/Поглед.инфо/ Твърденията на ГЕРБ и десни икономисти, че през 2015 г. българската икономика ще се срине, са не само неверни, но и опасни

Според МВФ ръстът на българската икономика през 2014 г. ще е 1,6%, или 0,2% под прогнозата от 1,8%, заложена в бюджета за 2014 г. Между 1,4 и 1,9% ръст на БВП са прогнозите на ЕК, на анализаторските звена на две от най-големите банки у нас "Уникредит Булбанк" и "Райфайзен Банк", както и на големите международни рейтингови агенции. Още на следващия ден след публикуваните на 31.01.2014 г. данни от МФ за изпълнението на бюджета, Бойко Борисов, заедно с депутати-икономисти от ГЕРБ, на специална пресконференция предрекоха едва ли не финансов апокалипсис у нас поради предстоящо неизпълнение на бюджета за 2014 г. Прогнозираха и финансов срив на публичните финанси през 2015 г. Очевидно от ГЕРБ "подгряват" оредяващите си партийни редици, а и вече са на фаза "предизборна кампания" за евровота.

В никакъв случай данните, публикувани от МФ, не са катастрофични. Наличната тенденция за спад на приходите у нас бе дори по-висока при управлението на ГЕРБ. Публикуваните отчетни данни на сайта на МФ не са блестящи, но след 4-годишното

"плячкосване" на икономиката от герберската върхушка

те са задоволителни. Неизпълнението на приходите е доста под очакваните 1 млрд. лв. (такива бяха очакванията на МФ през ноември 2013 г.). Ако не бе възстановен ДДС в края на 2013 г. (регулярна практика при Дянков), то приходната част в бюджета за 2013 г. със сигурност щеше да е изпълнена. По времето на Дянков и дума не можеше да става за обоснована, целенасочена и сериозна финансова политика, планирана поне с хоризонт от 3 години. Предприемаха се хаотични фискални мерки с единствена цел свиване на разходите и недофинансиране на всички публични сфери, освен тази на вътрешната сигурност.

Дефицитът по консолидираната фискална програма е 1,8%, което е със 150 млн. лв. по-малко от заложения 2% дефицит съгласно актуализацията на Бюджет 2013 през август 2013 г. Апокалиптичните "прогнози" на ГЕРБ и десни икономисити от т.нар. тинк-танкове след актуализацията на бюджета м.г. не се сбъднаха. Фискалният резерв е 4,7 млрд. лв., или с 200 млн. лв. повече от минимума, заложен в ЗИД за Бюджет 2013 от 4,5 млрд. лв. С около половин милиард лева е по-нисък размерът на дълга - при лимит в бюджета 14,6 млрд. лв., в края на годината е 14,1 млрд. лв. Налице е единствено неизпълнение на плана на двете приходни агенции, което е под 200 млн. лв. То се дължи предимно на по-лошите резултати на Агенция "Митници".

В сайта на МФ са публикувани следните данни: Приходите от косвени данъци са в размер на 11 590,7 млн. лв., което е 97,3% от плана за годината, от които приходите от ДДС са 7366,5 млн. лв.; от акцизи - 4055,8 млн. лв.(при тях е по-значително изоставането); от мита - 146,2 млн. лева. Приходите в частта на преките данъци за 2013 г. са 3901,5 млн. лв. или 96,3% от планираните за годината, като по-значително е изоставането при данъка върху доходите на физическите лица. От данък върху застрахователните премии за 2013 г. са постъпили 22,3 млн. лв.

Налице са и няколко фактора, които са трудни за прогнозиране според министър Петър Чобанов:

a) при неизпълнението на данъчните приходи в Бюджет 2013 г. е повлияло възстановяването на средства по обжалвани и отменени ревизионни актове на НАП в размер на 150 млн. лв. от минали години;
б) 90 млн. лв. са лихви за невъзстановен данъчен кредит, които за 2012 г. са отчетени като приходи;
в) възстановяване на надвнесен корпоративен данък в размер на 170 млн. лв. от предходни години.

Eто защо предсказанията на Борисов, че ще "се срине държавата през 2015 г.", са абсолютно голословни и безпочвени. Те са вредни за всички нас, тъй като се следят от световните рейтингови агенции и международните финансови институции. Техните експерти, за разлика от бившия премиер, добре знаят, че няма възможност още в края на първия месец да се предвижда, че в бюджета на държавата няма да постъпят приходи през цялата година. Твърдението е абсурдно и поради обстоятелството, че очакванията на всички са за

по-добри резултати в общото ни развитие

От няколко години в целия свят се наблюдава тенденция на активизиране на т.нар. финансови вливания, за да се постигне икономически растеж. Преосмисля се подходът на бюджетиране, като се акцентира на прагматизма. Такава е практиката например в Германия, където управлява коалиция между ХДП и ГСДП. Ето защо са неприемливи критиките на ГЕРБ, подкрепени от движение АБВ, относно начина на разпределение на 500 млн. лв. от Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Те, както и десни икономисти от Института за пазарна икономика и от редица тинк-танкове, веднага обявиха за непрозрачен и тенденциозен този нов вид разходване на публичен ресурс. Независимо че за първи път се прилага т.нар. проектно финансиране, което е на конкурсна основа и е най-съвременният и модерен начин на бюджетиране в развитите страни от ЕС и по света.

Обстоен анализ на списъка с финансирани обекти показва, че са отпуснати средства предимно за пътната инфраструктура (третокласна и четвъртокласна пътна мрежа); образованието (в т.ч. 6 млн. лв за 6 детски градини за София, но и 5 млн. лв. за ново средищно земеделско средно училище в с. Маноле, Пловдивско, и за реконструкция на много селски училища - някои от тях са в сгради на над 100 години и досега никой не е вложил и лев за ремонт); за ремонт на многофункционални зали за спорт и култура (между 4 и 5 млн. лв. се отделят за Смолян, Ямбол, Дупница и Варна - т.е. в градове, управлявани от кметове, избрани с листата на ГЕРБ) и пр. Особено внимание е отделено на ВиК-инфраструктурата, предвид безводието в редица региони и водния режим - проблем за десетки населени места. Няколко десетки милиона лева са отделени за цялостна и частична реконструкция и ремонт на булеварди и улици в стотици градове и села.

Независимо че в управлението на публичните ни финанси има още много какво да се желае, то да се игнорират с "лека ръка"

положителните моменти във финансовата политика

на кабинета "Орешарски" е неприемливо и проява не само на тенденциозност и грубо политиканстване, но е и на вопиюща некомпетентност относно модерните способи на бюджетиране. Безспорно преимущество на тази политика е навременното обявяване на обектите по инвестиционната програма за регионите (с оглед да се проведат нормално процедурите по Закона за обществените поръчки и евентуалното тяхно обжалване). Важно обстоятелство е, че на всеки обект се предоставят 30% авансово плащане, с което е възможно още през пролетта да започнат строително-монтажните работи. Това означава, че част от ефекта на инвестициите ще се почуства още през първото тримесечие на т.г. (като нови работни места и др.). Хората, независимо за кого са гласували и от коя партия са техните кметове, които живеят в общините, където ще се инвестират 500 млн. лв., ще се възползват от повечето придобивки още в края на 2014-а или в началото на 2015 г. Ето защо "много ги боли" политическите опоненти на кабинета от ГЕРБ и АБВ!

Дума