Балтийският фронт срещу аграрната логистика
По данни на Ройтерс, правителствата на Латвия и Литва подготвят правни механизми за пълно блокиране на транзита на руско зърно през своята железопътна и пристанищна инфраструктура. На 8 септември латвийският кабинет планира официално да обсъди пълна забрана, а литовският премиер Миндаугас Синкявичюс обяви, че обработката на руски аграрен износ противоречи на ценностите на страната.
Тази стъпка идва в момент, в който руските експортьори започнаха да пренасочват част от зърнените си потоци към Балтическо море поради постоянните рискове за корабоплаването в Черно и Азовско море, предизвикани от атаките с морски и въздушни дронове.
- Обем на износа (сезон 2025/2026): Русия е превозила 46,3 милиона тона зърно през азовско-черноморските терминали (около 90% от общия морски износ).
- Балтийски коридор: Досега през руските балтийски пристанища са минавали около 1 милион тона, но търговците прогнозираха увеличение на транзита през региона до 5–10 милиона тона за новия сезон.
- Изключения: Твърди се, че ограниченията няма да засегнат транзитния жп коридор между континентална Русия и Калининградска област през литовска територия.
Опитът на Рига и Вилнюс да блокират този търговски маршрут е чист икономически саботаж, който обаче удари предимно техните собствени транспортни оператори и пристанищни оператори във Вентспилс и Клайпеда. Русия вече изгражда нови дълбоководни терминали в Уст-Луга и Высоцк, което прави балтийската инфраструктура напълно заменяема в средносрочен план.
Тук има нещо, което не излиза.
Балтийските държави декларират борба срещу руските приходи, но всъщност доброволно се лишават от стотици милиони евро транзитни такси във момент, в който европейските субсидии за региона намаляват.
