“Факт е, че ние, Стрелците, сме голяма работа - умни, талантливи и красиви!” Трудно е да се каже дали Мария се шегува, или наистина вярва в зодиакалната си характеристика. Тя е такъв перфекционист във всичко, което прави, че успя да наложи респект към личността си в доста млада възраст. Безспорно е и че отговаря и на трите характеристики на Стрелец, за които говори – тя е умна, талантлива и красива, чаровна, вдъхновена и със силна харизма.
Пътят на едно от най-значимите имена на съвременната ни музикална сцена тръгва като по ноти. Родена е на 1 декември 1977 г. в старопрестолния град Велико Търново в семейство на класически музиканти и сякаш наистина носи във вените си болярска кръв. Учи пиано и солфеж от петгодишна, започва да пее на 6 г. Завършва Софийската математическа гимназия и “Застрахователен бизнес” в УНСС. Магистър е и по „Международни отношения“.
Мария Илиева е и музикален продуцент с два собствени лейбъла – MI Productions и Stereo room. Има издадени 3 албума и над 25 награди в най-престижните музикални класации. Канена е да подгрява концертите на световни звезди като Джордж Майкъл, Simple Minds, Дани Миноуг, Scorpions и много други. Снимала се е в 5 чужди филмови продукции и като една от безспорните ни звезди е била рекламно лице на няколко международни компании.
-Мария, ти ще си втората българка след Лили Иванова, която ще пее в парижката зала “Олимпия” през март. Разкажи, как получи поканата?
-Поканата дойде, както се случват най-хубавите неща – малко неочаквано и много вълнуващо. Миналата година се запознахме с Тони Карейра на фестивала „Top of the Top” в Полша, където двамата бяхме поканени. След изпълнението ми той дойде при мен и ми предложи да направим дует за предстоящия му албум, който записва с Лондонския симфоничен оркестър. Тони е мега звезда на латино музиката, същевременно е невероятен човек и професионалист. За мен беше чест да приема поканата му. Записите направихме в Париж, в едно от топ 3 студиата в Европа. Веднага след това Тони ме покани да бъда специален гост на турнето му, с което отбелязва 25 години на сцена. Потвърдени са три дати в зала „Олимпия” в Париж – 8, 9 и 10 март, и две в най-голямата закрита зала в Португалия, арена Атлантико в Лисабон на 22 и 23 март.
-Твоята рецепта, как се пълни зала като “Олимпия” – Париж?
-Със сигурност е мечта на повечето музиканти в света да стъпят на тази сцена. Много се вълнувам от факта, че концертите на Тони Карейра в „Олимпия” отдавна са разпродадени. Вярвам, че за да се постигне това, се изискват много талант, труд, постоянство и отдаденост на музиката.
-Какво ново около сътрудничеството ти с Тони Карейра?
-След турнето, живот и здраве планираме да снимаме видео на дуетната ни песен.
-Наистина ли записваш парче с говорящ папагал? Разкажи за това.
-Това е една голяма смешка, която четох наскоро. Понякога се чудя как някои журналисти могат да имат такова голямо въображение, развито в толкова грешна посока (смее се).
-Парчето I Like беше определено за най-добра песен от България на музикална телевизия Балканика. Композираш ли?
-Често имам музикални идеи, които заедно с екипа ми музиканти превръщаме в реалност. Самата аз съм автор заедно с B.O.Y.A.N. на музиката на I Like, текста пък написахме двете с Rachel Row. В албумите ми “Лунен сън” и „Идваш към мен” има по няколко песни с мои идеи, в новия, който записвам в момента - също.
-Вече продуцираш млади таланти чрез компанията си Stereo Room, не ти ли е рано още за това? В смисъл, би могла да си оставиш повече свободно време за себе си и мъжа до теб?
-Създадох “Стерео стая” с мисия. Непрекъснато сме свидетели как изключително талантливи млади българи нямат възможност и поле за изява. Затова аз реших да протегна ръка на няколко артисти с огромен талант и ярки личности. Щастлива съм с това, което постигаме заедно с Криста, B.O.Y.A.N., KNAS, а до неотдавна и Мона. Удовлетворението от успеха на артистите в лейбъла е огромно.
-Ти си известна със своя перфекционизъм. Към кого е по-висока летвата ти – към младите артисти от компанията или към теб самата?
-Поставям най-високо летвата пред себе си, но съм взискателна и към артистите, които продуцирам. В крайна сметка моето име и авторитет седят зад всеки отделен проект. Вярвам, че човек трябва да открие сам за себе си докъде желае да стигне и как ще го направи. От това се тръгва, нататък е дисциплина и надграждане.
-Определяш се като работохоличка. Организирана ли си? Какъв е пределът на енергията ти, без почивка?
-Определено съм работохолик. За щастие имам възможността да се занимавам с това, което най-много обичам и в този смисъл работата ме зарежда. Понякога имам нужда да се откъсна от всичко и всички за известно време. Харесва ми да си почивам сама, но миналата година осъзнах, че всъщност имам предел на почивката – след две седмици бездействие ми става скучно и нямам търпение да се завърна към работата (смее се).
