/Поглед.инфо/ Интервю на Росица Ангелова с Бойко Маринков, научен сътрудник към Института по балканистика към БАН
Водещ: Темата, която коментираме в рамките на днешното предаване „Червена линия“, е бежанската криза в Европа и респективно в България. Наш гост е Бойко Маринков, научен сътрудник към Института по балканистика към Българската академия на науките, експерт по въпросите, свързани с Турция. Г-н Маринков, Австрия и балкански страни, сред които и България, се споразумяха да засилят натиска над Европейския съюз за ограничаване на миграционния поток. Виена се договори с Хърватия, Словения, Сърбия и Македония за единни действия, призоваха ни да затегнем контрола по южните си граници, а Гърция заплаши да блокира европейски решения по кризата, коментарът ви?
Бойко Маринков: 2015-та беше изключително напрегната за всички европейски страни, които усетиха, че се появява едно ново явление, наречено „миграционен поток“. Натрупването на една критична маса хора в рамките на Турция, Либия и някои други северноафрикански страни, тъй като има три потока, единият през Испания, вторият през Средиземно море, т.нар. „либийски“ или „италиански път“ и третият е западнобалканският път. Това са трите потока и в различно време трите потока усещаха различен натиск. Най-силен, разбира се, беше този върху западнобалканския път, който се реализира в лятото и есента на 2015-та година. По статистика, с която разполагаме и в момента, в момента Турция е приела, т.е. има документи, които е издала за временно пребиваване, на 2 милиона 645 хиляди души. Приемете, че към тях следва да добавим поне един половин милион незаконно пребиваващи и се появява един контингент от три милиона души, които в огромна степен ще търсят своето бъдеще в големи турски градове или Европа. Второто число, което бих искал да употребим в нашия разговор, е 110 хиляди души, които преминаха от турското крайбрежие, Егейското крайбрежие, към Гърция в рамките на последните 50 дни. Уверявам ви, че потокът продължава, въпреки усилията, които се полагат с разполагането на ескадрена на НАТО от шест кораба, които обаче трябва по-скоро да наблюдават, сигнализират местните брегови охрани за появата на плавателни съдове от какъвто и да е вид и род, натоварени с мигранти. Западнобалканският път е трафик, той е пътят към Западна Европа. И Хърватия, и Македония, и Сърбия декларираха, че те са именно този път на трафика и че действията, които се предприемат от страна на Австрия и би следвало да бъдат последвани от действия на съответните страни оттук нататък. С това искам да приключа тази тъмна част от нашия разговор днес, като кажа, че успокоението, което властва в оценките, че България е неинтересна, че България трудно би стационирала определени групи от бежанци или мигранти, трябва да бъде подложено на известна въпросителна, тъй като потокът ще бъде задържан оттук нататък. На Мюнхенската конференция сега на 12-ти и 14-те февруари, от името на немското правителство, приветствие към конференцията произнесе министърът на отбраната. Прекрасната и многодетна г-жа Урсула фон дер Ляйен, която каза, че Германия вече изчерпва своя потенциал за прием на мигранти. Подобни декларации бяха направени от австрийска страна, така че имайте предвид, че потенциалът на бъдещата миграция е много голям. Възможностите оттук нататък на Европейския съюз са сравнително ограничени и затова в последните две срещи на върха, имам предвид особено срещата на 18-ти и 19-ти февруари, която се проведе в Брюксел, се отправиха доста завоалирано достатъчно критични нотки към Турция за изпълнение на постигнатото споразумение от 29-ти януари.
Водещ: Нашето правителство няколко пъти постави въпроса за пълното затваряне на границата, но това възможно ли е как ще се отрази на сигурността в Европа?
Бойко Маринков: На този етап ние сме подложени на натиска на миграционния поток единствено по суша и затова нашите разговори са главно около това възможно ли е да бъде спрян миграционния поток на сухоземната ни граница с Турция. На този етап все още не виждам мерки, които би следвало да гарантират, че няма да има миграционен поток по Черно море. Потенциалът тук също не е малък. Имате предвид, че в своето доста провокативно изказване, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган каза лагерите са в Одрин, т.е. реалната заплаха е на лице.
Водещ: Какво мислите за решението армията да се включи в охраната на турската граница? Може ли това да повиши допълнително напрежението между София и Анкара, особено след обявяване на дипломати от двете страни за персона нон грата, пък и създаването на комисия, която ще проучва турска намеса у нас?
Бойко Маринков: Това са четири въпроса, ако забелязахте. Първият въпрос е следният – според мен ще има развитие на медийните публикации по съдбата на българо-турските отношения, поне аз го забелязвам от последни публикации, които се появиха в авторитетни турски медии. Вторият отговор е, че най-вероятно и двете страни на този етап ще стараят да замразят отношенията на този етап, на който се намират и за да не допуснат тяхната ескалация по един или друг повод, а поводи винаги могат да се намерят. Трето – в момента турската страна има огромен проблем, който наричаме „сирийска криза“ и по който всъщност на концентрирани 99% от силите на външната политика, на геополитиката и на военнополитическата мощ бих казал на страната.
Водещ: Много активно се говори за терористична заплаха, за радикализация на мюсюлманските общности в европейските държави, реалните опасности за България виждате ли ги?
Бойко Маринков: Реалната опасност е на лице, тъй като в българското медийно пространство много често чувам оценката, че в България се изповядва традиционен ислям, че изповядващите исляма в България са хора с умерена позиция, че по-скоро са толерантни към другата религия, отколкото радикални. Страхувам се, че ние говорим за поколения, които вече си отиват, а в рамките на последните 25, 30 години са се родили поне три нови поколения. Какво е влиянието на исляма в момента върху тях не мога да ви кажа.
Водещ: Може ли левицата да предложи различна политика за справяне с бежанската криза на фона на тези тревожни факти, за които говорите? Какви биха били първите решения на БСП?
Бойко Маринков: Страхувам се, че спорът ще бъде главно има ли общо европейско решение или националното решение трябва да доминира. Това ще е първият спор, който ще се води и продължава да се води. На този етап ми се струва, че общоевропейските решения са главно от кръга на туширане на последствията от кризата. Пред Европа има един генерален проблем и той е следният, колкото и невероятно да изглежда – това 2016-та година, това е по какъв начин Европейският съюз ще участва във възстановяването на Близкия изток. Това е истинският проблем. Дали ще са три милиарда, това дали днес на определени NGO-та в Турция, за да поддържат бежанските лагери, в момента те са около 23 и сега в момента строят 5 нови. Контингентът там е между 230 и 270 хиляди души. Тези три милиарда души трябва да обслужват именно тези 230 хиляди, а споменах числото 2 милиона 650 хиляди. И виждате колко е голям диапазонът.
Росица АНГЕЛОВА
