/Поглед.инфо/ Трудно е да си представим канцлера на Германия и президента на Франция като каскадьори, но ще ни се наложи. Защото ЕС вече е като автобуса в холивудския екшън "Скорост". Сандра Бълок и Киану Рийвс трябваше да се справят със свръхсложна задача - да спасят пътниците, и то в движение. При това скоростта не биваше да пада под 50 мили в час, тъй като активираната бомба щеше да се взриви. И всичко това - посред бял ден в ужасния трафик на Лос Анджелис.
Бомбата в автобуса на ЕС също цъка и лидерите на най-мощните страни членки са наясно, че нищонеправенето вещае разпад. Но вместо да взаимодействат с пътниците, както беше във филма, да оставят настрана различията и да работят заедно, за да оцелеят всички в изпитанието, те се стремят към Европа на две или повече скорости. Сигурно си представят, че така ще спасят собствените си страни. Че при поредното препятствие по пътя задната част на возилото, на която великодушно й предоставят правото на по-ниска скорост, може и да се откъсне, но предната ще продължи, макар и на две гуми.
Ако идеята за диференцирана Европа не се наложи, предупреждава Оланд, Съюзът ще експлодира. Сякаш му е трудно да прецени, че взривът може да се избегне не с различна скорост на пътниците в автобуса, което дори няма как да е възможно, а с падането на общата скорост под критичния минимум. И сякаш и Меркел не си дава сметка колко далеч отива с твърдението, че различните скорости са необходими. Това е преди всичко признание, че Стара Европа не е в състояние да интегрира новоприетите от бившия Източен блок. Или поне не може да го стори толкова бързо, колкото й се струваше и както ни внушаваше в предприсъединителния етап. Но ако Брюксел вдигне ръце от нас, въпреки близостта ни в много отношения и въпреки готовността ни да се впишем в неговия начин на живот, сходен в доста от характеристиките си с нашия предишен, как тогава ще интегрира мигрантите? Които не само идват от съвсем различен свят, но и не показват най-плахо желание дори да уважават евроценностите, камо ли пък да се приобщават към тях? В Бялата книга на Жан-Клод Юнкер "мигрантският поток" (дори вече не "бежанският"!) е отбелязан като основно предизвикателство, без обаче да се разсъждава върху последиците от сблъсъка на култури и религии. Може би, защото авторът е наясно, че тук даже различните скорости не работят. В по-голямата си част мигрантите дори не са в автобуса, те се обособяват в гета, живеят по собствени правила и могат да минат десетилетия, без цели родове да научат нито думичка на езика на приемащата страна. Но големите лидери предпочитат да не анализират това. По-лесно им е да пуснат нас на по-ниска скорост, отколкото да качат мигрантите във возилото.
Идеята за диференцирана Европа ще засили не интеграционните, а центробежните процеси. Обособяването на ядро с по-висока скорост означава отдалечаване, а не приближаване към интеграцията. Разликата в нивата на "бързата група" и останалите ще расте, а това ще демотивира новоприетите. Ще си дадат сметка, че няма смисъл да бъдат в съюз, в който вместо постепенно да се доближават до най-напредналите, ще стават още по-бедни спрямо тях. Осъзнаването на тази перспектива ще превъзбуди духовете, и то в момент, когато са нужни решения за тяхното успокояване.
Инициаторите на различните скорости в ЕС може би смятат, че не е чак такава беда, ако задната част на автобуса се откъсне или ако все пак остане на пътя, но по джанти и даже по ламарини. Тя и без това се опъва на доста от общите решения, така че каквото с нея, такова и без нея. Само че демотивирането на някои членки дотолкова, че да се оглеждат за излизане от ЕС, поражда нов тип напрежение. Русия и Турция няма как да не се възползват от разколебаването. Обръщането на страни от бившия съветски блок към Москва едва ли ще е при изгодни условия, тъй като на тях вече ще се гледа като на държави, склонни да загърбват поредния Голям брат. Екзитът на нови членки, особено от източната част на ЕС, ще означава разширяване на една сфера на влияние за сметка на друга, както се случи, но в обратна посока, преди три десетилетия. И ако тогава се внушаваше, че това се прави в името на мира и разбирателството, сега промяната в геометрията на зоните едва ли ще задълбочи сътрудничеството. По-скоро ще засили противопоставянето, от което пък Старият континент най-малко се нуждае.
Ето как настояването за Европа на няколко скорости всъщност е насочено срещу самата Европа и особено срещу ЕС. Меркел и Оланд може и да не са находчиви като Сандра Бълок и Киану Рийвс. Но ако поне не схванат, че пътниците в шофирания от тях автобус биха оцелели само заедно, избирателите им още тази година ще ги накажат.
Дума
