/Поглед.инфо/ След като стана ясно, че група десни интелектуалци са излезли с поредния безпомощен текст, наречен манифест "За републиката", една позната във фейсбук пусна страхотен виц. Анекдотът е следният: Две блондинки заседнали в асансьор. Първо едната викнала "Помооощ!", след това другата. Първата се обърнала към втората и казала: "Хайде заедно, за да ни чуят". Двете в един глас викнали: "Заедноооо".
Всеки път, когато чуя някой от разпенената десница да се опитва да ме убеди, че няма ляво и дясно, а битката е гражданите срещу мафията, се сещам за тези блондинки и ме избива на смях. Колко пъти смятат, че може да мине този номер? Тези кадри наистина смятат българите за идиоти, ако си мислят, че поредната дясна мимикрия и опит да си измият ръцете ще мине толкова лесно.
Този манифест бе предхождан от рекламна акция, подобна на холивудските блокбастъри. Електронната бухалка на империята на Иво Прокопиев "Дневник" пусна първоначално текста като висше журналистическо откритие. Беше анонсирано, че това е едва ли не апокрифна разработка на недоволни граждани, които се готвят за поредния пърформанс с голи девойки. Още на първо четене текстът събуди големи съмнения. В патетичен стил, в който гимназистките пишат стихотворения за Левски, в него се говори как Републиката била поставена на колене от КОЙ и как посткомунистическите елити веднага трябвало да отговорят на изконното желание на градската снобария и чуждестранните капиталисти да има съдебна реформа. И точно тук се прокарва тезата, че нямало ляво и дясно, а само гражданите срещу мафията.
Всеки човек с памет, след като прочете това изречение, можеше да заподозре, че текстът е дело на Георги Първанов. Именно той още през далечната 2011 година първи обяви в политиката подобно верую. Тогава обаче той го каза така - "няма ляв и десен изход от кризата". Обаче греда! Оказа се, че авторите са четирима професори - Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров. Веднага след това сайтовете на "Америка за България" се разтопиха от розови въздишки по манифеста. Излязоха и заглавия, че граждани го подкрепят. Нека да видим част от тези граждани, за да видим кои са тия ангелски, непорочни души, които летят над политическите разграничения и вярват, че няма ляво и дясно - Антоанета Цонева (яростен костовист), Илиян Василев (още по-яростен костовист и телевизионен русофоб), Иво Беров (разпенен костовист), Иво Божков (реформатор), Христо Иванов (фетишът на РБ), Емил Джасим (недоучило костовистче) и много други в абсолютно същия стил. Най-обичам, когато психодясното застане в моралистична позиция, и за да оправдае собствените си безумия, започва да твърди, че не е психодясно, ами някаква гражданска сила. Три-четвърти от подписалите този манифест получават множествен оргазъм, когато крещят "червени боклуци", обиждайки по този начин и своите собствени предци, но те вярвали, че няма ляво и дясно, а само гражданите срещу мафията.
Наистина можем да проведем силен политически разговор за това как са се променили лявото и дясното и дали те съществуват днес в своя автентичен вид, но не това е целта на авторите на манифеста. Унищожавайки политическите различия, те за пореден път искат да представят неолибералния подход като безалтернативен, като нещо, което е като природна аксиома. Точно заради това не е чудно, че в текст, който е предназначен да посочва проблемите на Републиката, отсъства най-големият от тях - смразяващата бедност. И локумите, че бедността била производен проблем от липсата на добро правосъдие ходете да продавате по кварталните сбирки на ДСБ или на коктейлите на почитателите на Айн Ранд. Десницата бяга от темата за бедността като пазарен икономист от тениска на Че Гевара. Защото именно бедността е уличаващата ги следа на местопрестъплението България. Тяхната политика, техните постулати, техните решения превърнаха страната в един разграден двор, където човек за човека е вълк, а родителите нямат пари дори за учебници на децата си. И заради това на тях им дай само проблеми, които можеш да разрешаваш с лакирани нокти или от луксозните столични ресторанти.
За да продължим нататък обаче, ще направим едно историческо пътешествие. Българската десница е огромен и слузест хамелеон. Политическо чудовище, което обича да мимикрира, да се слива с митичното понятие "граждани" във времената, когато бяга от отговорност и да се появява в годзилски вид с капещи лиги, когато трябва да се консумира власт отново. Точно заради това днес е трудно да хванем следите на грантаджиите седесари, които минават за НПО-активисти и са готови винаги срещу подходящото заплащане да организират протест срещу Путин, братовчедите на Путин и всички останали врагове на свободното усвояване на западни пари. Иначе, ако проследим слузестата нишка, ще си припомним как навремето костовото СДС се разпадна на две части като делене на извънземен пришълец - ДСБ и остатъчното СДС. После двете като във фантастична мутация пак се съединиха във вид на Синята коалиция, за да се прикрепят като паразит към парламентарните банки, но естественият живот на това биологическо образувание свърши и изведнъж през 2013 година се оказа, че градските сноби, богаташи и реститутки са останали без парламентарно представителство. Точно тогава същите тези стояха намръщени пред зимните протести, защото им беше много просташко някой да недоволства от непосилните сметки за ток. След това обаче през лятото десницата видя своя шанс да възкръсне от гробището като зомби, пълно с нова енергия. И как стана това. Ами много лесно. През лятото на 2013 година също се зъвъртя един документ. Тогава името му беше "Харта 2013", а подзаглавието удивително напомня на професорските напъни днес - "За разграждане на плутократичния модел на българската държава". Тогава се оказа, че това не е търсене на национален път за спасение на страната, а просто платформа, на която да може да се роди Реформаторския блок. Гражданите от хартата също щяха да се борят с мафията, щяха да отстояват големи принципи, ама като влязоха в парламента, забравиха красивите думи и днес документът от 2013 година е част от политическия махмурлук на десницата. Има и нещо друго, което е притеснително в двата документа - там отсъства дефиниция на това какво е олигархия, както и какво е мафия. И не си мислете, че това е подробност. Дефинициите са важни, защото в такива думи всеки разбира каквото му падне. И заради това питам - какво ще рече "няма ляво, няма дясно" с подписите на хора, които при първа възможност почват да се дерат "червени боклуци", опрощавайки обаче греховете на десницата по време на прехода или кражбите на зализаната олигархия, която си е приватизирала наименованието "предприемачи"...
Голямата трагедия на света, в който не е останало ляво и дясно, не е във възхода на олигархията. Олигархията може да бъде преборена с автентична политика, изчистена от лицемерие и завръщане към политическите идеи. Трагедията на света, в който няма ляво и дясно, е, че той ражда Бойко Борисов. Едни такива универсални фигури, които поглъщат всичко и след тях не само ляво, но и дясно не остава. но нищо де - нека да видим кое чудовище ще докарат на власт тези интелектуалци. Не заради друго - за да знаем с кого ще иска да се коалират блондинките на десницата следващия път.
Пак в името на реформите и за честта на Републиката.
