/Поглед.инфо/ Днес се навършват 200 години от рождението на Карл Маркс. Гледам по новините каква суматоха настава. В Трир правят официално честване на годишнината. Лично Жан-Клод Юнкер решил да уважи събитието. Изказващи се бастуни от всякаква величина се опитват да си правят гаргара с името на Маркс - единият бил казал, че идеите му трябва да бъдат изучавани критично, другият - че трябва да оставим Маркс в историята, третият - че не трябвало да му вдигаме статуи от злато, а и статуи изобщо. Така се получава, когато срещу тебе стои не обикновен човек, а мисловен титан. Няма как да го изтръгнеш от историята, защото последните 200 години не могат да бъдат разказани по никакъв начин без Маркс. Той така отпечата името си в историята, че никога няма да може да бъде заобиколен, забравен или пренебрегнат, а и на гроба му винаги ще има свежи цветя. Винаги.
Когато през 2008 година светът се събуди в някакъв финансов кошмар, а шампанското на световните победители се вкисна, изведнъж първото име, за което се сетиха всички, беше Маркс. "Таймс" излезе с култовото заглавие "Kapitalism", безсмъртна отправка към централния труд на най-големия, на онзи, който толкова съвестно, проникновено и смислено беше изследвал природата на капитализма, че до днес изглежда като пророк. Тогава на мнозина им се смръзнаха усмивките, защото май виждаха в далечината призраците на гневните тълпи и почнаха щедро да ръсят обещания за промяна.Сега си мислят, че им се е разминало. Което означава единствено, че не са прочели Маркс както трябва. Но проблемът е техен.
Маркс не е философ. Не мисля, че някого е имал траен интерес към философията - при него, както казва Валентин Вацев, философските открития идват случайно, между другото. Той е човек, посветен на реалността, описва именно нея и още в началото на индустриалния капитализъм той вижда къде ще е неговият мрачен край. Ако го прочетете добре, ще видите и откъде е извора на неговото несъгласие. Той просто с очите си вижда и разбира как капиталистическите отношения унищожават реалните отношения между хората и подменят ценностите с бездушна експлоатация, "свободата на търговията" и какво ли още не. Превръщането на обществото в пазар е начин за неговото пълно подчиняване и унищожаване. Той пише с журналистически хъс и може да бъде хипнотично четивен. Отворете негова книга и ще се стреснете, защото ще си въобразите, че е писана преди около седмица. И да, знам, че човек може да прекали с цитатите, когато говори за него, но аз ще си позволя само един:
"Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установява връзки. Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на, тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва".
Това е първото истинско описание на глобализацията. Можете да го откриете в "Манифест на комунистическата партия". И всъщност така стигаме до основната причина и днес да го мразят люто в червата. Всеки път, когато гневът накипи, хората се сещат за Маркс. Защото той не остана само при анализа, а се опита да действа, да даде начин за съпротива на ударените, да им покаже, че отвъд този несправедлив свят може да има друг и той да е устроен по съвсем различен начин. И заради това последните 200 години носят името на Маркс. Следващите 200 също.
Маркс вярва в смисъла на човешката съпротива. Вярва и че е възможно общество, в което политиката като класово насилие ще бъде унищожена. И това ще ни позволи да живеем в различен свят.
Жак Атали обобщава значението на неговите мисли с едно култово изречение: "Човекът заслужава доверие".
Прав е. Маркс вярва в хората. А и хората ще продължат да вярват в него.
