Интервю на Ванина Недкова /агенция "Фокус"/за политическата ситуация в Туурция и в България
В.Недкова: Г-н Маринков, как ще коментирате ескалиращото напрежение и обществено недоволство по улиците на Турция?
Бойко Маринков: В периода след 16 – 17 юни, когато правителството предприе мерки за освобождаването на площад „Таксим” със сила, в общественото мнение се наложи усещането, че протестът е преодолян. В този случай, след няколко мощни пропагандни изяви на управляващата партия на Реджеп Тайип Ердоган, общественото мнение, което стои зад управляващата партия, еднозначно подкрепи министър-председателя. В този период бяхме свидетели на едно особено поведение на кюрдското движение, като под това широко понятие имам предвид парламентарно представената Партия на мира и демокрацията, тази част от кюрдското движение, което е свързано с лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан, както и кюрдски интелектуалци в Западна Европа. Кюрдското движение в значителна част оставаше извън протеста „Таксим”, но това остана така само за няколко дни.
Ситуацията се промени след 27-28 юни, обаче, когато станаха инцидентите в Диарбекир и бе дадена и човешка жертва.
Новата вълна на протестите в Турция, която наблюдаваме, е първия знак, че протестното движение „Таксим” получава в този момент една подкрепа от представители на кюрдското движение. Тези представители търсят развитие на преговорния процес с Ердоган и правителството.
Ето това е нов момент в протестите в съседна Турция.
В същото време обаче зацикля и процесът за подготовка на нова конституция. Тя, според замислите на управляващата партия, трябваше да даде силни правомощия на президентската институция и грубо казано, да пренесе Ердоган от поста „министър-председател” към президентския дворец с всички възможни правомощия, които до този момент има изпълнителната власт. Очевидно е обаче, че и този процес е зациклил и че групата, която трябваше да подготви тази нова конституция, се сблъсква със сериозни трудности като опозиция и е много вероятно този конституционен проект да бъде силно орязан от правомощия и президентската институция да не получи исканата власт, да се запазят сегашните президентски правомощия и да се отиде на онзи цикъл - местни избори март 2014 година и президентски избори в средата на следващата година.
В.Недкова: Какво би могло да сложи край на това обществено напрежение по улиците на Турция и съществува ли изобщо подобно действие?
Бойко Маринков: Общественото напрежение никога няма край. Понякога то просто преминава в друго качество, с нови лозунги, търси нови съюзници или губи такива, но очевидно е, че не можем да говорим за край на общественото напрежение, защото почти нищо не се е променило. Какво точно се е променило след протестите? Потенциалът на протестите е налице, те в тази си форма са били изтласкани поради силата на изпълнителната власт, поради сериозните правомощия, с които тя разполага, поради слабостта на политическата опозиция, в лицето на Народно републиканската партия. Във формата на юнския си етап протестът е бил изтласкан от Истанбул, но това не означава, че неговите потенциали са загубили. Нито един от проблемите, които постави протестното движение, не е решен.
В.Неедкова: Каква е вероятността продължаващите протести в Турция да доведат държавата до цялостна криза?
Бойко Маринков: За цялостна криза може да се говори тогава, когато към политическата криза се прибави социална и икономическа криза. Такава криза все още не можем да открием в съседна Турция. Отчетен е спад на брутния вътрешен продукт, откриват се и индикации за движение на борсите, но нямаме сериозни показатели за икономическа криза. В този смисъл не може да говорим все още, че тази силна политическа криза, тази криза на идентичността би прераснала в цялостна криза. Политическата криза също може да породи определени дисбаланси в икономиката, като, например, според едно проучване, Истанбул е загубил от юнските протести по линия на приходи от туризма към 60 млн. долара. В това отношение статистиката е безпощадна.
В.Недкова: Говорейки за протестите в съседна Турция, трябва да отворим темата и за продължаващите у нас протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Какъв е вашият коментар за напрежението по улиците на страната ни?
Бойко Маринков: Свидетели сме на едно своеобразно равновесие между слабостта на протестите и слабостта на управляващите. У нас липсва усещането, че една от двете страни може да получи силно предимство. Резултатът е такъв, че всяка една от страните ще търси съюзници и потенциали. Управляващите ще се стараят да покажат своята парламентарна, законодателна и всяка друга дейност, ще вкарват нови и нови социални групи на своя страна, а от другата страна протестът ще потърси по-радикални действия, за да може да попадне в медийното пространство.
