/Поглед.инфо/ Евросъюзът само замразява мигрантската криза, която е дългогодишен процес, защото потенциалът на миграцията само по балканския маршрут е 10 млн. души, а следващите 15 години в Европа всяка година ще влизат 1,3-1,5 милиона мигранти.
Това е констатацията на д-р по философия от Института по балканистика Бойко Маринков, изразена пред БГНЕС.
Преди да анализира договореното на 7 март споразумение между ЕС и Турция за разрешаване на мигрантската криза, той разгледа поведението на трите европейски институции по време на критичната 2015 година – на Европарламента, Еврокомисията и Европейския съвет. “Индикациите, че предстои една изключително сложна миграционна вълна, ние самите като Институт по балканистика, заложихме още в края на 2014 година”, започна Бойко Маринков. “Началото на сирийската криза беше на 23 март 2011 година, а в края на 2011 година в Турция вече имаше 200 000 бежанци. През 2013 година беше извършена промяна в законодателството й, за да се признае бежанският статут на пристигащите мигранти. И когато вече миграцията в Турция достигна 1,5 милиона и 2 милиона души, беше ясно, че се натрупва кризисен потенциал. Кога точно ще тръгне този кризисен потенциал, кой ще го овладее и насочва и накъде ще го насочва, беше трудно да се каже. Но европейските институции бяха ангажирали през 2015 година с няколко кризи – кримската, руската, гръцката. При тази ситуация доста тромавата брюкселска администрация пристъпи към варианти на поведение по бежанската криза някъде през септември-октомври 2015 година. Това е свещената истина”, категоричен е експертът.
Той припомни, че на 5-6 октомври 2015 година за първи път от 4,5 години на посещение в Брюксел кацна турският президент Реджеп Ердоган. “И в разговорите с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер издиктува 4 условия - взаимна финансова подкрепа за справяне с бежанците, отваряне на замразените тогава преговори за пълноправно членство с Турция, безвизов режим през октомври 2016-та, участие на Турция в заседанията на Европейския съвет, тоест на най-висшето ръководство на ЕС. След двумесечен размисъл на 29 ноември Европейският съвет почти прие тези условия, като разбира се, постави условието за контролиране на миграционната политика на Турция спрямо Гърция”, изтъкна още експертът, който добави, че тези споразумения не са изпълнени. Еврокомисията и Европейският съвет взеха и едно друго решение, което също стана неизпълнено - разпределението на 160 000 мигранти в 28-те страни на ЕС. По последни данни нова съдба и ново местоживеене имат не повече от 400 души, припомни събеседникът.
Според него има един аргумент, който Турция ще използва желязно и той е, че на този етап няма поделена финансова издръжка на мигрантите, тъй като ЕС тогава не беше превел и едно евро към Турция. В същото време остана абсолютно неясен механизмът за контрола върху разходите. И това ще е най-сериозната претенция на европейските държави по този повод.
“Ние, в Института по балканистика, смятаме, че миграционната криза е един дългогодишен процес, че потенциалът на миграцията в момента, натрупан в Сирия, Ирак, Афганистан, включително и Пакистан, е 10 милиона души. Става дума за потенциала само по Балканския път, извън маршрута през Лампедуза и Италия. Това са нашите изчисления. Нашата прогноза е за ежегоден миграционен поток в Европа не по-малко от 1 300 000 до 1 500 000 души през следващите 15 години. Посочихме връзката между миграцията и кризите в балканските страни, защото през 2015 година във всички балкански страни има огромно политическо напрежение и като минимум един или два избора – президентски, парламентарни или местни”.
Спирайки се конкретно на договореността от 7 март, анализаторът посочи: „Аз бях убеден, че турската страна ще отиде на преговорите на 7 март с нов прочит на постигнатото от 29 ноември, че ще бъде продължен натискът върху ЕС главно по линия на ускоряване на процеса на интеграция на Турция, на отваряне на нови глави, известно е, че част от преговорните глави са блокирани от Кипър с подкрепата на Гърция. Те не могат да бъдат отворени, ако Кипър не вдигне бариерата. Да, за мен беше съмнително дали ще има нови финансови условия, но всъщност в преговорите от 7 март Ахмет Давутоглу се върна към старата си теория, че Турция се нуждае от ежегодна финансова подкрепа от 3 милиона евро. И затова те станаха шест милиарда. Само в някои наши медии беше посочено, че турските претенции за 6 млрд. евро са до 2018 година. А след това?
