/Поглед.инфо/ За пръв път част от Европарламента в Брюксел бе кръстена на българин. В сградата "Алтиеро Спинели" бе оформено изложбено пространство на името на Атанас Буров. Министър-председателят Борисов в присъствието на председателя на ЕП Антонио Таяни и лидера на парламентарната група на ЕНП Манфред Вебер откри бронзов бюст и паметна плоча на известния български банкер и политик. Този факт, без съмнение, е значим за страната ни. Но видяното по телевизията остави впечатлението, че нещо, и то много важно, не е наред.
Целта на тази колонка не е да се оспорят достойнствата на Буров и да се омаловажи личността му. Пък и противоречивата му фигура едва ли може да бъде анализирана в няколко абзаца. Няма как обаче да се отрече, че събитието даде повод на премиера да произнесе разделяща нацията реч. Импулси за нея той получи и от моментната вътрешнополитическа ситуация. Но колкото и да е голямо сега противопоставянето у нас, то едва ли щеше да избие в атаки срещу политическия опонент, ако бяха предложени имена като тези на Левски или Ботев.
Ето защо въпросът е как се е стигнало до решението за Буров? На кадрите от тържеството се виждат само десни политици. Което подсказва, че е налице чисто партийна акция на ГЕРБ и ЕНП. Инициаторите дори не отричат това. Горди са, че идеята на евродепутатите от управляващата у нас партия е била подкрепена от ЕНП и одобрена от ръководството на Европарламента. И че процедурата по именуването е приключила бързо, само за половин година. Не се разбира дали е правен опит да се постигне единно мнение на всички български пратеници в ЕП. Ако се съди по отсъствието на левите евродепутати от церемонията, съгласие не е имало. А вероятно не е било и търсено. Не е сондирано и мнението на наши историци, а българските граждани са тотално пренебрегнати.
Разбира се, дори да беше организирано широко обществено обсъждане, пак нямаше да е лесно да се избере най-подходящата фигура. Но може би, макар и трудно, щеше да се стигне до име, което да обединява. Видяното от репортажите доказва, че това не се е получило. Въпросът можеше да бъде решен по-удачно, ако бе потърсена личност, важна не само за нас, но и с принос към общоевропейска кауза, както и с връзка със страната домакин на евроинституциите. На тези изисквания отговаря примерно интербригадистът Тодор Ангелов - Божаната. Той е единственият българин, провъзгласен посмъртно за национален герой на Белгия. Приносът му в антинацистката съпротива и за спасяването на хиляди местни евреи от лагерите на смъртта е оценен не само с високи белгийски отличия, но и с паметник в Брюксел. Няма друг съотечественик, чиято личност да съчетава по толкова подходящ начин връзката между България и Белгия, и то чрез борбата срещу хитлеризма, чийто успешен край даде възможност да се налеят основите на бъдещия ЕС.
Само че... Ангелов е член на ЦК на Белгийската компартия, а това не се харесва. Не на Брюксел, а на някои у нас. На онези, които се засилиха да съборят паметника му в родния Кюстендил, оцелял едва след реакция от белгийското посолство. На онези, които на 12 януари, при първото събитие на високо ниво от българското председателство, говориха за какво ли не, дори за шопската салата и ракията, но не се сетиха да кажат, че на същата дата е роден Ангелов. А в този ден нямаше по-пряка и същевременно толкова значима връзка между София и столицата на ЕС. Ето как толкова десетилетия след разгрома на нацизма не можем да се обединим дори на антинацистка основа. А иначе сме големи европейци.
