/Поглед.инфо/ Сегашните отношения между Москва и Анкара трудно могат да бъдат наречени приятелски, като се има предвид ситуацията в Идлиб. Но всъщност отношенията между двете страни винаги са били напрегнати. По време на Османската империя Русия беше основният враг на турците и именно по предложение на британците, които ги използваха една срещу друга. И до сега Турция се използва от геополитическите съперници като инструмент срещу Русия.
Важно е да разберем, че турците могат да ни ударят в гърба по всяко време, така че трябва да сме подготвени за това.
Може би Ердоган засега е готов да направи отстъпки в Идлиб, но нещо ми подсказва, че това не е за дълго. Първоначално турците влязоха в Сирия като съюзници на Запада и продължават да се съобразяват с капризите му. Именно Турция вкара бойците в републиката, построи им военни бази, организира трафика на контрабанден нефт и дори достави химикали за белите каски.
В същото време Анкара успяваше да поддържа добри отношения с Русия. В САР турците играят двойна игра: от една страна с Москва, която поддържа сирийската армия, а от друга, със САЩ и Британия, които могат да им помогнат да излязат на дългоочаквания европейски пазар. Според Асад Ердоган е влязъл в Идлиб по указание на американците и продължава да създава хаос там заради тях.
Дори се стигна до терористични атаки. Може би не в самата Сирия, но „за нея“. Преди четири години правителството на Ердоган организира експлозия в Сурук, при която загиват кюрди и алевиси, подкрепящи САР. Атаката сложи край на многогодишното примирие с „Работническата партия на Кюрдистан“ и започна специалната операция срещу кюрдите в Турция.
Терористичното нападение в Париж през ноември 2015 г. също се случи заради кюрдите. Турските разузнавателни агенции решиха да отмъстят на тогавашния президент Оланд за отхвърлянето на споразумението с Турция за формирането на Сунистан и псевдо-Кюрдистан.
Освен това турците активно използват миграционната криза за свои цели. През 2014 г. Ердоган позволи на бежанци от Пакистан, Ирак и Афганистан да влязат в Турция за трансфер в Европа - днес той прави същото. И всичко това заради подкрепата на НАТО за ситуацията в Идлиб.
Но основният проблем на Турция се крие другаде - тя все още мечтае за план за възобновяване на Османската империя, който трябва да включва и руски територии. Например Крим, Кавказ и други региони, които османците никога не са притежавали, но където живеят народи, родствени с турците. В рамките на тази идеология огромен брой хора на Ердоган от сектата на Гюлен работят в постсъветското пространство, набирайки хора за своите авантюристични планове.
Плюс това Османската империя де факто се разпада заради руснаците, така че турците имат всички основания да ни ненавиждат. Може да си мислим, че обидите са стари и ненужни на никого, но злобата и агресията се запазват и до сега.
Превод: М.Желязкова