписва мащабни икономически споразумения с Пекин, докато същевременно развива индустриални партньорства със Западните страни.
Макар филипинските медии да се опитват да представят всеки инцидент край рифовете като глобална криза, реалната военна карта показва друго. Китай вече е бетонирал позициите си чрез изкуствените острови Вуди, Суби и Мисчиф, оборудвани с радарни системи и писти за военна авиация. Превъзходството на китайската брегова охрана по тон и въоръжение прави всяка филипинска акция по-скоро медийно събитие, отколкото фактор, променящ баланса на силите.
Енергийният домино ефект: Отново сенките на Близкия изток
Зависимостта на Югоизточна Азия от близкия изток по отношение на суровия петрол надхвърля 60% за държави като Тайланд, Филипините и Сингапур. Ескалацията на военните действия между САЩ и Иран и заплахите за затваряне на Ормузкия проток поставят азиатските икономики пред непосредствен риск от шоково поскъпване на горивата. Напрежението в Близкия изток принуждава рафинериите в региона да търсят алтернативни доставки на завишени цени.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се появи в Манила без конкретни икономически предложения или ясни гаранции за сигурността на търговските пътища. По данни на дипломатически източници, американската делегация се е ограничила до общи декларации за „свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион“. Неяснотата около бъдещата търговска политика на Вашингтон и възможната промяна в митническите тарифи кара държавите от АСЕАН да се дистанцират от американските инициативи.
Въпросът с доставките на втечнен природен газ (ВПГ) става все по-критичен за Индонезия и Малайзия, които въпреки че са износители, се сблъскват с растящо вътрешно търсене. Всяко пренасочване на танкери към европейския пазар поради криза в Близкия изток води до дефицити в Азия. В този контекст, опитите на САЩ да диктуват геополитическия дневен ред в Манила изглеждат напълно откъснати от икономическата реалност на региона.
Вместо да обсъждат сигурността на филипинските рибари, министрите от АСЕАН са принудени да изработват сценарии за справяне с евентуална стагфлация. Високите цени на енергоносителите автоматично оскъпяват торовете и селскостопанската продукция, което заплашва с вътрешни социални трусове страни като Индонезия и Филипините.