-Определят те като пряка приемничка на Лили Иванова и безспорна звезда. Какво от стила и професионализма на Лили би искала да вземеш?
-Такова определение може само да ме ласкае. Лили Иванова е невероятна, за всички нас е чест, че можем да се докоснем и да се учим от изкуството и професионализма й. Сигурна съм, че няма артист в България, който да не мечтае един ден да бъде толкова голям в творчеството си, колкото е тя, но малцина си дават сметка, че такова величие се постига с много талант, дисциплина, посвещение и жертвоготовност.
-Ти не си сред артистите, които казват: “живея в България, затова световните сцени са недостъпни за мен”. Кое подхранва твоето добро самочувствие и оптимизъм?
-Вярвам, че границите са само в ума ни. Уви, те са и най-трудните за прекрачване.
-Родена си в артистично семейство. Майка тѝ, Ваня Монева, е диригент на женски народен хор "Космически гласове", а покойният ти баща, Красимир Илиев, преживе бе концертмайстор на Софийски духов оркестър. Мислила ли си, дали животът ти би тръгнал в тази посока, ако не беше обкръжена от музика?
-От малка съм закърмена с музика, но съм благословена родителите ми да не са хора, които въпреки волята ми ще ме поведат в една или друга посока. Като тийнейджър аз сама реших да се захвана с нещо съвсем различно от музиката и избрах да уча в Софийската Математическа Гимназия, която завърших, след което продължих в УНСС. Музиката ме „откри” отново като студент и тогава си дадох сметка, че това е призванието ми.
-Като дете плачеше ли, че те карат да свириш на пиано? Страдаше ли за безгрижните игри на улицата?
-Спомням си колко непосилни понякога ми се виждаха безкрайните уроци. Трябва да си призная, че се е случвало вместо да свиря, тайно да се измъквам през прозореца, за да играя с децата.
-Като коренячка търновка, вярваш ли, че все още е останала болярска кръв във вас, родените в старопрестолния град момичета, и че това ви прави с нещо по-различни от другите българки?
-Разбира се – ние сме принцеси! (смее се)
-Тия дни беше на почивка “на едно топло място”. Къде, ако не е тайна? Как предпочиташ да прекарваш почивката си?
-Много обичам да съм сама, да се откъсна от всичко и просто да си лежа на плажа с книга в ръка. Така и направих – харесах си един остров на Карибите и заминах. Беше страхотно.
-Фотографията е една от любимите ти страсти. Какво снима напоследък?
-Много ми е интересно, когато хвана фотоапарата, затова винаги снимам всичко и всички. Най-новите ми снимки са тези от почивката.
-За коя друга твоя страст още не знаем?
-Напоследък хип-хопът ми е голяма страст. Съвсем скоро ще излязат две български хип-хоп песни, в които участвам. Едната е на рапъра Dee, с когото работим върху благотворителния сингъл “Bad dream”, в подкрепа борбата срещу трафика на хора и насилствената проституция - кауза, към която съм съпричастна от години. Другата песен е с KNAS, хип-хоп артистът на “Стерео стая”, и Bacardy, шведски рапър, който дойде в България специално за да се включи в проекта. Песента се казва “Wanna Be The Best”, вече снимахме видеото към нея – режисьор е младият талант, носител на награда за най-добър режисьор от наградите за хип-хоп, BASHMOTION.
-Случвало ли ти се е да прекараш един ден, без да пееш и слушаш музика?
-Не... дори не мога да си го представя. Музиката е целият ми свят.
-Защо винаги криеш красивите си очи зад тъмни очила? Това само артистичен маниер ли е, или има връзка с някакъв твой проблем отпреди?
-Очилата са любимият ми аксесоар, имам много и най-различни модели. Харесва ми да ги нося, просто са част от стила ми.
-При толкова много концерти, записи и продуциране, остава ли достатъчно време за любовта?
-Да, любовта трябва да е навсякъде и във всичко, което правиш.
-Казват, че колкото по-успешен е един артист, толкова по-трудно му е в личния живот. Притеснява ли те, че твоите ангажименти могат да натежат на любимия?
-Ако работата натежи на любовта или пък любовта на работата, значи нещо в някое от двете не е наред.
-Ти се включи в много социално значими акции, какво от живота около теб най-много те разстройва?
-Обичам да се ангажирам със социални каузи, в които виждам смисъл. Има безкрайно много несправедливости, които не можем просто да подминем. От миналата година работя с фондация „Цветан Цанов” за превенция на насилието между децата в България. С D2 записахме и благотворителния сингъл „С теб научих как”. Фондацията е на името на дванадесетгодишния Цецко, който беше зверски убит от негов връстник през 2011г. Такива актове ме ужасяват и натъжават.
-Кога за последен път плака?
-Плача рядко. Изпратих баща ми преди няколко месеца и това сбогуване беше много тежко за мен.
-Пролетта е близо, с какви надежди е свързана тя лично за теб?
-Пролетта е любимият ми сезон и нямам търпение да стане топло и зелено. Надявам се на добро здраве и дух, защото ми предстоят много интересни музикални приключения. Подготвям и нов самостоятелен сингъл, който е почти готов и искрено се надявам да ви хареса!
Преса
