Анаеробно гниене и атмосферно отравяне
Когато огромното количество мъртва биомаса достигне дъното, наличният разтворен кислород във водата се изчерпва бързо от аеробните бактерии. След като кислородът приключи, анаеробните микроорганизми поемат процеса. В океанското дъно започва масово сулфатно разграждане и метаногенеза.
Океаните започват да изпускат колосални количества сероводород и метан. Въздухът над крайбрежните зони и във вътрешността на континентите бързо се насища с задушливи и отровни газове. Не просто миризма на развалени яйца, а токсични концентрации, които правят дишането край морето невъзможно за бозайници и птици. Басейнът, който някога е бил източник на живот, се превръща в гигантски анаеробен ферментатор.
Колапс на термохалинната циркулация и ледена изолация
Най-тежкият дългосрочен удар за климата идва от спирането на океанския конвейер. Атлантическата меридионална обръщаща циркулация, от която е част и Гълфстрийм, се задвижва от разликата в температурата и солеността. В Северния Атлантик студената и силно солена вода е тежка, поради което потъва в дълбочина и изтегля топла вода от тропиците на север.
Без солевия градиент плътността на водата става хомогенна. Термохалинната помпа спира напълно. Преносът на тропическа топлина към Европа и Северна Америка приключва в рамките на седмици. Средните температури на Европейския континент спадат с 15 до 20 градуса по Целзий. Британските острови и Скандинавия се покриват с целогодишен лед, а земеделието в Евразия става практически невъзможно.
Пресната вода замръзва при 0 градуса по Целзий, за разлика от солената, която изисква по-ниски температури. Поради тази причина арктическите и антарктическите ледени покривки започват да се разширяват с небивала скорост. Повърхността на океаните отразява все повече слънчева светлина, увеличавайки планетарното албедо и вкарвайки Земята в бърза спирала на глобално застудяване. В наши изследвания върху палеоклиматичните кризи сме виждали подобни забавяния на циркулацията, но пълното премахване на солевия двигател надминава и най-суровите исторически заледявания.
Всичко това показва, че солеността на океана не е случайна характеристика на планетата. Тя е основният стабилизатор, без който физическите, химическите и биологичните процеси на Земята неизбежно колабират.
