/Поглед.инфо/ Чели ли сте интересният, но доста смущаващ, екстремен и абсолютно нетолерантен роман на маркиз дьо Сад "Жюстин или неволите на добродетелта"? Твърди се, че маркизът го е написал в състояние на творческо опияние само за 14 дни, а в него по-късно поколение от анархистични критици откриват предизвестие за френската революция, която завинаги уби феодалния човек и на негово място постави модерния гражданин, но под формата на някакъв сексуален апокалипсис. И до днес това е текст, който не може да се преразкаже или поне не може да се преразкаже така, че детската аудитория да бъде запазена. Ако все пак трябва да сведем сюжета на романа до едно изречение обаче, то ще бъде такова - това е роман за едно девойче, което все иска да запази добродетелта си, пък най-накрая все се оказва сексуална жертва на мъже с похотливи погледи и свръхизвратени желания. Това е сатанинската, черна ирония на дьо Сад - той успява да изобличи престорената добродетел, фалшивата показност, да разголи до абсолютния край не само езика на литературата, но и вечните несъзнателните усещания. Вероятно заради това литературата му оцеля и до наши дни. Той е една бяла историческа врана. Предвестник не само на модернизма и теченията отвъд него, но и цяла една епоха, където престорените и фалшивите се отдадоха на своите тайни страсти. Може би заради това дьо Сад обича да описва какво се случва в будоарите на епохата - именно там хората са такива, каквито са, без маски, оголени до най-първичните си инстинкти, а не в обществените им роли, които са просто една роля, измама, нещо привидно, недействително и най-вече илюзорно. Точно заради това литературата му оцеля. И до днес дьо Сад е скандален, защото е истински. Той не гримира, а проповядва истината. Не се крие зад тонове лицемерие, а е брутално истински като кроше в мозъка и ритник в топките.
Налага се да направим тази литературна препратка, за да можем да си обясним екстремното начало на новия политически сезон в българския парламент. Време е да захвърлим позите и опитите с политически термини да си обясняваме неща, които трайно са се изместили, ако не в сферата на психиатрията, то поне в забранените пространства, които дьо Сад описва с такава перверзна радост. За да можем да схванем обаче величието на трагедията и предизвестието за нови форми на парламентарно мнозинство в бъдеще, трябва да се върнем малко назад. Малко преди началото на ваканцията Реформаторският блок се заплете в такъв "исторически компромис", че много странични наблюдатели заподозряха, че гледат нелегално порно. Тези, които дойдоха с обещанието, че, подобно на чистачки с метли в Борисовата градине, ще почистят замърсения пейзаж на България, изведнъж приеха да унищожат и без това жалките промени в Конституцията, които предлагаха. И дори приеха гарнитурата (белезници и камшици) Делян Пеевски и Радан Кънев да положат подписи в един и същи списък на конституционно мнозинство. Ако това може да бъде наречено "исторически компромис", тогава сигурно трябва да наричаме изнасилването "романтичен флирт". Епичната трагедия се разигра на фона на обещанията на реформаторите, че те са в управлението не за да се наплюскат с власт до пръсване, а да гарантират "верните реформи" (Радан Кънев). Заради това, след "компромиса", много от малкото фенове на РБ, които са запазили нещо като принципи, почнаха да се питат дали не е време за излизане в опозиция, но тези цинични думи бяха запушени от уверенията, че наесен реформаторската метла ще се завърти с такъв антикорупционен блясък, че чак Моника Маковей ще позеленее от тиха завист. Заради това в първия ден на парламентарния сезон Радан Кънев, подкрепен и от Бойко Борисов, даде пресконференция, на която обяви приемането на антикорупционния закон, лансиран от вицепремиера Кунева като топприоритет на управляващата коалиция. Лидерът бе намекнал за това и в прословутото си писмо, писано при връщането му от САЩ, озаглавено с англосаксонското "Jet lag размисли", в което Кънев обявяваше реформаторите за партия на диалога, която щяла да издърпа България от мрачните времена в светлото бъдеще. В него той конкретно офертираше ГЕРБ, че темата на новия сезон не са местните избори, а бюджета и другите важни закони. Разбирай - вие си печелете изборите, но ни подхвърлете захарче, с което да успокоим електората, че още сме горди, невинни и политическият ни химен е непокътнат.
Само че още на другия ден законът на Кунева беше отстрелян в пленарна зала. Управляващата коалация драматично се пропука, а петият партньор в сянка на управлението, тоест ДПС, йезуитски се въздържа. Резултатът беше като снайперистки изстрел в десетката - 101 "за", 38 "против", 72 "въздържали се". В групата на гласувалите "за" влизат само депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок, чиято обща бройка парламентаристи е 106. Патриотичният фронт и АБВ предпочетоха да се разсеят и да не подкрепят колегите си, а БСП и "Атака" бяха категорично против. След парламентарната канонада имаше драматични сценки. Меглена Кунева излезе почти насълзена от залата като обяви, че Народното събрание си е лепнало петно като не е подкрепило закона. Реформаторите, които усетиха, че това е нова мръсна бомба в техния двор, започнаха да надават медийни писъци и да твърдят, че имало "прокорупционно" мнозинство в парламента, което саботирало техните героични усилия. Да, неведоми са пътищата на лудите, когато трябва да оправдават своите шизофренни видения.
Няколко думи и за самия закон. Както всеки текст, производство на Меглена Кунева, и този е изпълнен с безкрайни благопожелания и имитативни мерки, които на хартия звучат като поезия, а приложени в действителността, зловещо наподобяват на чалга. Нейният закон въвежда създаването на поредния бюрократичен орган у нас - Бюро за борба с корупцията, което представлява сигурно стохилядния опит на политическата класа от нас да измисля театрални декори за пушилка в очите на населението. Все пак с неговото въвеждане трябваше да се разшири кръгът от проверяваните лица и тук следваше нововъдението - новият орган щеше да се сезира и по анонимни сигнали. Тоест създава се мощна предпоставка за възраждането на доносничеството в неговите най-отвратителни форми, а всички знаем, че любим национален спорт на народа е да се клевети наляво и надясно. Тоест правилата на Кунева не само нямаше да предложат решение, но щяха да истеризират атмосферата до нейната психиатрична бруталност. Между другото, когато беше на посещение у нас, Моника Маковей се опита да каже нещо на платеното гражданско общество, което то предпочете да не разбере, защото трябваше да се раздели с грантовете си - борбата с корупцията може да се проведе и без радикална смяна на законите, просто е необходима решителност. Кунева избра точно обратния път - да напише мъртвородени правила, а след това с години щяха да ни обясняват как Бюрото работи ефективно, понеже е проверило дали трима депутати не пушат контрабандни цигари.
Веднага след парламентарната касапница, партията на Кунева излезе с декларация, че събират заседание на Националния си съвет, където ще решават дали трябва да се стои в управлението. О, какво чудо, казаха си непосветените в кривулиците на дясната душа, нима тези се опитват да имитират принципност? Заради това спешно бе свикан съвета на управляващата коалиция и там ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ се разбраха законът да бъде леко лифтингиран и вкаран отново в парламента след три месеца. Междувременно медиите на "Америка за България", потънали в екзистенциално отчаяние, след поредната сценка ала дьо Сад, почнаха да пускат позорните списъци на депутатите, които не са подкрепили любимия им закон, все едно едно не е 2015, а 1956 година.
ДБГ се събраха на заседание в Пловдив и произведоха топидиотщината на сезона. Партията на Кунева обяви, че щели да почнат подписка в подкрепа на закона. Ето това вече е оливане. Подписка се събира преди един закон да бъде внесен в зала, а не след като е бламиран и пратен на бунището. Човек, дори да е с разстроен хормонален баланс и психика заради болките в задните части от исторически компромиси, пак трябва да си дава сметка в каква реалност пребивава. Да активизираш остатъците от гражданска енергия, в името на едно мъртвородено ГМО-законче, е просто нечовешка тъпотия, която минава отвъд разбиранията за здрав разум.
И този пореден гърч на коалицията обаче предвещава мощна политическа турбуленция след местния вот. Понесени на крилата на собствените си илюзии, реформаторите забравиха най-важното правило - политическата цена на една партия се определя не от нейните медийни крякания, а от подкрепата на хората. Ако наесен избирателите на РБ решат да прояват малко садистични наклонности и да ги нашибат жестоко с камшик заради безкрайната политическа оргия, в която се намесиха, то цената им рязко ще спадне. Всъщност можем много смело да предположим, че отстрелването на закона на Кунева в зала може и да е станал с благословията на Борисов. Силата на партньорството в една коалиция се определя от принципността на политическите субекти в нея и от тяхната решимост да излязат, ако нещо не тръгне както трябва. Реформаторите се провалиха на два поредни теста. Те избраха властта, а не принципите. Предадоха красивите думи и предизвикаха газове на десните анализатори, които все още се чудят с какви високопарни думи да обяснят поредното изнасилване и да го представят като предложение за сватба. И май на хоризонта вече се мержелее нов кабинет на ГЕРБ, но вече без реформаторите. Техният безжизнен труп ще зъзне по парламентарните банки, останал безидеен и напълно вцепенен след всички камшици и страст.
Ех, защо дьо Сад не е жив - щеше жестоко да се вдъхнови от тези лицемери.
