/Поглед.инфо/ Няма справедливост в живота! Бъхтиш се, трепеш се, тичаш наляво-надясно, прескачаш от студио в студио, раздаваш се от сутрин до вечер, че и през нощта, бавно и мъчително правиш рейтинг и тъкмо когато го добуташ до високото, някой вземе, че изскочи от нищото и без дори да си мръдне пръста, те настига и задминава. Ако е човек, пак иди-дойди, но ако те изпревари животно, сърцето ти може да се скъса от яд.
Кравата Пенка вече е не просто най-прочутата кюстендилка. Усилията за спасяването й спечелиха по-голяма подкрепа в Европа от която и да е кауза на българското правителство. И то по време на нашето председателство. Най-активни бяха великобританците, може би за да намерят допълнителни аргументи за издишащата популярност на "Брекзит"-а. В перипетиите на кравата беглец те съзряха подходяща илюстрация на някои абсурди в еврорегламентите, както и на неспособността на брюкселската администрация да решава част от конкретните случаи. Консерваторите призоваха ЕС да прояви здрав разум и състрадание. Инициирана бе петиция, която събра подписите на десетки хиляди европейски граждани. Към нея се приобщи дори бийтълсът Пол Макартни, който настоя във Фейсбук животното да не бъде умъртвено затова, че се е разходило до Сърбия, макар и тази държава да е извън ЕС.
В крайна сметка Пенка бе спасена. Но не толкова заради петицията, нито пък заради неимоверно набъбналия интерес към орисията й не само в Европа, но и по целия свят. А тъй като изследванията показаха, че за двуседмичния си престой в Западните покрайнини тя не е пипнала никаква зараза и следователно не е опасна за добитъка в ЕС. Беше спасена съвсем по правилата, които може би щяха да бъдат нарушени от престараващи се чиновници у нас, ако медиите и политиците не бяха извадили случая на видело. Цялата тази активност обаче е типичен пример как зад отделното дърво не виждаме гората. Пенка оцеля, по пенките бяха изклани. Още в началото на прехода. Поемайки властта "с малко, но завинаги", сините разтуриха кооперациите и разбиха кравефермите. Съсипани бяха дори племенните стада, в които чрез продължаващи години наред кръстоски се подобряваха породите. Животните бяха върнати на бившите собственици и техните наследници. Но повечето от тях нямаха нито желание, нито условия да ги гледат. Добичетата минаха под ножа, а после - през стомасите. За броени месеци поголовието бе унищожено. Неслучайно придоби популярност фразата "Тия говеда изклаха кравите". Тогава обаче нямаше особена реакция нито у нас, да не говорим пък за Европа. Цалапица малко се побунтува, последваха я още няколко села и с това съпротивата приключи. Знаем от историята циничната мъдрост, че смъртта на един човек е трагедия, но смъртта на милиони е просто статистика. Оказа се, че това важи и за кравите. А сега негодуваме, че сиренето се прави не от прясно, а от сухо мляко и палмово масло. Но една Пенка мандра не прави. Тъкмо затова тя е горчива метафора на неуспехите в прехода.
Заради горчивината обаче не бива да си затваряме очите, че с някои въпроси кюстендилската крава се "справя" по-добре от политиците. Докато правителството се напъва Западните Балкани да получат по време на българското европредседателство ясна перспектива за присъединяване към ЕС, Скопие и Атина се разбраха държавата, наричаща се все още БЮРМ, да се казва Северна Македония. Едноименното историческо изследване на проф. Йордан Иванов обаче доказва, че това понятие включва не само Пиринския край, но дори Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско. Той дебело подчертава българския му характер, но кой да го чуе днес. Ето как вместо Западните Балкани да дойдат при нас в ЕС, възниква рискът да се случи нещо противоположно. Кравата Пенка обаче даде повод на британския таблоид "The Sun" да покаже на карта къде се развиват нейните премеждия. А картата е приобщила тъкмо държавата, която толкова години търси новото си име, към България, както си е било някога. Ето как нищо неподозиращата Пенка се превърна в обединител. Как тогава рейтингът й да не е по-висок от този на старателно работещите за името си политици?
Пенка е сполучлива метафора на всякакви абсурди. Доскоро изглеждаше, че управляващата коалиция стои във властта като кравата в градината на Исабел в познатото от творчеството на Маркес градче Макондо. Колкото и да се силят да изгонят с тояги добичето, то е забило копита в калта и не помръдва. Също като кабинета, който е удрян със скандали и вотове, но не отстъпва, понякога само заради навика да бъде на власт. Пенка обаче се оказа по-подходящо олицетворение на правителството. То също като нея бяга, после се връща и търси доверие наново. И избирателят му го дава, и то без дори да се вълнува дали няма да му прехвърли някаква зараза. Интересно е ще го стори ли и след очертаващото се трето бягство?
Дума
