/Поглед.инфо/ "Преглъщал съм всичко...". С това странно и инфарктно признание тези дни лидерът на ДСБ даде да се разбере не това, че обича да носи рокли (това е гнусна манипулация, кой, кой, кой смее да се гаври с лидера на умните, красивите, богатите, успелите и нежните), а, че цената на престоя му в управляващата коалиция била твърде висока. Тоест, ако трябва да преведем на подуянски, а това е единственият автентичен протестен език на пролетариата - на Радан гълтането вече му е дошло в повече и е решил като телевизионна врачка на турне от сутрешен блок на сутрешен блок да ни залива с декларации, че повече това няма да се повтори. Разбира се, има един малък проблем. Възможно ли е да се изчистиш с три интервюта, след като една година си гълтал като жрица на любовта в крайпътни храсти (простете за сравнението, но то се налага от естеството на българската политика и всеки, който не го приеме, всъщност предпочита да живее във фантазиите си, а не в грубата и жестока нетелевизионна реалност)? И да кажеш, че си преглъщал всичко в името на великата съдебна реформа, точно както направи Кънев, е все едно да слушаш как млада компаньонка разкрива вътрешната си душевност на своя колежка - че тя не е мръсница по природа, а се занимава с проституция с надеждата да открие своя рицар на бял кон, който да я спаси от мръсния свят и да я подисигури с вечно щастие. Тоест трябва да има някакви граници на търпимост, когато слушаме как потоп от лъжи ни залива ежедневно и то точно от тези, които твърдят, че са вестители на различното бъдеще и на утопичния капитализъм с правила, който така ще прилича на социализма, че всички ще са радостни от него, дебели и доволни.
Турнето на Радан Кънев по телевизиите бе свързано с новия опит на това, което се нарича "традиционна десница" у нас - да си купи индулгенция за невинност и да мимикрира като "нов десен опозиционен блок ала Саркози". Човек в България винага може да разчита на това, че десният политик ще се опита да избяга максимално далече от отговорността за каквото й да е, за да има ресурса да заложи на единствения резервоар от политическа енергия, който му е достъпен - яростното лицемерие. И понеже Радан очевидно се самоизживява вече като нов, лифтингиран лидер и кандидат за президент, той яростно се нуждае от оправдания заради това, че овласти Бойко Борисов с нов мандат и излъга избирателите си, че няма да гласува за него, ако той е кандидатът за премиер. Ето как на помощ ни идва легендата за гълтането. Лидерът на ДСБ просто гълтал в името на реформаторското бъдеще. И нито един журналист не го попита каква е цената на това гълтане и кае ли се за нея. В България темата за морала съществува единствено под формата на възторжени клишета, което е и големия проблем. Нито един политик досега не е бил наистина изпържен (в метафоричния смисъл) заради разминаването между красивите думи и обещания и реалните гълтачески действия.
Радан Кънев е наясно с едно. Неговият авторитет доста пострада от годината, прекарана в гълтане, а потенциално това заплашва бъдещия десен проект да е поредната дясна миниатюра, която ще се появи. И започнаха да валят оправданията. Опорна точка номер 1 е особено поетична. Тази легенда гласи, че 9 декември 2015 година е вододел. Разбирай, че до тази дата Бойко Борисов бил един, а след нея веднага станал друг. Ако човек отвори профила на Радан Кънев във фейсбук, ще види, че тази опорна точка е повтаряна толкова много, че веднага си личи как нейният автор е разчитал тънката сламка да може да се превърне в спасително въже. Нека да разширим логиката на тази опорка, защото иначе трудно ще разберем нейното величие. Това, че Бойко Борисов до 9 декември е бил един, означава, че по време на първия си мандат като премиер той е бил вълнуващ, десен, идеен и е успял да подмами нежните реформатори в своята харизма. А на 9 декември изведнъж те с ужас проумяли, че той е чудовище, престъпник, женкар, изверг и политическа гадина. Нали се сещате какво точно стана на 9 декември? Тогава просто реформата в съдебната система, замислена да се осъществи през промени в Конституцията, не бе приета по начина, по който реформаторите искаха. И, ако приемем, че това поетично страдание им е отворило чакрите за злодействата на Борисов, то тогава трябва да ги върнем близо година назад, когато много анализатори, които не бяха замъглени от дясното шаманство, обясняваха, че в края на краищата ще се случи точно това - десните ще бъдат изсмукани и погълнати от чудовището ГЕРБ и заради това просто не си струва да плащат цената за участие във властта. Реформаторите обаче предпочетоха министерските кресла пред здравия разум. Капеха им сластни слюнки от желанието да управляват. И резултът днес се материализира не само под формата на шизофрения (едната част е на власт, а другата в опозиция), но и в самопризнанието за безкрайното гълтане.
