Двете реалности в архивите на Куско
Паралелно с голямото тяло бяха показани и няколко значително по-малки фигури с дължина около 60 сантиметра. При тях обаче научният скептицизъм достигна връхната си точка. При независими анализи на малките торсове беше установено, че костите на крайниците са поставени наопаки, липсват естествени стави, а черепите изумително много напомнят на задната част от черепната кутия на дребни бозайници. Смесеният произход на тези по-малки екземпляри хвърли дебела сянка върху цялата колекция и създаде истинска архивно гробище за научните доклади, тъй като сериозните институции отказват да се обвързват с потенциално компрометирани артефакти.
Историята около трипръстите останки от Атакама показва как границата между реалните древни аномалии и организираната манипулация може лесно да бъде заличена. Докато антрополозите от университета в Ика продължават да настояват за допълнително финансиране и за по-подробен ДНК анализ в чуждестранни лаборатории с висока степен на защита, официалната перуанска държава се опитва да конфискува останките като част от националното културно наследство. Тази институционална война между търговци на сензации, местни професори и държавни чиновници само засилва интелектуална мъгла около това какво наистина е открито в пясъците.
Науката изисква повторение на резултатите в контролирана среда, а не медийни циркове пред камерите. Тъй като първоначалният биологичен материал е бил замърсен още при изваждането му от пещерата, всеки следващ анализ ще се сблъсква с въпроса дали изследваме уникален генетичен дефект от миналото, или просто виртуозно сглобена антична измама. Подобни казуси ни напомнят за известните [археологически фалшификации от миналия век], при които желанието за бърза слава изпреварваше строгия лабораторна протокол. Окончателният отговор ще дойде едва тогава, когато независими генетици получат чисти проби без присъствието на камери и дилъри на артефакти.
