Бизнесът с иманярство и сухото запазване на органите
Случаят с така наречената мумия „Мария“ и съпътстващите я по-малки екземпляри не започва в академична аудитория, а в калните, нерегулирани тунели на иманярите (т.нар. уакерос) около платото Наска. Районът на пустинята Атакама е известен с почти абсолютната си липса на влага, което превръща почвата в естествен фризер за биологични материали. Когато нелегален копач открие мумифицирано тяло, то рядко стига до държавния архив в Лима в непокътнат вид. Преди да бъдат предадени на института Инкари в Куско, останките са преминали през няколко чифта ръце, което веднага създава сериозен проблем с веригата на проследяемост на доказателствата.
Тялото, с височина от около 168 сантиметра, показва удивителни патологични и анатомични отклонения. Пръстите на ръцете и краката са точно по три, изключително удължени и с необичаен брой фаланги. Липсват външни ушни миди, а очните орбити са значително по-широки от стандарта за доколумбовото население в региона. Анализът на повърхностния слой показва, че тялото е било обилно третирано с диатомит — бяла прахообразна скала, съставена от фосилизирани микроводорасли, използвана за абсорбиране на влагата и предотвратяване на бактериалното гниене. Върху тази бяла обвивка обаче се пресичат няколко напълно противоположни хипотези, а самата методика на съхранение оставя сериозни пробойни в теорията за естествения произход на находката.
Анатомични скенери, радиовъглерод и генетични дилеми
Рентгеновите снимки и компютърната томография, извършени от местни и чуждестранни специалисти, потвърждават наличието на истинска костна структура, ставни връзки и изсъхнали остатъци от вътрешни органи. Тоест, не става дума за елементарна кукла от папие-маше или гипс. Според документираните радиовъглеродни изследвания, останките датират от първото хилядолетие на новата ера. Проблемът възниква, когато лабораториите започват да изследват структурата на ДНК и костната плътност. По първоначални данни генетичният състав показва висока степен на сходство с човешкия, но с огромно количество неопределени или деградирали секвенции, което е напълно нормално за хилядолетна органична материя, изложена на външни влияния.
Част от антрополозите смятат, че удълженият череп е резултат от познатата за доколумбова Америка изкуствена деформация чрез стягане на главата с дъски още в детска възраст. Сложният въпрос обаче остава свързан с крайниците. Съществуват медицински състояния като ектродактилия или синдактилия, при които пръстите са намалени или слети, но тук скелетните фаланги изглеждат функционално завършени и равномерно подредени. Според някои скептични изследователи е възможно древни майстори или съвременни фалшификатори да са модифицирали вече мумифицирани човешки останки, премахвайки показалеца и кутрето и удължавайки останалите пръсти чрез хирургично добавяне на кости от други скелети. В подобен случай ставаме свидетели на брутална занаятчийска заварка, целяща да задоволи пазара на екзотични антики.