Не коментирам схемата „едно към едно“ . Тук вече мога да кажа, че това не намалява миграционния натиск. Вие връщате един афганистанец и получавате сириец. Тази схема за мене е изключително неясна както относно контрола, така и по отношение на параметрите.
Достигаме до въпроса за безвизовия режим. Аз виждам, че част от българските депутати започнаха коментари някак доста лековато, че Турция ще спазва условията, че въвеждат биометрични паспорти и че имат право на 90 дни престой в страна от ЕС. Само че от тези 1 милион и 300-400 хиляди мигранти, които се появиха в Германия, сравнително обективните немски медии твърдят, че са се изгубили 128 000 – няма ги.
Струва ми се, че на този етап ние все още нямаме споразумение, а само рамка, която се пробва. В момента тя е сложена на масата и се изпробва. В Европарламента имаше дебати, в които участваха над 70-80 депутати. Аз ги наблюдавах директно, много остър бе дебатът. Парламентарните групи се изказаха изключително остро по споразумението, те искат Туск и Юнкер да докладват пред Европарламента поне рамката на това споразумение.
Междувременно започнаха коментари в турските медии – изключително арогантни от страна на президента Реджеп Ердоган. Значително по-умерени бяха от страна на Волкан Бозкър – турският министър за преговорите с ЕС. Той направи едно изявление, че изобщо не може да става дума Турция да приема отново бежанците, които вече се намират на територия на ЕС, тези в Гърция”.
Специалистът се спира и на ролята на Гърция:
“Не само Турция участва в пазарлъка или в изнудването, ако искате. Доста особена е ролята на гръцкото правителство. То беше абсолютно наясно, че когато струпате при затворена граница 15 000 души, това е един страшен проблем, един човешки проблем. Всички възможни медии от Си Ен Ен до „Ал Джазира“ ще бъдат разположени там, гарантирам ви, които ще предават на света, какво се случва. Там има човешка трагедия. Защо гръцкото правителство допусна това? Ами защото гръцкото правителство води в момента много тежки преговори за третия пакет финансова помощ и съм убеден, че в проектите и стратегията на Алексис Ципрас фигурира опитът да се балансира между финансовите условия, които ще бъдат преподписани с Международния валутен фонд, и условията на миграционната вълна и поведението на Гърция в миграционната вълна.
Междувременно критиката срещу Ангела Меркел набира сила. В самата Германия натискът върху Меркел е много силен и ми се струва, че активната роля на Германия се оказва негатив в рамките на ЕС. Няма баланс, той е загубен някак”.
Доколко адекватни са европейските структури в рамките на една кризисна ситуация?, запита накрая събеседникът. Те се оказаха по-адекватни, когато проблемът е финансов, както бе в случая с гръцката дългова криза. Но спрямо миграционната криза се оказаха слаби. Липсата на кризисно мислене, на кризисен инструментариум е най-очевидна.
В момента ние разполагаме само с краткосрочен вариант за разрешаване на кризата - как да замразим миграционната вълна. Никакъв друг вариант аз не виждам, никой друг не предлага такъв вариант.
ЕС трябва да си формулира политика към прилежащите региони в средносрочен вариант от 10-15 години и дългосрочен от 25-30 години. Големият проблем на ЕС не са Балканите – интеграцията на Балканите с всички възможни плюсове и минуси може да се постигне. Но когато ЕС опря на границата на три големи държави, се оказа, че той се провали, стратегията му не проработи спрямо тези три страни – говоря за Русия, Украйна и Турция. Това е безспорен факт. Всичките усилия, които бяха положени за изграждането на един тип взаимоотношения с Русия, са в замразено положение, да не кажа нещо по-лошо, защото всяка санкции означава връщане с 10 години назад от това, което сме постигнали. С Украйна събитията са в прединфарктен етап, страна живее с хоризонт три месеца, това е хоризонтът, с който те работят.
