/Поглед.инфо/ Редакцията на в. „Нова Зора” поднася своите извинения на автора Георги Вацов и на хилядите читатели на „Поглед инфо”, заради технически пропуск в първата част на публикацията „Кой сте вие, г-н Путин?”.

Пропускът е в самия край на статията и се отнася за Образователния център „Сириус”, една лична, с изключителна далновидност инициатива на президента на Русия, която в голяма степен остана неизяснена поради неволно допуснатата грешка.

Другият нов кадрови "инкубатор" на Русия

е създадения по инициатива на президента Путин "Образователен Центр "Сириус", със задача да открива, развива и гарантира по-нататъшното професионално израстване на надарени деца, проявили изключителни способности в изкуствата, спорта, естественонаучните дисциплини, а така също и проявилите се в областта на техническото творчество. Териториално Центърът се намира в олимпийското градче в Сочи и приема по 800 деца и младежи на възраст от 10 до 17 години месечно, изпратени от регионалните центрове "Сириус" от цялата страна. Талантливите деца и младежи се придружават от над 100 техни преподаветели и треньори, които не само са редом със своите възпитаници, но и повишават собствената си квалификация, непосредствено участвайки в семинири с най-изявените руски учени, педагози, спортни деятели, изкуствоведи и творчески личности. По време на пребиваването си в Центъра учениците паралелно продължават общообразователената си подготовка с програмата за съответния клас в училищата, колежите и техникумите.

Образователният център “Сириус” работи целогодишно и напълно безплатно в дванадесет смени за тези около 10 хиляди талантливи деца, които след завръщането си по родните места установяват постоянна дистанционна интернет–връзка със своите преподаватели ,треньори и връстници от Центъра “Сириус”, подготвяйки се да се включат в другите програми на президентската инициатива “Русия – страна на възможностите”.

Всичко това бе организирано в разгърнато в продължение на две години, за да може още от началото на последния мандат на президента Путин да се премине към финалния, решаващ етап в трансформацията на рускито общество към нов, самобитен руски модел на развитие на обществото.

След речта си в Мюнхен през 2007 година Владимир Путин нееднократно на различни форуми, пресконференции и интервюта говори, че неговата задача и тази на екипите, с които работи, е да гарантира най-добри условия за превръщането на РФ в силна, просперираща и уважавана в света държава и, най-важното, руският народ да е благоденстващ народ и с надежда да гледа към своето и на децата си бъдеще. На тази най-висша цел са посветени и създадената изключителна отбранителна способност на страната, и почти пълната продоволствена самодостатъчност на Федерацията, както и все по-високопрофесионалния потенциал от научни, управленски, стопански кадри и художествено-творческа интелегенция, необходими за решаването на суперсложните задачи пред руското общество. Имайки всички тези предпоставки, Владимир Путин пристъпва към решаването на основния въпрос – внедряване на новия модел на развитие, който ще гарантира включването на РФ сред петте най-развити страни на планетата, към създаването на справедливо общество, където всеки ще има свободата да избира пътя на собственото си развитие. Отчитайки че вече 20 години народите на РФ с вота си оказват изключително доверие на своя Президент, при подготовката за спечелване на четвъртия си мандат Владимир Путин възллага през 2017 г. на огромен колектив да разработи 13 национални проекта, чиято реализация следва да обхване периода от октомври 2018 г. до края на 2024 г. Работните групи, под ръководстото на помощника на президента Андрей Белоусов, използвайки програмно-целевия и комплексен подход не само разработват и детайлизират до конкретна подзадача всеки проект, но и определят източниците за финансиране, етапите и конкретните срокове като фиксират и разпределят отговорностите на длъжностните лица по цялата властова пирамида на държавното управление.

Тематично

националните проекти обхващат

следните направления: 1. Здравеопазване; 2. Демография; 3. Производителност на труда и заетост; 4. Безопасни и качествени пътища; 5. Модернизация и разширяване на магистралната инфраструктура; 6. Екология; 7. Жилища и градска среда; 8. Малко и средно предприемачество; 9. Култура; 10. Наука; 11. Цифрова икономика; 12. Международна кооперация и експорт; 13. Образование.

Конкретизацията на тези 13 национални проекти е разпределена в 78 федерални проекта, като за всеки един от тях изчерпателно са разработени цели, задачи и подзадачи. Финансовото обеспечаване, осигурено с приходната част на бюджета на РФ, за целия период, е в размер на около 23 трилиона рубли или над 600 млрд. ам.долара, като след Посланието на Путин от 15.01.2020 г. тази сума бе увеличена с още над 4 трилиона рубли.

За да се получи представа за мащабите и подходите, то накратко ще се спрем на един от националните проекти, актуален и за бъдещото развитие на България, който е озаглавен "Международна кооперация и износ". Този проект е с бюджет 956,8 млрд.рубли и в него са обособени пет федерални проекта:

1. Системни мерки за развитие на международната кооперация на износа; 2. Износ на промишлени стоки; 3. Износ на продукцията на АПК; 4. Износ на услуги; 5. Логистика на международната търговия.

Целите поставени с реализацията на този национелен проект са:

а/ Пренасочване на износа от търговия със суровини към износ на несуровинни стоки и стоки с висока добавена стойност;

б/ Създаване на по-голямо количество конкуретноспособна продукция и продажбата й както на външния, така и на вътрешния пазар;

в/ Усъвършенстване на транспортната логистика, обновяване на мерките за подкрепа на износителите, да се повиши нивото и обемите на търговията с туристически, образователни, медицински и други видове услуги, като до 2024 г. обемът на търговията с несуровинни и неенергийни ресурси и стоки да достигне 250 млрд.ам.долара.

Всеки федерален проект е разбит на задачи, а всяка задача на подзадачи, като задачите са разработени с целеви показатели, срокове, по региони и отрасли със съответните отговорни за изпълнението длъжностни лица.

Така например, обемът в млрд. ам.долара на износа на селско-стопанска продукция, при базово значение за една година от 21.6 млрд. $, за 2019 г. е предвиден да бъде 24 млрд.$, за 2021 г. – 28 млрд.$, а за 2024 г. – 45 млрд.$; възвръщаемостта за една вложена рубла през 2019 г. трябва да е 4 рубли, за 2021 г. – 4 рубли, а за 2024 – 6 рубли. В областта на износа на услуги обемът в млрд ам.долара при базово значение за една година 57,8 млрд.$, за 2019 г. е планиран да бъде 70 млрд.$, за 2021 г. – 82 млрд.$, за 2024 г. – 100 млрд.$. Интерес представлява и обема в млрд. ам.дол. на износа, диференциран по видове услуги и отрасли в края на периода: транспортни услуги – 28,18 млрд.$, делови услуги и заплащане за интелектуална собственост – 27,31 млрд.$, за услуги "пътувания" – 15,47 млрд.$, телекомуникационни, информационни и компютърни – 10,8 млрд.$, износ на строителни услуги – 7,46 млрд.$, услуги, свързани с използване на промишлена продукция – 5,25 млрд.$, финансови и застрахователни услуги – 2,8 млрд.$, услуги на частни лица и услуги в областта на културата и отдиха – 0,75 млрд.$.

Сроковете за изпълнението на заложените показатели са фиксирани: начало: 1.10.2018 г. – край: 31.12.2024 година.

Определени са и

отговарящи за всеки проект:

наблюдаващ вицепремиер, ръководител на проекта - министърът на промишлеността и търговията, администратор - зам.-министърът в същото министерство.

След обнародването на Посланието на президента на РФ западните СМИ и анализатори започнаха да търсят в 80-минутната реч доказателства за "таен план", водещ до оставането на Владимир Путин на високия държавен пост след изтичане срока на неговите пълномощия през 2024 г. За тези догадки допринесоха и направените от Путин предложения за промени в Конституцията на РФ от 1993 г., както и от мълниеносните кадрови промени, касаещи ръководителя на правителството, смяната на осем от десетте негови заместници и измененията в ръководството на отделните министерства от икономическия и социален блок.

За тези, които отблизо следят случващото се в РФ през последните десетилетия, безспорно, най-важното в Посланието на Путин бе възможността да намерят отговор на въпроса, какъв модел и по кой път на развитие ще тръгне Русия в средносрочна перспектива, отчитайки геополитическите сътресения, обхванали планетата при неминуемата й раздяла с еднополюсния свят.

Реалните възможни варианти не са чак толкова много. Първият е РФ да продължи да изпълнява препоръките на "Вашингтонския консенсус" за пълно господство на пазара, неолиберална идеология и неограничена власт на парите, без гарантиране конституционните права на гражданите и без приемане регулиращата роля на социалната държава, каквато по Конституцията от 1993 г. е РФ.

Вторият е копиране на социализма с китайска специфика.

Третият – ренесансовото възраждане на Русия по схемата на Ем. Макрон и в съдружие и с помощта на обединените усилия на всички европейци, на тяхната политическа толерантност, на вродената им демократичност и войнствен рационализъм. Всички тези опции имат своите апологети и в руското общество, но президентът Путин и неговият екип, след упорито търсене, създават свой собствен модел за развитие, в името на величието на Русия и благоденствието на великия руски народ.

До нов модел в Русия винаги се стига

след дълги и винаги драматични лутания, грешки

и скъпо струващи на руския народ исторически експерименти. След смъртта на Сталин, и най-вече след унгарските събития от 1956 г., убедеността в съветския партиен и номенклатрурен елит в правилността на марксистко-ленинската доктрина и силата на плановата икономика, постепенно започва да ерозира. Затова спомагат и идеологически насочените публикации и дискусии на Запад, и дейността на ЦРУ и специални служби на натовските държави, които готвейки поредната глобална битка между света на капитала и социализма, успяха да внушат на част от съветската интелегинция, владееща чужди езици, че "спасението" на човечеството без войни е заложено в теорията за конвергенцията на двете антагонистични формации с установяване на държавен капитализъзм, където трудещите се, чрез придобиваните от тях акции стават господари на собствения си труд и сами започват да управляват предприятията. За реализацията на тази стратегия, родена в кабинетите на "Ленгли", са привлечени огромни финансови средства, образувани и задействани са най-съвременни идеологически и информационни центрове. Заключителната фаза на "мероприятието" е стартирана в момента, когато става напълно ясно състоянието на Генсека на КПСС Леонид Брежнев и предстоящата му кончина.

През 1958-1959 г. на стаж в Колумбийския университет в Ню-Йорк, по специалността журналистика, е изпратен щатният работник на ПГУ на КГБ Олег Калугин, където той се оказва в една група с бъдещия главен перестройчик Александър Яковлев, по това време аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. През януари 1980 г. Олег Калугин е изпратен в Ленинград като зам.-началник на Ленинградското управление на КГБ, като през 1985 г. са зафиксирани документално негови контакти с агенти на ЦРУ в СССР. През 1979 г. в "люлката на руските революции" Ленинград, заедно с научните сътрудници Г. Глазков и Ю. Ярматаев Анатолий Чубайс организира първия кръжок на икономисти – привърженици на пазарните отношения, а през 1986 г. и първия дискусионен клуб "Перестройка". Над тях бди Калугин! През 1982 г. Кръжокът установява близки отношения с групата млади московски икономисти начело с Егор Гайдар. След опита за преврат от август 1991 г. и завземането на политическата власт в СССР от Борис Елцин, ленинтградската група на Ан. Чубайс се превръща във водещ център в Русия за разрушаване на социалистическата държава и икономика и

установяване правилата и "законите" на "Вашингтонския консенсус" в РФ.

