/Поглед.инфо/ Впечатлени от картините на отменянето на руската култура в Европа, някои стигат до заключението, че руснаците днес са „новите евреи“, нови уникални световни изгнаници. Но не бива да униваме.

По-внимателният поглед разкрива, че отменянето на руската култура е само отражение на премахването на европейската култура, към което през последните години се стремят и на места доста близко приближиха активистите на чернокожите, женските и прочее заинтересовани малцинства. Да, това е отражение на засиленото, концентрирано и по-широко подхванатото, въпреки че самото това желание да подхване отмяната на някой друг може да се обясни с подсъзнателното желание на европейците да намерят някой, дори по-заслужил отмяната от тях самите.

Те искат да отменят европейската култура (включително културата на европейските американци), защото тя е основно колониална, имперска, бяла - с една дума, култура, която методично и от векове реже кълнове, които вероятно биха могли да дадат на човечеството напълно различни културни резултати, биха го извели към други хоризонти. Това е възмездието на народи и групи, които, навършили пълнолетие, установиха, че са лишени от наследството си, и наивното негодувание срещу историята, която не може да бъде променена по никакъв начин е опит да се изтрие едно, да се обнови друго, да се фалшифицира трето и да се престориш, че то така си е било.

Е, руската култура по отношение на своите преследвачи е в същото положение, както културите на европейските народи спрямо своите собствени. Парадоксално, но в това тя също разкрива европейския си характер. Казано по-просто, към нея се отправят едни и същи претенции, възвишени и в същото време абсурдни, както от чуждестранни отменители, така и от тези, които им симпатизират у дома. Както беше формулирано в една от онлайн дискусиите, „руската култура носи имперската идея и програмира хората да я продължат в реалността“. Няма нужда да спорим, това е положението.

А нашият любим Достоевски, който пише за „сълзата на дете“,е твърд привърженик на имперската експанзия. А нашият любим Пушкин не искаш друга родина за себе си вместо огромното и непрекъснато разширяване на руското пространство.Империята, империализмът сега е проклятие за мнозина. Въпреки това, превеждайки на стилистично неутрален език, може да се каже, че руската култура е просто културата на велик народ. Това е, което привлича едни и отблъсква други.

Един народ става велик само чрез експанзия – цивилизационна, икономическа, но преди всичко военна. Чрез сблъсъци с други народи. Чрез победи в тези сблъсъци. Чрез асимилацията на големи чужди маси. Чрез взаимодействие, взаимно проникване с техните култури. Затова има толкова много руснаци. Ето защо те са толкова различни. Следователно техните представи за света не се вписват в хоризонта на типична национална държава.

Руснаците са живели живота на велик народ, съдбата им вече е настъпила и няма да има друга. Те са нападани и в отговор отблъскват. Те биват завладявани и се освобождават. Те, както всички други народи, са започвали войни многократно - така се прави история. Понякога е трудно да се разграничи настъпателната война от отбранителната. Понякога едната следва другото. Който се срамува от подобна история, вероятно в знак на протест срещу нея, не трябва да ходи не само в Крим или Донецк, но и в Астрахан, Тюмен и Виборг. Това ни е формирало, независимо дали ни харесва или не. В една алтернативна история споменатият вече Достоевски не би бил руски, а полски писател.

И ние наистина сме програмирани да продължим тази „имперска идея“ в бъдещето. Това не е лесно наследство. Често децата на велики бащи се оказват пречупени пред недостижима наследствена летва, докато тези, които се стремят нагоре от дъното, ще се задоволят с минимален успех в живота, така че „всичко да е като хората“. Така националистите на малките народи са доволни от измисленото родословие и цветните етнически костюми, добре поддържаната си градина и редките сънародници, които по някакъв начин биха могли да станат известни в големия свят.

Хорът на малките народи, който иска да убие имперския нерв на руската култура - тоест почти всичко забележително, което е в нея - всъщност протестира срещу самия ход на историята. Срещу грешката на Фукуяма. В крайна сметка, за да спре историята си, голямото трябва да се преклони пред малкото и да се разтвори в него. Следователно руснаците трябва да бъдат подобаващо окастрени, руското в тях да бъде отмито, да бъдат опаковани в компактни етнически пакети, като ягоди на пазараи принудени да маршируват заедно с всички към пост-историята.

В известен смисъл е добре, че тази кристална, последователна яснота дойде в съзнанието на опонентите на Русия. Добре, че вече нямат илюзии за руската култура. Преди това те противопоставяха руската култура и руската държава. Че Путин е едно (а преди това всички руски/съветски владетели, с изключение на Петър III, Горбачов и Елцин), а друго е прекрасният Чайковски, който пиша най-добрата коледна музика. Сега им се разкри една разочароваща истина: Чайковски, Чехов, Левитан, Стравински, Малевич и Бродски са от един отбор с Ермак, Потьомкин, Суворов, Ермолов, Скобелев, Жуков.

И ние сме принудени да се съгласим с това, но в положителен смисъл. Да го приемем като подарък и благословия. Съдбата на руската култура е неделима от съдбата на руската държава, дори там, където тя ѝ се противопоставя. И в бъдеще не можем да разчитаме на достойно продължение на нашата култура, ако изоставим нашата история, преопаковаме общата си идентичност в десетки измислени или реконструирани идентичности.

Примамката на самоунижението отдавна преследва образованите руснаци, от „гражданина на кантон Ури“, през съветските интелектуалци, влюбени в Полша и балтийските държави, до мечтите на постсъветската средна класа да се преместят в тих европейски град с керемидени покриви. Сега украинските бежанци се веселят под тези покриви, докато руснаците са насочени към вратата. И това е прекрасно, защото зад тази врата е родното пространство, копнеещо за работника и твореца.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели