/Поглед.инфо/ От няколко дни насам бях убеден, че навръх 1 февруари, денят, който институционално бе обявен за ден на почит към жертвите на комунизма, ГЕРБ ще изстрелят депутата Спас Гърневски да чете с боботещ глас и прединсултна емоция декларация по темата. И знате ли какво – оказах се прав. Гърневски стана и прочете едно есе по темата, пълно с всички задължителни клишета на баналния антикомунизъм.
Оказа се, че отговорът на всички проблеми на България бил прост. Ако навремето демократичните сили били лустрирали БСП, днес страната щяла да се къпе в мед и масло. Появи се и известна еволюция на посоченото лице. Гърневски, който се обезсмърти с изсъсканата реплика: „По-добре фашист, отколкото комунист“, в лиричната си творба се поправи – сега комунизмът се оказа второто най-голямо зло сред фашизма. Подозирам, че му е струвало много, за да произнесе нещо подобно и вероятно то е продукт на солидно партийно конско. Все пак преди човекът беше искрен, а сега трябваше да се съобразява, че медиите ще разнесат думите му.
Нямам намерение да коментирам датата и другите глупости, които бяха произнесени в декларацията на ГЕРБ. Не мога да не отбележа обаче, че сега времената напомнят по изкривен начин на късния комунизъм – тогава хората умираха да си спомнят за дядовци, които са били партизани, ятаци и активни помощници на комунистите. Сега е обратното – прогресивно растат спомените за дядовци, които са репресирани във времената на гадния социализъм. Всъщност това е най-голямата гавра с жертвите. Че те трябва да съжителстват редом с измислиците, които доста хора ни пробутват.
Но тук разказът е за Спас Гърневски. Не знам защо, като го видя, веднага се сещам за Истанбулската конвенция. Той е човекът, който я олицетворява. Гърневски е метафора за джендър-идеологията, която е напуснала този скандален документ и е поела по собствени пътища в обществото.
Какво имам предвид?
Според джендър-идеологията, полът е само социална роля. Днес си мъж, утре – жена, на третия ден – комбинация между двете, а на четвъртия нещо биологично непредставимо. Ако пренесем това разбиране в хлъзгавата политическа територия, то Гърневски веднага лъсва като тотален джендър. В началото е пролетарски поет. Вдъхновен и възторжен. Автор на стихове, в които воините от изток връхлитат върху смъртта и получават алени звезди за своите подвизи. Автор на статии за възхода на социализма в България и на патетични обръщения към Дядото (за младите поколения пояснявам, че това е Димитър Благоев), че отговорът на въпроса, отправен в един от основните му трудове, е положителен.
След това като типичен джендър, веднага след промените става седесар. Фанатичен и креслив. Заличава миналото си на пролетарски поет и се преражда като жена, пардон, като син кмет на Пловдив. За мандата му и неговото управление ще поговорим малко по-надолу, но тук ще отбележим, че той оставя нетленна следа като първопроходец на модела „Кумици и братовчедки“. Джендър-политиката му обаче се изостря. Защото в новия 21 век Гърневски пак зарязва предишния си партиен пол и се самообявява за десебар. Пробужда се в друга партия. Поредната. Няколко години по-късно джендърът в него пак се пробужда и така Гърневски доплува до редиците на партия ГЕРБ.
Днес пак е възторжен певец, но вече е персонален бард на Бойко Борисов. Заслушайте се в речите му – от тях се лее джендър-идеология в чист вид. В последната му парламентарна изцепка безсмъртно ще остане откритието му, че оптимизмът в България се увеличава, а младите хора се връщат от чужбина, за да бъдат част от великото управление на Бойко Борисов и партия ГЕРБ. Това е другата голяма гавра с жертвите на комунизма – че Гърневски е техен трубадур.
Но стига сме се връщали към този момент.
Джендърът Гърневски е възможен, защото нашето общество системно остава без памет за миналото. И тук дори не говорим за древните епохи, а за времената малко след промените, когато тези, като певеца на Бойко Борисов, си сменяха скоростно политическия пол. Заради това старият репортер реши да се порови в близкото минало, за да види какъв кмет е бил Гърневски.
Нека да напомня, че на последното Национално съвещание на ГЕРБ, точно на онова, където нямаше нито един „против“, той се самобичува публично, че времената преди са били времена на застой. Заради това самопризнание реших да видя какви ги е творил джендърът като кмет на Пловдив. Едно уточнение – аз живях в Пловдив по времето на Гърневски и прекрасно си спомням колко лошо мнение имаха хората за него. Стигна се дотам, че дори активни седесари псуваха на майка щом го споменяха.
Разрових се и о, ужас!
Открих, че Делян Добрев не е никакъв иноватор, а обикновен имитатор. Политически плагиат.
Началото на модела „Кум“ го слага Спас Гърневски като кмет на Пловдив. Открих дори и прекрасно направена схема от вестник ДУМА през 1998 година под статия на Стефан Северин, в която се говори, че джендър-политикът толкова се е компроментирал, че дори тогавашният му пол, пардон, партия е решила да го загърби. Като кмет на Пловдив Гърневски урежда на апетитни длъжности сестра си, зет си, братовчед си, сватовете си. Постове получават дъщеря му и племенниците му, както и една сюрия съпартийци. Във вестник „24 часа“ от 1997 година това е определено като „Съзвездието Гърневски“.
И сега си представете. Авторът на модела „Сват“ днес има цинизма да излезе и да обяви,че държавата била зле заради комунистите. Не е ли по-близко до ума, че ситуацията е безнадеждна именно заради такова политическо джендърство. Заради този корпоративно-мафиотски модел на уреждане на роднини, които прогони способните българи в чужбина, защото при ботуша на такива като Гърневски те нямаха никакъв шанс за развитие. Не комунистите, а политическите джендъри носят основна отговорност за състоянието на нашето общество. И най-лошото и противното е, че те никога няма да си признаят. Точно обратното – днес ги виждаме преродени в нов политически пол да говорят като ангели на морала, докато си чешат дяволските рога и се кикотят тайно, защото си мислят, че са надхитрили историята и времето.
Ето това е върховният цинизъм на днешния ден. Оставихме пребоядисаните, тези, които отдавна са си написали фалшиви биографии, да раздават оценки и присъди. Но историята обича да се смее последна. Тя е енциклопедията на черните вицове. И джендърът Гърневски ще стане един от тях. Това е сигурно като роднинско назначение.