В тази група, "лицето", на която е блестящият юрист и оратор проф. Анатолий Собчак, главен двигател и "разрушител" на старите икономически порядки, е Анатолий Чубайс, като негови най-близки сътрудници са икономистите-финансисти Алексей Кудрин, а по-късно и Герман Грефт. В групата, която вече е заела и силни властови позиции в кметството на Ленинтград, е привлечен и доскорошният подполковник от ПГУ на КГБ Владимир Путин. Безспорно, Анатолий Собчак като последователен демократ, е коментирал сентенциите на гръцкия филисоф Платон в труда му "Държавата" и е обсъждал диалозите за реда и справедливостта, за природата, за праведната държава и праведния човек и, особено за първостепенната роля за "стражите" в новосъздаваната държава с помощника си, юристът Владимир Путин. В Русия и Съветския съюз нищо не може да се случи без участието на "силовия блок"армия, специални служби, правоохранителни органи. Ролята на Путин в групата на Собчак е именно тази – да намери общ език с хората, давали клетва за вярност пред народ и Отечество и да ги убеди, че новото, което идва да разруши догматичните скафандри на марксистко-ленинската идеология и еснафското потребителство на ръководните партийни елити, ще даде свобода на творческия гений на руския народ и ще отвори широко "прозорците" към света и демокрацията. Все неща, които Путин е виждал в Западна Германия, и които искренно се е надявал и вярвал, че ще се превърнат в стимул и за неговите колеги и приятели. Той се захваща с тази работа и успява! И до днес най-близкото му обкръжение в държавното ръководство и държавните корпорации, са хора, с които той е работил в Германия, и в органите на КГБ в СССР. В това е вярвал Собчак, това излъчва и Путин, и затова хората им вярват. От ореола на тази вяра, като всеопрощение, са се ползвали и ползват и до днес другите, много от съпътстващите, които вече натрупаха многомилионни състояния в офшорните си сметки. Но с тях на президента Путин му предстоят други разговориза честта, за отговорността, за дълга пред Отечеството, отново за "праведната държава" и за "праведния човек".

Цели дванадесет години, до 2003 г., когато бе арестуван Михаил Ходорковски, Путин и неговото най-близко обкръжение, са се надявали, че все пак САЩ и западните елити ще спазват даваните обещания за превръщането на Руската федерация в пълноправен партньор по общия път за един мирен, свободен и справедлив свят. Но не би! Неолиберализмът, със своята алчност и животинска страст към печалби и единовластие, доведе до пълно разминаване на надеждите и борбата на Путин и неговите колеги за доброто на Отечеството и народа с жестоката и уродлива действителност. Последваха Югославия, Ирак, по-късно Южна Осетия, Либия, Египет – факти, които окончателно разминаха нова демократична Русия с неолиберална Америка!

Днес в РФ господства плурализъм. Всеки е в правото си да има своити виждания,стига да не пречи на съгражданите си. Кой са основните "мозъчни центрове" в РФ, които търсят

решение на извечния "руски" въпрос "Какво да се прави?".

По време на президентството на Дмитрий Медведев, през 2010 г. в Русия се учредява АНО "Институт за икономическа политика "Егор Гайдар", който започва да провежда ежегодни Международни икономически форуми. През различните години ръководители на Форума, на Института и на Фонда "Гайдар" са били апологетите на неолиберализма, пазарната икономика и глобализма Анатолий Чубайс, Алексей Кудрин, Герман Грефт, Игор Шувалов, Антон Силуанов, като във всички Форуми до 2019 г. участува в качеството си на президент и министър-председател на РФ Дмитрий Медведев, придружаван от преобладаващата част от членовете на неговото правителство. Постоянен член на ръководството на Форума "Гайдар" от неговото създаване е Якоб Френкел – председател на ръководството на "JP Morgan Chase International" и дългогодишен председател на банката на Израел. Постоянният адрес, където се провеждат заседанията на Форума в Москва е Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХГС) при Президента на РФ с ректор проф. Владимир Мау.

През есента на 2012 г. в Изборския район на Псковска област се учредява Изборския клуб, изповядващ идеите на социалния консерватизъм, синтезиращ в единна платформа различните възгледите на руските "държавници" (от социалистите и съветските патриоти до монархистите и православните консерватори). Тази гражданска организация се създава като противовес на неолибералния Гайдаровски Институт, а негов председател и учредител е Александър Проханов, писател и журналист, гл. редактор на в-к "Завтра", участник в защитата на "Белия Дом" в Москва през 1993 г. и най-ярък противник на политиката на Борис Елцин. Членове на клуба са видни представители на руската интелигенция и икономическа мисъл като бившия национал-болшевик проф. Ал. Дугин, икономистите Хазин, Делягин, акад. С. Глазев, проф. Александър Агеев, духовния наставник на президента Путин митрополит Тихон, бивщия бизнес-омбусман Борис Титов и редици други. Решаваща помощ в учредяването на Изборския клуб оказва тогавашния губернатор на Псковска област Андрей Турчак, понастоящем Секретар на Генсъвета на партията "Единна Русия". Членовете на Изборския клуб са най-активни участници в провеждащия се ежегодно на базата на Московския държавен университет "М. Ломоносов" Московски икономически форум.

Третият руски "мозъчен център" "Клуб Столипин" е неформално обединение на руските предприемачи, държавни служители, учени и обществени дейци, заемащи независими позиции, създаден през есента на 2012 г. Членовете на клуба са твърди противници на политиката на МВФ и, съответно, на Националната банка на РФ! Основното искане към правителството е държавата да инвестира в руската икономика и най-вече в малкия и среден бизнес, а не само да кредитира потребителското търсене. "По силите на Столипинския клуб е да формира неидеогизирана визия за развитието на реална, а не абстрактна пазарна икономика". Членове на клуба са преди всичко предприемачи, сред които и ръководителите на две бизнес-партииБорис Титов на "Партията на растежа" и Константин Бабкин на "Партията на делото", който е и председател на Клуба Столипин. Столипинският клуб е инициатор и учредител на Московския Икономически форум.

Международният дискусионен клуб (МДК) "Валдай" е създаден през 2004 г., а през 2011 г. се учредява Организация с нестопанска цел "Фонд за развитие и подкрепа на МДК "Валдай" като един от учредителите е Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Участници в конференциите на клуба "Валдай" през последните години са известни политици, експерти, обществени дейци и дейци на културата от Русия и редица други държави. Редовни сесии на клуба се правеждат в рамките на Петербуругския международен икономически форум и Далекоизточния икономически форум във Владивосток. В пленарните заседания на Форума, един път годишно, участвува президентът Владимир Путин и с този факт се свъзва тезата, че МДК "Валдай" е експериментална площадка за сондиране на политически, икономически и дипломатически инициативи на РФ сред световната общественост. Позволихме си по-широко да разгледаме взаимовръзките между главните действащи лица в политическия живот на РФ през последните години, за да получим ясна представа какви са действителните измерения, възможности и кадрови потенциал за реализация на провежданата нова политика на Владимир Путин в Русия.

И така, нека на 20-та година от появата му на политическата сцена да зададем и да си отговорим на въпроса:

"Кой сте Вие, господин Путин?"

За съжаление, въпреки че многократно е поставян този въпрос, все още, най-вече американския истаблишмънт, и не само той, не могат или не искат честно да си отговорят, защото ще бъдат принудени да приемат линия на поведения и факти, които не биха съответствали на предварително зададени щампи за взаимодействие с Русия, останали още от времето на Студената война.

Владимир Путин е човек с изграден житейски мироглед здрав дух в здраво тяло – човек, който здраво е стъпил на родната си земя и е последователен в здравомислието си. Ето някои негови публични разсъждения: "Ние всемерно ще развиваме и подпомагаме заниманията със спорт и ще повишаваме физическата култура на младежта и населението", "Руската Православна църква, играе голяма, позитивна роля в живота на страната, грижейки се за възпитанието на младежта, а така също за общественото съгласие, запазването на семейните и народностни обичаи, за хармонизацията в междунационалния и междурелигиозен диалог". "Вие сте си загубили ума (към министри - б. а.), лишавайки хората от транспорт до техните извънградски вили и зеленчукови градини!", "Либералната идея не е лоша!", "Либерализмът като модел на развитие загуби своята привлекателност!", "Господстващата идеология в Русия е и ще бъде патриотизма!", "Ленин не е държавник, той е революционер!", "Заедно с това би било много тревожно, ако се окажем отново в ситуацията от средата на 80-те години на миналия век, когато ръководителите на нашата държава до последно оставаха на власт, без да направят необходимото за трансформирането (!?!) на тази власт!", "Ние трябва бързо, без отлагане, да решаваме мащабните социални, икономически, технологически задачи, пред които е изправена страната. Тяхното съдържание и ориентири са отразени в националните проекти (програмно-целево и комплексно планиране – б. а.), реализацията на които изисква ново качество на държавното управление, в работата на Правителството, от всики управленски нива, от пряк диалог с гражданите!".

Част от бъдещата ръководна неолиберална формация на Русия

В най-ранна възраст Владимир Путин е получил Христово кръщение в близката до дома му църква от бащата на днешния руски патриарх Кирил. Но това не му е попречило в младежките си години по лично убеждение, да стане член на КПСС, а по-късно и част от челния и най-предан отряд на Партията – КГБ. Работата зад граница му дава възможност внимателно, с аналитичния си ум да усети и разбере силата и същността на западно-германския модел на социално-пазарната икономика. И когато след опита за преврат срещу Горбачов през 1991 г., той се разделя и с КПСС, и КГБ, съвсем естествено заема длъжността помощник на най-умния, подготвен и патриотично настроен демократ в СССР, проф. Анатолий Собчак. Така Путин става част от бъдещата ръководна неолиберална формация на Русия. С твърдия си принципен и отговорен характер на човек, който държи на дадената дума, и който винаги поема и носи отговорност, Путин си извоюва изключително доверие на най-близките хора на Елцин, които безспорно са изпитвали ужас при мисълта, какво ще се случи с тях след очакваната кончина на Борис Елцин, особено след финансовия дефолт през 1998 г. Путин поема задължението да се грижи за това семейство и до днес го изпълнява. Бидейки част от управленския елит на Русия, Путин не се поддава на съблазанта на парите на новобогаташите, и в това отношения той е на едно мнение с Анатолий Чубайс, който е убеден, че олигарсите трябва да се държат далеч от властта, но не споделя неговите проамерикански тежнения. В течение на десет години Путин е част от управляващия неолиберален "отбор" на РФ, но едва през втория си четиригодишен президентски мандат показва с поведението си осъзнаването на истината, че за Русия е подготвена съдбата на суровинен придатък на САЩ в условията на еднополюсен глобален свят. Притежавайки вродено чувство за дисциплина и спазване на законите, той не може и да си помисли да изменя Конституцията и затова през 2008 г. спокойно предава властта на човек, притежаващ качества за работа в екип и доказал своята почтеност и лоялност. В същото време Медведев, явно, нямайки анализаторските способности и подготовката на Путин, позволява да бъде въвлечен в проамериканската неолиберална стихия на глобализма. В същото време, като министър-председател Путин работи върху създаването на основите за суверенното развитие на Русия, без да се шуми по този въпрос. Стига се до това, че заради необходимите огромни финансови средства за въоръжения и осъвремняване на руската армия, близкият приятел на Путин Алексей Кудрин, който е против отпускането на такива средства от бюджета, е уволнен от Медведев като министър на финансиите. През първия си шестгодишен президентски мандат Путин се изправя пред огромни трудности и се сблъсква с директното, грубо вмешателство на Запада във вътрешните работи на РФ. В тази ситуация Путин разбира, че най-важното сега е да се печели доверието на хората, и то не само с високия градус на родолюбие и патриотизмъм, но и чрез подобряване на техния живот. На тази задача са посветени майските укази от 2012 г.

Постигнати се редица положителни изменения, повишаващи суверинитета на РФ и нейния международен авторитет, но стандартът на живот на руските хора не се подобрява и рязко започва да се проявява социалното разделение на бедни и богати, като богатите са тези, които са във властта или близко до нея. В този сложен момент Путин отново печели доверието на народа и получава втори, последен шестгодишен мандат, а неговата партия "Единна Русия" придобива конституционно мнозинство в Държавната дума.

Настъпва моментът на истината!

До 2024 г. руският народ, в огромното си мнозинство трябва да заживее по средноевропейските стандарти на живот. Още от края на 2016 г. Путин възлага на помощника си Андрей Белоусов да подготви комплексна икономическа програма, която да бъде оформена в обща стратегическа рамка с механизми за нейната реализация. Путин предлага в новото правителство за първи зам.-председател на бъде назначен Белоусов, но Медведев отказва и на мястото на безсрамно забогателия Шувалов е назначен неолибералът Антон Силуанов. Заложените контролни срокове в Програмата за изпълнение на майските укази – 2018 г., на целите и задачите, произтичащи от тях са: края на 2019 г., края на 2021 г. и края на 2024 г. Оценявайки междинно изпълнанието на първия период, за 9-те месеца на 2019 г., Контролното управление на президента и екипът на помощника по икономическите въпроси Белоусов констатират не само неизпълнение на основни показатели, но и факта, че част от заделените финансови средства, около 1 трилион рубли, няма да бъдат усвоени. Ребром възниква въпросът за оперативните възможности на премиера, за цифровизацията и постоянния "он-лайн" контрол за изпълнението на националните проекти, за драконовски мерки за борба с корупцията и злоупотребата с държавни средста (поради това е назначен нов Генерален прокурор, който е разследвал многомилиардните злоупотреби при строителството на космодрума "Восточный"), за тоталното подмладяване на висшия кадрови състав, с хора, които не са обвързани с идеологически и всякакви други ангажименти, с активно търсене на обратната връзка с обикновените хора от всички краища на Русия. Това е причината за рязката "спецоперация" по смяната на правителството, където за председател е избран ръководител, който е доказал как се слага ред при работа с пари и увеличаване на приходите в хазната, как се осъществява контрол при харченето на парите и как се внедрява високотехнологична техника за облекчаване труда на държавните служители. Това доказано го може Александър Мишустин. В същото време цялата финансова система, поради нейната пълна обвързаност с долара и ФРС, с Банката за международни разплащания в швейцарския град Базел и системата SWIFT, остава под контрола на неолибералите- Елвира Нибиулина, Герман Грефт, Игор Шувалов, Антон Силуанов. Контролът по бюджетните разходи и финансирането на националните проекти ще се осъществява, както и досега от председателя на сметната палата Алексей Кудрин, председател на Световната асоциация на Сметните палати по света.

С наследство за бъдещето на РФ и света

Що се отнася до предложените от Путин промени в Конституцията на РФ от 1993 г., то и тук не е нужно да се търсят скрити помисли и задкулисни действия. Путин е изцяло отдаден на работата си. Това темпо не издържа и жена му Людмила. Не се знае дали дъщерите му го виждат с месеци и колко често общуват с него. Жената, с която живее и децата, които му е родила трябва да получат възможност да се радват неограничено на семейното щастие и той, вероятно, напълно съзнава, че им го дължи. А и физически, 68-годишен човек, колкото и да поддържа физическата си форма, едва ли е способен още дълго да бъде здрав при този влудяващ график. Така че Путин, вероятно, действително след 24 години най-отговорна държавна служба, ще се оттегли на заслужен отдих, ще представи официално новото си семейство, ще пише спомени и ще се занимава с приятни за всеки активен и позитивен човек, дейности.

Но той няма да е Путин, ако не осмисли и не гарантира на народа си спокойствие и ред, дълги години след своята оставка. Най-важното е, анализирайки държавното устройство на Русия, да се създадат балансирани държавни структури, които да не дават огромна власт в ръцете на един човек. Освен това, трябва държавното ръководство на РФ да се обезопаси от проникването на чуждо влияние чрез поддващи се на съблазни местни чиновници, готови да действат против коренните интереси на руския народ. Владимир Путин вероятно вече е набелязал своя приемник. Това ще стане ясно към края на 2022 г. Той няма да има огромните пълномощия, които има днешният държавен глава на РФ. Ще има създадени противотежести и процедури, които ще ограничават неограничената сега власт на президента. Ще се повиши ролята на Думата, на Съвета на федерацията, на Държавния съвет и Съвета за сигуроност, на местните органи на властта. Ще се гарантират правата на гражданите, ще се конкретизират отговорностите на държавните служители, ще се изключат възможностите за външен натиск върху суверенната политика на Русия.

Руската федерация няма да е само най-голямата държава в света – тя ще бъде и първата в християнската цивилизация, която ще е решила въпросите на хармоничното и духовно развитие на хората, ще гарантира благополучие и добрия живот на своите граждани, ще бъде пример за мирно, свободно и справедливо общество, което е вдъхновяващ пример за цялото човечество!

Нова Зора, бр 8, 2020 г.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели