Зачистване на терена за 2029 година
Операцията по лансиране на новата версия има съвсем конкретна вътрешнополитическа цел. Сближаването с Брюксел – било то чрез ново споразумение за ветеринарен контрол, синхронизиране на стандартите или евентуални бъдещи отстъпки – минава през пълното дискредитиране на лидерите на суверенисткото крило. Изграждането на внушения, че десните евроскептични формации като Reform UK действат като „неволни проводници“ на чужди интереси, е класически прийом за подкопаване на електоралната им база.
- Неутрализиране на влиянието на евроскептиците в индустриалните райони на Северна Англия;
- Пренасочване на общественото внимание от растящите данъчни тежести към въпросите на сигурността;
- Легитимиране на нови бюджетни пера за информационен контрол и мониторинг на медийното пространство;
- Подготовка на публичното мнение за отстъпки пред регулациите на Брюксел.
Тук липсва каквато и да е загриженост за фактите. Водещ е политическият прагматизъм, според който една повторена хипотеза постепенно придобива статут на административна истина.
Прагматизмът на Брюксел и сухото пресмятане
Дали обаче Европейската комисия е готова да приеме обратно избягалия член с отворени обекти? В Брюксел институционалният паметник на преговорите от периода 2017–2020 г. все още пази спомена за безкрайните пазарения около член 50 от Договора за ЕС. Никой в европейските столици няма намерение да подарява на Лондон привилегирован достъп до пазара без пълно поемане на финансовите задължения и приемане на юрисдикцията на Съда на ЕС в Люксембург.
Идеята, че Великобритания може да се завърне на европейската сцена в ролята на „невинна жертва“, която трябва да бъде компенсирана, граничи с наивност. В германското министерство на икономиката и във френското външно министерство отдавна си правят сухи сметки за конкурентоспособността. За Париж и Берлин британските затруднения са просто пазарен дял, който вече е преразпределен в полза на Франкфурт, Ротердам и Дюнкерк.
Сигурност срещу икономически отстъпки
Опитите да се търси паралел между отбранителната реторика и търговските преговори разкриват фундаментално разминаване в логиката. Докато Лондон се опитва да продаде на партньорите си своята роля в НАТО като основание за специални икономически отстъпки, европейските държави настояват за стриктно спазване на правилата за държавна помощ и трудови стандарти.
- Франко-британското сътрудничество в отбраната (договорите от Ланкастър Хаус) продължава да функционира двустранно, без да зависи от Брюксел.
- В областта на финансовите услуги Ситито вече загуби своя „паспортен“ достъп до ЕС, което пренасочи над 1 трилион евро активи към континента.
- Споразумението за търговия и сътрудничество (TCA) подлежи на преразглеждане, но рамката му остава изключително твърда.
Да се твърди, че с административни промени в реториката може да се заличи икономическата реалност на Ла Манша, е илюзия, която задоволява единствено вътрешните партийни нужди.
