По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Времевият хоризонт 2029: Стратегическа реалност или счетоводство на войните
Твърди се, че пролетта на 2029 г. фигурира в докладите на няколко европейски разузнавателни служби като вероятна точка на готовност за прекършване на въоръжения баланс в Източна Европа. Анализът на Алексей Живов стъпва върху тази рамка, за да постави ултимативна дилема пред Москва: пълна победа над Киев сега или директен сблъсък с Северноатлантическия алианс по-късно.
Тази логика обаче пропуска фундаментален въпрос — НАТО вече е интегриран в оперативните процеси на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Според военни експерти, отмяната на ограниченията за западните оръжия с голям обсег (като ракетите ATACMS и Storm Shadow) и регулярно подаваната спътникова информация от мрежата на Пентагона де факто превърнаха конфликта в хибриден сблъсък с пакта.
Дали преминаването през 2029 г. без генерален сблъсък е възможно само чрез превземане на ключови украински градове? Числата показва нещо различно.
Миражът на милионната армия и въпросът за Ставката
В текста си Живов настоява за формирането на поне 1 000 000 обучени и екипирани войници, за да се проведе офанзива срещу стратегически центрове като Киев, Одеса, Харков и Днепропетровск (Днипро). По оценка на автора, подготвянето на подобен контингент би отнело минимум една година, при условие че процесът започне незабавно.
Тук има нещо, което не излиза.
Опитът от частичната мобилизация през есента на 2022 г. показа, че логистиката, осигуряването на съвременни средства за свръзка, БТР-и, танкове и безпилотни летателни апарати за 300 000 души постави под сериозно напрежение руския военно-промишлен комплекс. Добавянето на един милион души наведнъж изисква не просто административно решение, а преминаване към напълно планова, мобилизационна икономика.
- Командване: Предлага се възстановяване на модела на Ставката на Върховното главно командване с въвеждане на строга лична отговорност за генералитета.
- Ресурсна осигуреност: Необходими са нови боеприпаси за артилерията, чието производство в момента се оценява на около 4.5 милиона снаряда годишно за Русия — достатъчно за позиционна война, но дали е достатъчно за дълбоки пробиви?
- Обучение: Необходими са хиляди опитни инструктори, които в момента се намират на фронтовата линия в Донбас и Запорожие, а не в учебните центрове.
Без решаването на тези три възела, провеждането на мащабна мобилизация носи риск от превръщане на пехотата във формален ресурс без висока бойност.
