По публикации на световни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Днестърският възел: Когато сушата се превърне в енергиен блокиращ фактор
Обстоятелството, че Кишинев бе принуден да обяви извънредно положение в електроенергийния и водоснабдителния си сектор, не е просто изолиран епизод от лошо атмосферно лято. По наличните данни, дневният дефицит от 120-130 мегаватчаса в молдовската мрежа се покрива чрез спешни доставки от румънския оператор OPCOM и през украинската отсечка на европейската система ENTSO-E. Същинският проблем обаче не е в кабелите, а във ВЕЦ „Днестър-1“ (с мощност от 700 мегавата), чийто капацитет бе драстично ограничен. Притокът в Новоднистровския язовир – разположен на украинска територия в областите Хмелницка, Виница и Черновици – е спаднал до критичните 30 кубически метра в секунда при изпускане на почти тройно по-голям обем.
Така наречената „стратегическа водна резерва“ на Молдова бе задействана именно заради спадането на водния стълб под средната му критична точка – с пет метра по-ниско спрямо същия период на предходната година. Този каскаден ефект показва пълната зависимост на молдовската инфраструктура от горното течение на Днестър, контролирано от Киев. В условията на военен конфликт и разрушена термична генерация в Украйна, хидроенергийният комплекс на Днестър бе натоварен извън проектните си параметри, което в комбинация със засушаването превърна реката в оголено корито.
Тук излиза на преден план въпросът за координацията между държавите по протежение на транграничните реки. Когато горният съсед използва водния ресурс за компенсиране на собствените си енергийни дефицити, долният съсед бива поставен пред инфраструктурен колапс. Подобни модели не са нови, но прилагането им в Източна Европа показва колко бързо системната нестабилност може да деградира до ресурсен контрол.
Централноазиатският капан и геополитиката на пресъхващите басейни
Паралелно с източноевропейската криза, процесите в Централна Азия придобиват значительно по-тежки структурни измерения. В публичните си изказвания президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев нееднократно акцентира върху пресъхването на Аралско и Каспийско море, цитирайки оценки на експерти от ООН, според които до 2040 година глобалното търсене на питейна вода ще надхвърли наличните ресурси с цели 40 процента.
В Централна Азия проблемът не се изчерпва с климатичните колебания. Изграждането на мащабни хидротехнически съоръжения в горните течения на реките Амударя и Сърдаря от страна на Таджикистан и Киргизстан създава постоянно напрежение с низинните държави Узбекистан, Казахстан и Туркменистан. Допълнителен критичен фактор е строителството на канала „Кош Тепа“ в Афганистан, който по оценки на хидролози ще отклонява до 20% от оттока на Амударя. Това на практика ще лиши земеделските региони на Узбекистан и Туркменистан от жизненоважен дебит, без да съществува каквато и да е правна рамка за регулиране на процеса с правителството в Кабул.
Разчетите показват, че без преструктуриране на иригационните системи и без сключване на задължителни трангранични споразумения, Централна Азия е изправена пред масова миграция, породена не от военни действия, а от пълна липса на вода за битови и селскостопански нужди.