Сега ви предстои да чуете много политически оправдания за преглъщането. Десните политолози, които навремето като съдържателка на публичен дом натикаха Реформаторския блок в похотливите лапи на ГЕРБ, сега се опитват да заличат следите от престъплението, като почнаха да раждат някакви много налудничави текстове. Любимец ми е Евгений Дайнов, който в парадоксалното си качество на десен троцкист, се нуждае постоянно от адреналин, понеже иначе светът му изглежда сив и скучен. И резултът от това е, че новите му текстове пак преоткриха Грамши и започнаха да твърдят как "просветеното малцинство" е започнало своята битка за нормална държава. В тази политическа теория именно просветените малцинства са двигателят на движението напред и това не винаги е лошо, ако разбира се величавото твърдение не почиваше на лъжа. Защото десният шаман и либерален троцкист обяви в едно от безбройните си интервюта, че ДСБ били единствената опозиция на управлението. Да го кажеш, при условие, че 2015 година за ДСБ мина под знака на голямото гълтане, означава, че просто имаш политическа поръчка при инженерното изграждане на новия десен блок. Във всички жизнено важни за управлението въпроси, включително и за големия заем от 16 милиарда, ДСБ бяха като парламентарни болонки на Борисов. В нито един момент те не застрашиха управлението, а дори и когато решиха да се дръпнат от него, три-четвърти от Реформаторския блок се разсея да излезе от него, дори и хард-кадри на ДСБ. Това ли е опозицията? Опитът политическата ситуация в страната да бъде разказана като анимационен филм, в който ДСБ са добрите зайчета, е върховна подмяна на истината. Същите, които подсигуриха управлението на Борисов днес да бъдат изкарвани революционери е морална мерзост.
Другият десен шаман Даниел Смилов, който уви е твърде далеч, дори от нивото на Дайнов, и който беше основен идеолог на коалицията ГЕРБ - РБ, а дори преглътна участието на АБВ и ПФ в нея, също се е развилнял тези дни, за да дава принос в българското психодясно, макар че някой наскоро измисли и термина "нанодясно", който е още по-поетичен.
Очевидно е, че тече процесът по изграждане на поредния "Титаник" на десницата, дори и той да прилича само на модел на детско корабче. И, ако се съмнявате, че там има огромно задкулисие, което е впрегнато да работи на пълни обороти, време е да въведем още един сюжет от миналата седмица. Срещата на Радан Кънев с Лютви Местан, която протече на четири очи и при заключени врати. Но стигането до нея също приличаше на трилър. Тук ще трябва да въведем малко фактология.
Датата е 11.01. 2016 година. Радан Кънев гръмко обявява: "Местан вече няма място в политиката". Яко. Бомбастично. Звучно като нов десен опозиционен блок с крехка реформаторска душевност.
15.01. 2016 година. Радан Кънев и Лютви Местан се срещат на четири очи, за да обсъдят зимата, магистралите и това "какви огромни поколенчески различия" лежат между тях. Това за различията е продукт на бъдещия лидер на нано-Реформаторския опозиционен блок. Значи Местан няма място в политиката, ама срещите с него са окей, така ли? Щото няма никакво място в политиката. Да, разбрах.
Кой, или по-скоро #КОЙ направи тази среща възможна? Как така от "няма място в политиката" стигнахме до разговор за магистралите. С тази скорост след още пет дни ще говорят за общо лидерство на бъдещия десен съюз ала Саркози. Тези, които правят кариера с разговор срещу задкулисието, май си имат свое собствено задкулисие, което им дърпа конците. Как иначе да си обясним този внезапен флирт на четири очи. Внезапен като есе в "Дневник", написано на четири ракии. Някой се опитва да инвестира в Радан Кънев, въпреки безкрайното гълтане. И точно заради това единствената съпротива среще подмяната днес е паметта.
Истината никога не трябва да бъде забравяна. Реформаторите клекнаха на Борисов. Днес той е на власт, защото те не само влязоха в кабинета му, не само преядоха с власт, но и му коленичиха покорно и започнаха да гълтат. И какво да ви кажа - днес да си борец срещу мафията, когато си бил в коалиция с нея, лично на мен ми идва нанагорно. И не защото не вярвам в идеята за изкуплението и катарзиса. Напротив - вярвам. Не вярвам на реформаторчетата. Защото вече знам, че следващият път, когато мафията пак ги погледна похотливо, те ще й се отдадат. Защото постоянно го правят.
Гълтачи бе!
