/Поглед.инфо/ Представете си, че вместо да се подготвят усърдно, финалистите в предстоящото в Бразилия Световно по футбол насочат усилията си в дискусии и лобизъм за промяна на правилата. В крайна сметка няма да се разберат и шампионатът ще протече при досегашните условия, а от цялата препирня най-потърпевши ще са онези, в чието име уж се обсъждат промените - зрителите. Ще им бъде поднесен непривлекателен футбол, тъй като времето и усилията на състезателите ще са отишли за нещо друго, а не как да превърнат първенството в незабравим спектакъл.
Това е, което се случва у нас преди избори. Знайни и незнайни ментори на общественото мнение започват да му подпъхват годни и по-често негодни импланти, за да го надуят до такава степен, че с внушителния му обем да постигнат промяна на правилата. Уж в обща полза, но всъщност в интерес на собствената политическа плеймейтка. Забравяйки, че силиконът на идеите им се е спукал гръмовно при предишната промяна на правилата, те го натрапват отново с илюзията, че всичко старо е забравено.
Разбира се, едва ли има разумен човек, който да не вижда недостатъците на нашето народно представителство, особено в последните няколко парламента. Но какво се предлага като решение? Най-напред - мажоритарен вот. Че нали само преди пет години имахме такъв елемент, който въобще не проработи. Нито един мажоритарен депутат не беше избран като личност! Както и при пропорционалния вот, тежката дума си каза машината за партийно гласуване. Не можаха да пробият дори фигури като Андрей Пантев и Радослав Гайдарски. А влязоха партийни послушковци и безмълвни парламентаристи, специалисти най-вече по натискане на копчето. Да не си спомняме пък, че е крайно неудобно, какви парадокси имаше в мажоритарния вот в изборите за Велико Народно събрание през 1990 г. Какво е основанието да се внушава, че сега ще бъде по-различно? И да се е променило нещо след последното мажоритарно гласуване преди пет години, то не е в положителна посока. Оттогава населението беше залято с нови цунамита от онези телевизионни формати, по които зрителят може и да се захласва, но от които не проглежда. На избирателя му е трудно да се ориентира коя личност заслужава гласа му, след като от сутрин до вечер го занимават с интимитета на мутри и плеймейтки, на футболисти и фолкаджийки. И след като дори мнозина от политиците не само не успяват, но и не се стараят да се покажат в добра светлина.
Ама имало свръхпредставеност в парламента, присъствието на някои партии било в пъти по-голямо от реалния процент на избирателите им. Това обаче те постигат с висока активност на привържениците си. Ако и другите партии убедят симпатизантите си да гласуват масово, разпределението на властта ще стане справедливо. Но като не могат да го сторят, търсят спасение в... мажоритарния вот. Което е глупаво, защото тъкмо мажоритарната система най-силно изкривява изборния резултат, при нея лидиращата партия печели непропорционална тежест. И вместо местата в парламента да съответстват на броя на избирателите на партиите, се стига до още по-голяма свръхпредставеност.
Още по-неудачна е идеята за въвеждане на задължително гласуване. Не само от гледна точка на Конституцията, според която имаме право да гласуваме, но не и задължение. Но и с оглед на ефектите, които се внушава, че ще се постигнат. Няма съмнение, че е налице - малка или голяма - несъразмерност между влиянието на политическите формации в обществото и реалното им присъствие в парламента. Но да се твърди, че тя ще се преодолее със задължителното гласуване, означава да се предположи, че всеки жител има политическа ориентация и новите правила просто ще го подтикнат да отиде до секцията и да я изрази със съответната бюлетина. Само че въобще не е така. Една немалка част от гражданите нямат и не искат да имат политически пристрастия. Задължителният вот ще ги тласне към безразборно гласуване, което в никакъв случай няма да установи съразмерност между влиянието на партиите и присъствието им в парламента. Това, идващо отдясно, настояване трудно се съчетава със също така десните идеи да се наложи образователен или имуществен ценз, защото неграмотните и бедните гласували неправилно. Превръщането на изборното право в задължение ще увеличи масата на неинформирания вот, което няма как да не деформира разпределението на властта. Да не говорим, че няма да се преодолее, а ще се разрасне и изборната търговия по простата причина, че предлагането далеч ще надвиши търсенето.
Днес е рожденият ден на Христо Стоичков. Ако вместо да играе, той се беше занимавал с промени в правилата, нямаше да стане голмайстор на световно първенство, нито пък най-добър футболист в Европа. Така е и в политиката. Когато не сме доволни от нея, по-удачно е да търсим подобряване в онова, което е нейна същност, а не в правилата. Особено когато предлаганите промени не само не променят ситуацията, но и я влошават.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
Дума
