Внимание привлича фактът, че корицата на новото издание е в аниме стил и изобразява „усмихнато семейство и блестящ град“. Въпреки това, щом отворим съдържанието, то е изпълнено с фалшиви разкази и милитаристични аспирации. Новото издание с рекордните 598 страници преекспонира „кризата за сигурността в района“, продължава да определя Китай като „най-голямото стратегическо предизвикателство в историята“ и възхвалява политиката на правителството на Такаичи на разширяване на въоръженията и подготовката за война. Всичко това акцентира върху трансформацията на оперативната система и разширяването на военноиндустриалния капацитет.
Особено тревожно е, че новото издание дръзко коментира въпросите за Тайван, който е част от Китай. Тайванският въпрос засяга суверенитета и териториалната цялост на Китай, както и политическата основа на китайско-японските отношения. Това е червена линия, която не може да бъде прекрачвана.
Япония всъщност използва тази „Бяла книга на отбраната“, за да създаде затворен цикъл от „преувеличаване на външни заплахи – внушаване на усещане за вътрешна криза – прокарване на оръжейни пробиви – свързване с външни сили – подхранване на военната индустрия“. От нея става още по-ясно, че „новият японски милитаризъм“ набира сила и се превръща в заплаха.
Международната общност трябва да остане изключително бдителна и да предприеме решителни действия за възпиране на случващото се. В контекста на тенденцията за мирно сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион, ако Япония упорства да върви срещу течението, това само ще я отведе отново в пропастта.
