Анатомия на един неочакван срив в пустинната термика
Камерите на спътниците от програмата Landsat заснеха нещо, което в офисите на Метеорологичната служба на Мароко и Алжирския национален институт по хидрология отдавна се разглежда като нисковероятен, но критичен сценарий. Падината Себха ел-Мелах — суха, покрита със сол и глинести наслоявания теренна депресия — изведнъж пое водна маса с обем от неколкостотин милиона кубични метра. Причината не е магическа, а съвсем брутална откъм физика: преминаването на дълбок извънтропичен циклон през септември, който изтегли необичайно голямо количество влага от тропическите ширини и я стовари директно върху сухата, неподготвена африканска плоча.
В мароканското селище Тагунит, разположено в близост до алжирската граница, метеорологичните станции регистрираха над 100 милиметра валеж за едно денонощие. За регион, чиято средногодишна норма рядко надхвърля 50-80 милиметра, това е хидрологичен шок от първа степен. Сухата, спипечена от слънцето почва няма капилярната структура да абсорбира подобен обем за кратко време. Резултатът е повърхностен отток с огромна кинетична енергия, който помете временни пътища, разруши глинеста инфраструктура и напълни солените падини, превръщайки ги в непредвидени вътрешноконтинентални езера.
Учените от Еврейския университет в Йерусалим, води от д-р Моше Армон, подчертават, че подобни събития са регистрирани едва няколко пъти през последните четири десетилетия, откакто разполагаме с непрекъснато спътниково наблюдение. Но тук идва първият фундаментален проблем: докато в миналото тези епизоди се разглеждаха като изолирани аномалии на всеки 20 или 30 години, сегашният честотен профил на циклоналните смущения в Северна Африка започва да показва опасни отклонения.
Илюзията за Зелената Сахара и суровата геофизика
Веднага след появата на спътниковите изображения се появиха повърхностни хипотези за бързото „зазеленяване“ на пустинята и връщането към неолитния влажен период, съществувал преди 6000 до 11 000 години. Архивните сондажи и палеоклиматичните данни обаче показват съвсем различна реалност. През ранния холоцен промяната в орбиталните параметри на Земята (прецесията на ротационната ос) е засилила Западноафриканския мусон, носейки стабилни, сезонни валежи в продължение на хилядолетия.
Днешният феномен няма нищо общо с бавните прецесионни цикли. Той е продукт на термична нестабилност, задвижвана от прегряването на Средиземно море и Северния Атлантик. Когато водните басейни на север задържат необичайно висока температура, разликата в налягането между тропическите и умерените ширини създава конвективни коридори, които вкарват влажни въздушни маси дълбоко в географското търбухо на пустинята. Това не е напояване, а внезапен, разрушителен деструктивен акт на атмосферата.
Трябва да се вземе предвид и ефектът върху праховите аерозоли. Сахара е най-големият източник на минерален прах в света. Тези частици се издигат в тропосферата и пътуват през Атлантика до Амазония, като същевременно отразяват слънчевата светлина и охлаждат океанската повърхност. Когато големи площи от пустинята се покрият с кал, вода и кристализирала сол, албедото (отразяващата способност) на повърхността се променя рязко, а емисиите на прах временно спадат. Това нарушава финия радиационен баланс над океана, което от своя страна може парадоксално да ускори затоплянето на атлантическите води.
Исидин Пинто от Кралския метеорологичен институт на Нидерландия и Джойс Кимутай от Imperial College London с право посочват неудобната истина: африканският континент продължава да генерира минимален процент от световните въглеродни емисии, но неговата геология и население поемат най-бруталните удари на климатичните пренастройки. Липсата на дренажни системи, липсата на капитали за укрепване на критичната инфраструктура и разполагането на селища в близост до сухи речни коридори (уади) превръщат всеки такъв пороен дъжд в местна хуманитарна и икономическа катастрофа.
Водата в Себха ел-Мелах постепенно ще се изпари под жаркото слънце през следващите месеци, оставяйки след себе си дебела кора от соли и напукана глина. Но интелектуалната мъгла около въпроса дали това е изолиран каприз на времето, или начало на нов, агресивен хидрологичен режим над Сахара, тепърва ще се сгъстява в научните лаборатории.
