Първият масов публичен протест на българската левица на 26 март заслужава сериозен коментар. Софиянци и зрителите на “Канал 3” видяха 20 000 решителни жени и мъже от десетки населени места, с различна възраст, образование и социален статус. Те знаеха срещу какво протестират – срещу мизерията, срещу замразените повсеместно доходи, срещу унищожението на малък и семен бизнес, срещу липсата на перспектива и надежда.
Те бяха гневни, настъпателни и саркастични. За тях това правителство е вече обречено, загубило и минималните шансове да произведе разум и прагматизъм в здравеопазването, образованието, социалната политика. Това е правителство на корабокрушенци, които продължават да се колебаят кого да изхвърлят зад борда, за да оцелеят поне още месец-два. Едно правителство, което не произвежда минимум оптимизъм за следващите дни - това е най-тежката присъда, която социологическите анкети извън поръчковите, произнасят.
Второто обстоятелство е свързано с кондицията на самата социалистическа партия. Митингът на протеста подсказа, че независимо от настроенията през изтеклата година и половина, днес мнозинството от вътрешните конфликти могат да бъдат загърбени, а споровете за миналото отложени за периода след октомври 2011г. Това не е най-доброто и безспорно решение, но в условията на тежка национална криза то е единствено възможният отговор на концентрираната в ГЕРБ власт.
Третото обстоятелство е свързано с коментари на министър-председателя от Варна за протестния митинг. Потресаващо политическо късогледство е в гнева си да заявиш , че 18 000 е целият електорат на БСП.
Политически идиотизъм е да вярваш, че изведените под строй варненски лекари и сестри за откриване на едно отделение са запазили топлите си чувства към персоната ти. Защото дори услужливите камери на още по-услужливите телевизии показваха за кратките мигове излъчване смълчани и угрижени хора с бели престилки. Кадрите са в електронните архиви – който не вярва, да си ги възпроизведе.
Министър-председателят и доведеният от него във Варна карикатурен финансов министър вече са заложници не на световната финансова криза, не на военните акции в Либия и не на фючърсните равнища на цената на суровия петрол, не на предходни правителства, а на собствената си безумна финансова, индустриална, социална, образователна и здравна политика. Катастрофата е налице и повтаряните като мантра „магистрала Люлин, магистрала Тракия, спортната зала – красавица и софийското метро” няма да доведат до прилив на нова енергия. Срещу нас е налице политически продукт, който може да се опази единствено със силата на административния и полицейски натиск, поддържан от електронни и печатни медии, които или имат конкретни финансови анонси или им предстоят да получат такива. Изказванията, интервютата, сутрешните включвания и шеговитите реплики на министър-председателя вече не предизвикват дружелюбни усмивки, леки и безобидни вицове или безразличие. Те вече предизвикват гняв – приглушен, неорганизиран, домашен и зад завесата в къщи, но реален и нарастващ.
Четвъртото обстоятелство е свързано не с оценките за митинга на протеста, а с дните след него. Защото истинският политик се различава от случайно попадналите в тази професионална група по това, че бързо преориентира вчерашното събитие в утрешна политическа стратегия. Сложно и трудно, но постижимо, дори в нашите български условия.
В своята реч Сергей Станишев два пъти повтори, че БСП и нейното ръководство е отчело и разбрало пропуснатото, несподеленото и несвършеното, отчело е грешките и кадровите си провали. Това е само първата крачка към онова, което може да роди успехът на бъдещите избори – президенски и такива за местни органи на власт.
Ръководството на БСП, парламентарната група, кметовете и общинските й съветници трябва ясно да осъзнаят и приемат истината от 2009г. – 1 650 000 български граждани имаха всеки за себе си своите лични основания да гласуват за ГЕРБ като протест срещу политиката на правителството на С. Станишев – в цялост или в детайли - това днес е трудно да бъде отчетено. Тези хора са български избиратели и те не са противник или още по-малкото враг на БСП. Техният избор трябва да бъде уважаван, защото той се отнасяше за вече далечното време на лятото на 2009 г.
Днес сме близо до средата на 2011г., т.е. две години, в които мнозина направиха своята преоценка, своята тъжна равносметка за личното си решение. Те ще направят своя нов избор през октомври 2011г. – могат да не участват в изборите, могат да подновят предишния си избор. Но могат и най-вероятно ще направят нов избор.
Следователно те не са нашият противник, те са част от нацията и по тази причина са в нашата редица – на безработните, на ниско платените, на недолекуваните и на недоучените. На травмираните и обезсърчените от това безумно време, което също толкова безумно наричаме „преход”.
Така, както решително се изправихме срещу правителството на ГЕРБ на 26 март в София, така сега се налага да потърсим онези българи, които живеят на нашата улица и в нашият панелен вход, да напомним на обезверените, че България е пред катастрофа и този факт изтрива онова, което сме си мислили и решавали през вече далечната 2009 г.
Пред всички нас има нов избор. С това си тръгнахме от митинга на 26 март в София. Надявам се, че мнозина вече са го осъзнали.
