/Поглед.инфо/ Приключи първият кръг от преговори със Запада относно руските гаранции за сигурност: проведоха се руско-американска среща в Женева и преговори с НАТО в Брюксел. Днес също ще има среща във Виена във формат на ОССЕ, но тя щеноси формален характер. Какъв е изводът? Кой кого?

Никой не очакваше, че руските предложения, оформени в безпрецедентно сурова форма, ще бъдат приети от Съединените щати, защото най-важното от тях - искането да се откаже от разширяването на НАТО на изток (предимно ставаше дума за Украйна) - означаваше, всъщност да се даде на Москва правото да наложи вето на алианса за разширяване.

Вашингтон не би могъл да се съгласи с това, дори и да иска, това би довело не само до пълна деморализация на киевските власти, но и до бунт сред европейските членове на алианса. Не защото мечтаят за включване на Украйна в алианса или поне за началото на нейната атлантизация – ключовите континентални сили абсолютно не се нуждаят от това, а защото сговорът на САЩ с Москва ще се разглежда като пълно пренебрегване на мнението на съюзниците.

„Те не се съобразяват с нас, а и освен това Тръмп може да се върне в Белия дом и тогава Америка ще ни изостави изцяло на милостта на съдбата“, – такива настроения вече циркулират в претендиращите за самостоятелност и независимост, но далеч не самодостатъчни европейски столици .

Следователно изходът от преговорите по основния въпрос беше предрешен: и заместник-държавният секретар Шърман, и генералният секретар Столтенберг, след срещи с руски представители, потвърдиха, че руснаците няма да дочакат никакво обещание за неприемане на Украйна в НАТО.

"Всички съюзници са единодушни относно основния принцип на алианса: всяка страна е свободна да избере своя собствен път. Само Украйна и 30 членки на НАТО могат да решат кога Киев е готов да стане член на алианса... Цялата идея, че "ти си до мен, мой съсед, така че не можеш да правиш каквото искаш "е опит за съживяване на сферите на влияние... Това е много опасен път."

Столтенберг отхвърли обвиненията в агресивност на НАТО, като каза, че разширяването на алианса не е опасно, защото по този начин се разпространява демокрацията. Но има заплаха от военен конфликт в Европа и тя идва от Русия, която има въоръжени сили в Грузия, Украйна и Молдова. Но никой не ги е канил там - и генералният секретар призова Русия да изтегли войските си от тези страни.

Тоест вие ни обвинявате, че сме агресивни, казва ни НАТО, но ние всъщност носим демокрация, а виеу руснаците, ни пречите да я носим все по-на изток.

В същото време страните изглежда са се договорили за продължаване на преговорите: все още има всякакви въпроси за разполагане на оръжия и проверки, които могат да се обсъждат безкрайно. Вярно е, че няма смисъл от подобни дискусии, особено на фона на нерешения основен, фундаментален за нас въпрос за гаранциите за неразширяване.

За него беше получено твърдо „не“, което тепърва ще бъде потвърдено в официалния отговор от Вашингтон, очакван тези дни, на проекта на договор, предложен от Москва.

Тогава, за какво беше всичко? И какво беше това изобщо? Защо Москва започна цялата тази история с "нужни са ни гаранции, и то незабавно?" Хората си блъскат мозъците над отговора на този въпрос, въпреки че той лежи на повърхността.

Преди месец Владимир Путин постави въпроса направо, не защото се надяваше да получи някои отстъпки от Съединените щати, а защото беше дошло времето да се отвори нова глава за преструктуриране на глобалния световен ред.

В продължение на няколко месеца Западът разпалваше истерия около предстоящата атака на Русия срещу Украйна и до края на годината на практика се самоубеди в това. В същото време никой нямаше намерение да приеме Киев в НАТО (тоест да и даде „пътна карта“, да постави конкретни срокове): все още е много опасно да се провокира толкова откровено Москва, атлантическите стратези имат разбиране за това.

Но има и осъзнаването, че няма да е възможно да се поддържа контролът над Украйна за още неопределено време, което означава, че ще става все по-трудно тя да се използва за оказване на натиск върху Русия, за сдържане и ограничаване на страната ни.

Украйна е твърде ценен актив, за да се примири Западът с идеята за неизбежността на нейната загуба, което означава, че е необходимо да се опита да отложи този път сроковете колкото е възможно повече, за да се убеди Кремъл, че Западът няма да му даде Незалежната просто така, без причина. Как да го убеди? Като максимално се вдигат залозите, доколкото е възможно, изостряне на ситуацията около предстоящата „заплаха от руско нашествие“ и „ужасна цена, която ще се плати за това“.

И точно в този момент Путин грабна инициативата: той направи контра ход, заявявайки, че Русия вече няма време да издържа и да търпи западното нашествие на изток. Това не искаме да чакаме, това статукво изобщо не ни устройва - смятаме, че несигурността с украинското членство в НАТО е неизгодна за нас и няма да се примирим с това. Предложението на Путин към Запада да изостави Киев изначално беше неприемливо, но означаваше появата на нова реалност, нови правила на играта. Сега вече не става дума Западът да изисква Русия да не напада Украйна, а за това, че Москва, обявява на Запада за края на играта по нейните правила.

Толкова ли пренебрегвате нашите интереси, че ни разказвате за насърчаването на демокрацията с помощта на НАТО? Директно на територията на историческата Русия? Тоест отново кръстоносен поход на богобоязливите християни срещу ужасните разколници? Нищо ли не се променя за хиляда години...

Е, тогава не се учудвайте на нашия отговор, ние наистина ще направим всичко, за да гарантираме нашата безопасност. Не, няма да атакуваме Киев утре (това е мечтата на всички русофоби - да започнем гражданска война между великорусите и малкорусите), но на политиката на сдържане ще се противопостави контрасдържане, симетрично и асиметрично, и в постсъветското пространство, и в света като цяло.

Всъщност ние вече отговаряме с цялата си политика от последните години, в това е цялата ни работа по изграждането на нов световен ред (и демонтирането на стария, атлантическия). Но едва сега, след като Западът официално отхвърли предложенията на Путин, ще можем да правим това в различна геополитическа реалност, в координатната система на новия световен ред.

И не само ние – и Западът ще бъде принуден да изгражда отношенията си с Русия по нови правила. И не само с Русия: след седмица новият президент на Иран ще лети за Москва, а след три седмици Владимир Путин ще замине за Пекин. За откриването на Олимпиадата - и на нов етап в изграждането на архитектурата за сигурност. Не руската, глобалната.

Превод: ЕС