/Поглед.инфо/ Това беше неизбежно като кошмар след махмурлук.
Това беше неизбежно като фалит след чудовищна алчност.
Това беше неизбежно като мирис на газ край камера в концлагер.
Жена почина в българска болница, защото не е имала пари да доплати лечението си. Това е единственият възможен извод от историята, която разтърси България, история, за която "десните съвести на морала" предпочитат да си траят и да си налягат парцалите. Колко е по-готино и възвишено да говориш за съдебна реформа. Днес вече чуваме всякакви обяснения - случката не била вярно поднесена, жената била в тежко състояние още при постъпването си, болницата не носела вина...
Тъжно и тъпо е постфактум да се слушат бюрократичните обяснения. Има един основен факт - отлагат животоспасяващото й лечение, защото не е имала пари да си доплати за него.
И само не си мислете, че обвинявам лекарите.
Обратното е - напълно ги разбирам.
Абсолютно съм наясно как щяха да ги разкъсат чиновнически, ако търговските сметки на болниците не излязат. Прекрасно разбирам, че цяла орда от костюмирани бюрократи щяха да душат като хрътки около отчетите и ги хвърлят за храна на жадните за сензации медии. Но това не отменя случилото се. А то е потресаващо и като светкавица през тъмна нощ ни разкрива в какво се е превърнала България.
Проблемът е, че вече сме създали една бездушна пазарна здравна система, която не дава пет пари за основното, заради което съществува - човешкия живот. Тя почти никога не вижда пред себе си пациенти, а само ходещи касички. Здравето стана стока и това обрича всички, които не могат да се справят със зловещата перспектива, един ден да "отложат" лечението им докато не стане необратимо късно. Това е, което имаме като държава. Това е, което имаме като реформа. Реформа, за която и до днес ни убеждават, че е единствения възможен вариант. Всички, които го казват, трябва да приемат едно - те намират за нормално хора да умират по тази начин. Задушени от бедност, оставени на произвола на съдбата.
И всеки от нас има такава история за разказване. Ако ги събера в една книга, посветена на постоянния гърч на пациенти за пари, сигурно ще стане том по-дебел от "Война и мир".
Сега стигнахме до най-болезнения, разтърсващ, но повече от логичен край - здравната система започна да избива бедните.
И не го казвам като политическо обвинение.
Всички са виновни.
Но вече никой не може да ме убеди, че това не е бил планът от самото начало на реформите.
Мирисът на газ е твърде силен, за да се скрие...
