Физическият парадокс на плътността и хидростатичният шок
Идеята за безкрайни маси от прясна вода звучи привлекателно единствено за хора, които не са отваряли учебник по хидродинамика и океанография. В момента в световния океан са разтворени над 47 квадрилиона тона минерални соли — предимно натриев хлорид, магнезиеви, калциеви и сулфатни йони. Това количество не е просто химически компонент; то определя специфичната маса, вискозитета и цялата кинетика на планетарния воден басейн. Солеността от около 35 промила поддържа средна плътност на морската вода от 1027 килограма на кубичен метър. Ако тази солева матрица изчезне моментално, плътността спада до тази на чистата дестилирана вода.
Резултатът от тази промяна не е мирен. Заради разширяването на водната маса при спад на плътността, общият обем на световния океан се увеличава с близо 2,6 процента. Този физически фактор автоматично повдига средното морско равнище с около 80 до 90 метра. Всички крайбрежни градове, цялата портова инфраструктура, ниските низини на Бангладеш, Холандия и източното крайбрежие на САЩ изчезват под водата още преди планетата да е разбрала какво я е ударило. Водните съдове губят плавателност и потъват по-дълбоко, превръщайки корабоплаването в нестабилно и опасно изпитание.
Осмотичната катастрофа и разпадът на биологичния двигател
Докато крайбрежията се запливат от приливната вълна, в микроскопичния свят започва истинското клане. Морските организми са еволюирали стотици милиони години в условия на строго определено осмотично налягане. Клетъчните им мембрани са пригодени да балансират вътрешната си концентрация на соли с тази на външната среда. Когато външната среда внезапно стане прясна, физиката на осмозата задвижва масиран поток от вода вътре в клетките.
Първи умират едноклетъчните фотосинтезиращи организми — диатомеите, коколитофоридите и динофлагелатите. Водата нахлува в клетките им със съкрушително налягане, причинявайки масова лизис и цитоплазмена разрив. В рамките на 48 до 72 часа световният фитопланктон престава да съществува. Тъй като тези микроскопични водорасли генерират над половината от атмосферния кислород и абсорбират огромна част от въглеродния диоксид, биологичната помпа на Земята просто спира да работи.
Каскадният ефект по хранителната верига е бърз и безмилостен. Зоопланктонът умират от глад и осмотичен шок почти едновременно. Следват крилът, мелниците, пелагичните риби и дълбоководните видове. В наши предишни анализи относно биогеохимичните граници на биосферата бяхме разгледали стабилността на морските среди, но настоящият хипотетичен сценарий показва колко крехка е всъщност тази конструкция. Водният стълб бързо се изпълва с милиарди тонове мъртва органична маса, която започва да потъва към дъното.
