/Поглед.инфо/ БСП ще сгреши, ако не обърне внимание на недоволството в червените редици

Във вторник вечерта червените избиратели бяха, много меко казано, ошашавени. Минути след като стана окончателно ясно, че новият президент Румен Радев е издал указ, с който назначава за 95-и премиер на страната Огнян Стефанов Герджиков, симпатизантите на БСП направо бяха готови или да нападнат "Позитано" 20, или да си посегнат ритуално.

Възмущението в червения лагер течеше по няколко линии. Първата от тях бе - как е възможно "нашето" правителство, кабинетът на "нашия" президент, да се оглавява от знакова фигура на НДСВ?! Моментално от дълбокия резерв на омразата бяха извадени няколко редовни доводи срещу "Герджика" - укриването на 500 000 подписа за спасението на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй", действията му като синдик на Агробизнесбанк и още няколко "грехове", които в очите на червения електорат са непростими - Герджиков бе председател на НС, когато "предадохме суверенитета си на ЕС и НАТО" през 2004-та, под негово ръководство НС промени конституцията и даде възможност и чужденци да купуват българска земя.

Зад Герджиков червените видяха дългата ръка на царя, сетиха се за връзките на царя с Борисов и заключиха, че


Радев е създал кабинет хибрид,

плод на задкулисна "широка", дясно-лява коалиция, нещо, което те в никакъв случай не могат да припознаят!

Допълнителни доводи им даде съставът на бъдещото служебно правителство.

Какъв е той? Шефът на кабинета на царя поема Външно, натовски генерал ще поеме МО (т.е. хора на САЩ и Германия влизат в кабинета), министър на Иван Костов отива в здравеопазването, а зам.-министри на Борисов ще са социален и образователен министър. Пак човек от екипа на Борисов поема еврофондовете. Финансов министър пък ще бъде човек, който бе зам.-министър във всяко правителство. Хора, които сега са на важни постове в транспорта, в енергетиката, стават министри. Демек - врагове влизат в "нашето" правителство.

Двама, само двама души могат да минат като леви назначения - Деница Златева (зав. отдел "Международен" на "Позитано") и Стела Балтова, която преди години бе назначена от Станишев за заместник-председател на Държавната агенция по туризъм. Но тук връзката с БСП е повече от условна. Тънка е като паяжина. Не се брои.

В служебното правителство отдалеч личат имена на професионалисти, хора от съответния бранш - и Пламен Узунов, и Христо Бозуков, както Кирил Ананиев, Гълъб Донев, Рашко Младенов, Теодор Седларски... Но пък има и хора, които червените симпатизанти нито ги знаят, нито са ги чували - става дума за министрите на транспорта, енергетиката, регионалното, и правосъдието дори...

Поради всички тези причини червеният електорат рече:

Как пък няма нито един министър анти-ГЕРБ?

Нито един! Застреляха ни... Разбраха се... Днес загубихме изборите... Един от симпатизантите на БСП просто написа: "Мисля, че днес фабриката за илюзии затвори окончателно. Бог да пази България!" Друг беше още по-ясен - "Надеждите за промяна се отлагат - поне до 26 март".

Тази позиция на червения електорат е в силен дисонанс със заявките на лидера на БСП Корнелия Нинова: "БСП няма да предлага министри на Радев и няма да участва в реденето на служебното правителство". В интерес на истината - през последните седмици Нинова препотвърди няколко пъти тази позиция - "лидер на една партия, дори и тази, издигнала президент на цял един народ, не може да му казва (на президента) какво да прави. Служебният кабинет е право на държавния глава".

Когато Радев стана президент, БСП изпадна в еуфория - след дълги опозиционни години, след серия от 10 поредни загуби на национално ниво, след кризи, довели до разпад, БСП се събуди от печелившата страна на политиката. Въпреки че за всички бе ясно - Радев спечели вота не защото е партиец, а тъкмо защото не е - БСП така припозна победата, че още преди да е помирисала изпълнителна власт,


започна да върти тигана на управлението


Бързо бе забравен фактът, че цялата принадена стойност дойде от Радев, от нескопосаните ходове на Борисов, от несполучливата кандидатура на Цецка Цачева, от нефелното дясно. Пак повтарям - единствената заслуга на БСП бе, че осмисли профила на успешния кандидат, намери го и не му пречеше по време на кампанията. Да, помагаше му - колкото може.

В дните след изборите Корнелия Нинова яхна вълната - не се удържа. "Честита победа... Вие сте бойци и победители...", рече тя още на първия червен пленум след изборите. Като главни причини за победата тя отчете - първо, че партията стои близо до народа, второ - партията се е мобилизирала и изнесла на гърба си кампанията". Т.е. Нинова сама спусна на електората, че победата на Радев е победа на БСП.

След това обаче Нинова разбра, че трябва да обере възторга, защото в противен случай през март ще станем свидетели на тежък сблъсък с реалността. Защо това е така? Много просто - ГЕРБ беше и все още е първа политическа сила с най-голям шанс за изборна победа. Второ, в НС имат шанс да влязат партии, които лесно биха направили управленска коалиция с Борисов. Трето, и най-важно - едно служебно управление на БСП преди изборите едва ли би донесло повече позитиви на БСП, отколкото негативи. За два месеца няма как да се случи видима реформа. По тази причина Нинова не искаше хора на партията да влязат в кабинета, а Радев не искаше "неговият" кабинет да заработи още по време на мандата на Плевнелиев.

Нинова разбра всичко това. Електоратът на БСП обаче още не е.

Вълнението в БСП очевидно е факт и очевидно би се отразило негативно в предстоящата кампания, ако екипът на Нинова не успее да обясни и защити позицията си вътре в партията. В първите два дни след като стана ясно, че Огнян Герджиков ще е служебен премиер, Нинова въобще не реагира. Цветан Цветанов намери добри думи за новия министър-председател, а Нинова - не. С което наля допълнително масло в огъня на червеното недоволство.

Така, вместо да развие успеха на доброто си изборно представяне, БСП е на път да взриви пътищата пред себе си.

Сега


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели