Малкият и средният бизнес трябва да е първостепенна грижа на служебния кабинет и на бъдещото редовно правителство
След началото на февруарските справедливи протести на стотици хиляди българи, които не са в състояние да платят сметките си за ток и парно и да си купят храна и лекарства, в медиите се появиха десетки искания от протестиращи, синдикати и експерти. Една част от тях са изпълними, но друга - за страна, която от 6 години е член на ЕС, едва ли са възможни.
Независимо от това избраното след предстоящите избори българско правителство от 42-рото НС е длъжно внимателно да проучи всички искания и да прецени доколко те са изпълними, кои може да се приложат незабавно и за кои следва да се промени законодателството ни.
На 27 февруари 2013 г. бяха предложени и връчени на президента от председателя на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев някои неотложни мерки. Те несъмнено ще дадат тласък на икономиката ни, която вече четвърта година при управлението на ГЕРБ е в сериозна рецесия и стагнира. Предадените мерки са краткосрочни и се отнасят до дейността на служебното правителство, но то едва ли ще се справи със сложната икономическа ситуация у нас. По-скоро няма да изпълни повечето от тях и те ще останат като ангажимент на следващия кабинет.
Към тези мерки следва да бъдат добавени и други, преди всичко
за подобряване на бизнес средата
Това може да стане частично и преди изборите, като националноотговорните политически партии следва да включат в предизборните си платформи неотложни мерки за спиране на рецесията чрез съживяване на икономиката и предоставяне на глътка въздух на малкия и средния ни бизнес, който бе смачкан от кабинета "Борисов". Ето някои от тях:
1. Държавна закрила и приоритетно подпомагане само и изключително на инвеститори-производители, (чуждестранни и български) на стоки, които са с висока добавена стойност. От отраслите, на които се присъжда клас "А", следва да бъдат изключени инвестициите в МОЛ-ове, търговски обекти, бизнес центрове, ако не са клас ААА, туристически обекти, категория под 5 звезди, производство и дистрибуция на горива, производство, съхраняване и преработка на зърнени и маслодайни култури.
2. Преодоляване на монополизирането на част от българската икономика както с подобряването на антимонополното ни законодателство, така и със строг контрол за спазването му. За целта Комисията за защита на конкуренцията следва да се реорганизира по начин, който да предотврати рекета от страна на големите търговски вериги, които принуждават МСП да продават стоките си на промоционални цени, често под себестойността на вложените в тях суровини, труд и консумативи.
3. Необходимо е да се повиши, при това значително, прозрачността на провеждането на обществените поръчки, както и на отдаването на концесии у нас. Да се помисли за евентуално създаване на нов държавен орган за управление на процесите по отношение на публично-частното партньорство (ПЧП), който следва да инкорпорира в себе си Агенцията за обществените поръчки и службите по концесии.
4. Да се постигне предсказуемост на икономическата среда - условията за правене на бизнес. Те не трябва да се променят в рамките на един мандат на НС от 4 години, а за предпочитане - до края на програмния период на ЕС 2014-2020 г. Поетите дългосрочни инвестиционни ангажименти за построяване на новата АЕЦ "Белене", на газопроводите и предоставяне на преференции за инвеститори от даден отрасъл не следва да се променят в зависимост от субективни фактори.
Новото 42-ро НС незабавно трябва да прегласува решението на това НС относно строежа на новата АЕЦ и строителството следва да се възобнови.
5. Въвеждане при програмното бюджетиране и на
обективни индикатори
за измерване на ефективността на работата на държавната администрация. Всеки представител на бизнеса следва да знае за какво се изразходват парите му за данъци, такси, акцизи и мита и съответно за отделните министерства - на вътрешните работи, образованието, младежта и науката, здравеопазването, транспорта и т.н.
6. По приетите от НС закони следва да има задължителна оценка на въздействието и без нея, но измерена с обективни остойностени критерии, те да не се приемат. Това по принцип следва да се прави и понастоящем, но се извършва формално, тъй като е налице лобизъм от отделни депутати, а понякога и от цели парламентарни групи.
7. Реорганизация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и в частност на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Агенцията за МСП може да се извади от състава на на МИЕТ и премине в МС с ранг Държавна агенция, а към него да функционира обществено-държавен съвет. В него следва да намерят своето място представители на националнопредставените работодателски организации, браншовите организации и представители на изпълнителната власт с минимален щат. Следва да се разкрият високоспециализирани отраслеви дирекции в МИЕТ.
8. Търговско-икономическите ни представители, които са в състава на МИЕТ, следва да се натоварят с нови правомощия и измерител за качеството на техния труд да е само и изключително ръстът на българския износ за държавите, в които са акредитирани. И още: разкриване, подбор на екипи с квалифицирани сътрудници и възлагане на нови функции, вкл. лобистки на центрове на българския бизнес, по подобие на Промишления център в Москва, в основните промишлени градове или столици на страни - основни търговски партньори на България, като: Брюксел, Берлин, Франкфурт, Лондон, Париж, Милано, Виена, Шанхай, Хонконг, Ню Йорк, Сан Франциско, Делхи, Мумбай, Сан Паоло, Сингапур, Дубай и Истанбул. В тези центрове следва да има възможност да се предоставят офисни площи за бизнес срещи, конференции и фирмени презентации на почасово или подневно заплащане от българските фирми.
9. Предвидимост на данъчно-осигурителната ни система. Министерството на финансите следва да съдейства за подобряването на бизнес климата и конкурентоспособността на икономиката ни, в т.ч. и чрез по-ефективно противодействие на сивата икономика. Служителите на МФ, в т.ч. на двете приходни администрации - НАП и Агенция "Митници"(АМ), а към тях БТПП настоява да се прибави и още една в най-скоро време - финансовата полиция, следва чувствително да променят начина и стереотипа си на работа. Те са призвани да наложат
принципа на равнопоставеност
на данъчните субекти пред фиска и от органи предимно за финансова репресия, следва да станат данъчно-осигурителни съветници на данъчните субекти, които са от т.нар."светла" част на бизнеса.
10. Подобряване на условията за банково кредитиране на индустрията и в частност на МСП. Това може да стане чрез оптимизиране на функционирането на гаранционните фондове по инициативата "Джеръми" и Националния гаранционен фонд при Българската банка за развитие. Това ще понижи размера на обезпечението, респ. и лихвените проценти по кредитите за малките и средните предприятия, които сега имат силно затруднен достъп до финансиране. Трябва да се промени законодателството и да се признават лихвите по банковите кредити за разход преди данъчното преобразуване, което е реципрочна мярка на въведеното облагане на лихвите по депозитите, а за постигане на обективност - задължителен кредитен рейтинг на кредитоискателите ни.
11. Постигане на значително развитие на небанковото финансиране. Активизиране на фондовете за рисково и дялово инвестиране за проекти по инициативата "Джеръми" и създаване на предпоставки в срок до 2-3 години за функциониране на няколко други такива фондове за рисково финансиране у нас. Три от фондовете по "Джеръми" - Невек, Акцес и Рослайн Кепитал партнерс, все още не са започнали да функционират, а те следва да финансират предприятия, създадени на основата на наукоемки и иновационни проекти.
12. Развитие на капиталовия пазар, тъй като фондовата борса е
най-точният барометър
на всяка пазарна икономика. Създаване на законодателни и административни предпоставки за развитието на финансирането, в т.ч. и на малките, и на средните ни предприятия чрез емитиране на ценни книжа, респективно на Българската фондова борса, а за по-крупните предприятия - публични дружества у нас и на най-големите фондови борси в света. Стимулиране на емитирането на БФБ на нови IPO чрез стимули, което е свързано с промяна на законодателството ни. Предприемане на законодателни мерки и за по-ефективна защита на миноритарните акционери, което ще е стимул за все повече наши индивидуални и корпоративни инвеститори да инвестират в ценни книжа.
13. Подобряване на условията на работа, заплащането на персонала и качеството на българското образование - основно, средно и висше. Приоритизиране на висшето техническо образование. Необходимо е премахване на 12-и клас и приоритетно въвеждане на получаване на бакалавърска степен във висшето образование за три години (за специалностите, където това е възможно - например за педагогическите) и минимум двегодишна магистърска образователна степен. Специално внимание следва да се обърне върху прекъснатата връзка между бизнеса и образователната система, довела до парадокса да има висока безработица и същевременно липса на качествена работна ръка.
14. Създаване на регистър в МФ на неизрядните длъжници по ДДС с оглед фирмите да се предпазят от сключване на контракти с "фирми-фантоми", които източват ДДС. Същият да е подобен на проектирания от НАП т.нар. "златен регистър" на големите фирми.
15. Аутсорсване на част от дейностите по презентиране и реклама на България като инвестиционна и туристическа дестинации на доказали се работодателски организации, членуващи в международни бизнес структури като БТПП и БСК.
Дали новото правителство ще изпълни тези мерки, ще видим, но малкият и средният ни бизнес не бива повече бъде "мачкан" и рекетиран. Ако не бъде подпомогнат, ще е безвъзвратно късно и безработните у нас ще продължат да се увеличават.
Дума
