/Поглед.инфо/ В момента в който стана ясно, че прословутата Протестна мрежа, политическото образувание, което се прави на небесно явление, но пък сяда да пие кафе с Лютви Местан при първи повод, организира протест срещу избора на Мая Манолова за омбудсман, се запитах едно единствено нещо. Дали ще чуем пред парламента викове "Про-те-стни бо-клу-ци!". Защото нали във виновното лято на 2013 година виновни на умните и красивите бяха червените боклуци, тия гадни комуняги, които пречат на морала да се развихри институционално и чистите евроатлантически съвести да се уредят с държавна заплата. Сега кой е виновен?
Сега управляват техните хора. Това е тяхното управление. Протестърско-реформаторското. Именно тези същите протестъри подпечатаха новия мандат на Бойко Борисов и извиха гръбнаци пред него като древни куртизанки. Това са същите тези, които заразиха държавата с реформаторски сини пъпки, които се оказаха като тежко венерологично заболяване. И колко е удобно, когато твоите собствени хора прецакат абсолютно всичко, ти веднага да се правиш на глас на вечната политическа невинност. Има една групичка от хора, която като наркоман си е въобразила, че цялата политическа воля на държавата може да произтича единствено от нея, въпреки че нейната численост, в зависимост от размера на изпитата бира, е между 50 и 100 човека.
Така че, преди да протестират срещу Манолова, протестърчетата дължат много други отговори.
Например - къде бяха, когато техните собствени любимци скопиха президентския референдум. Нали това беше най-великата кауза на земята. Нали знайни и незнайни псевдограждани се разхождаха из сутрешните блокове на телевизиите и ни обясняваха как прогресът може да дойде само чрез такова допитване.
Къде остана тяхното морално възмущение от това?
Къде бяха, когато Реформаторският блок и ДПС сключваха своя исторически компромис, така неотличим от сцените в полунощните кабелни филми?
Къде им бяха протестите, когато политическите принципи, които твърдяха, че защитават, бяха изнасилвани брутално и многократно?
Къде им бяха моралните пози, когато тази власт алчно взе заем от 16 милиарда или пък допусна някаква си американска чиновничка да ни нарежда сред фронтовите държави?
Тези псевдограждани са диагноза.
Те са вирусът, а не лечението.
Полуинтелектуални отворковци без дори грам съдържание.
Пукнати балони.
Всеки път, когато тези се намесят в политическия живот на държавата, тази държава се влошава все повече и повече. Защото протестърската номенклатура пет пари не дава за истински ценности. Те просто искат да са в медиите. Жадуват за своите пет минутки измислена слава и поредното грантче, което да им подсигури паразитното съществуване.
Един път си признайте, че сбъркахте бе, хора!
Поне веднъж!
Сгафихте яко.
Сега вече е късно да ми леете сълзи.
Или поне да бяхте събрали смелост да протестирате срещу Борисов.
Но как се протестира срещу този, който ви плаща заплатите.
Дума
