/Поглед.инфо/ Свикнахме Фейсбук да ни припомня събития на точната дата, а понякога - и в подходящия момент. Такъв е случаят на Първи май преди осем години с първата среща на първата по рода си група в социалната мрежа, издигнала кандидатурата ми за президент. След шествието се събрахме в Борисовата градина не просто да се видим кои сме, но и да си вдъхнем увереност, че няма начин да не бъдем чути и върховете да не се съобразят с нас. Енергията на тези няколко хиляди души повлия на БСП и ме доведе до третото място в тайното гласуване за излъчване на кандидата за държавен глава на лявата партия. При това, както се казва, с голи ръце, без никакъв организационен, медиен и финансов ресурс, с една пресконференция в БТА и с нестихващия ентусиазъм на активистите и членовете на групата, три хиляди от които и до днес не са я напуснали.
Припомням случката не от суета или заради егото, каквото навярно всеки, макар и в мъничка степен, има. А заради тези, които дойдоха и които ще идват след нас. Нека знаят, че инициативите отдолу не са толкова безпомощни и безперспективни, както на мнозина им се струва. След като преди осем години можеше да се стигне до финалната права, и то не просто без съдействие от апарата, а и при мобилизацията му да работи за друга кандидатура, чиито номинации в последната седмица набъбнаха в пъти, сега успехът чрез подкрепа отдолу е не просто много, а също в пъти по-възможен. Припомням това, защото Фейсбук улучи не само датата, но и момента. В предстоящите избори за Европейски парламент властта ще премине не на думи, а реално в ръцете на избирателите.
Преподреждането на листите ще се случи чрез преференциите. Неслучайно ГЕРБ побърза да ги отмени. Опитът показа, че неговите избиратели най-малко се възползват от възможността да изразят предпочитания, но вождисткият манталитет в тази партия не е склонен да приеме дори минимални корекции на взетите от центъра решения. Едва след сурови скандали управляващите върнаха в Изборния кодекс правото на преференциално гласуване. Отсега е ясно, че това едва ли ще се отрази върху поведението на собствените им избиратели, но в листите на демократичните партии могат да настъпят сериозни, дори драматични промени.
Това е полезно за политическите формации. Ако всички кандидати имат своите сфери на влияние, усилията им да привлекат предпочитания за себе си ще разтворят максимално ветрилото на общата подкрепа. Донякъде е неудобно за ръководствата, защото вижданията им за балансирана листа могат да бъдат обърнати с хастара навън. Но в крайна сметка техният интерес е да имат повече евродепутати, па макар и някои от фаворитите им да се озоват извън избираемата зона. Особено важна роля могат да изиграят преференциите за озониране на политическия живот. Години наред активността е ниска както заради изпарилата се вяра, че участието в изборите ще промени нещо, така и заради горчивата убеденост, че отделният глас няма никакво значение. Преференциите ще направят всяка бюлетина важна, а подателят й - по-отговорен. Така постепенно достатъчна част от избирателите могат да формират у себе си оная политическа култура, позволяваща да се въведе и мажоритарният вот. И той да бъде реално избор между личности за разлика от 2009 г., когато мажоритарният елемент катастрофира и в нито един район не успя да излезе от сянката на партийната доминация.
Преференциите ще пренаредят както никога досега листите. Може би много по-шокиращо от ефекта "15/15". Дали ще е за добро, ще зависи вече не от партийните ръководства, а от избирателите.
