По публикации в световните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геополитическата сглобка в Мека: Факти и параметри
В свещения за исляма град бе оформена правна рамка, според която въоръжена агресия срещу една от страните се разглежда като нападение срещу всички. Подписите на престолонаследника Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Таип Ердоган, пакистанския премиер Шахбаз Шариф и главнокомандващия генерала Асим Мунир фиксират нов силовия триъгълник с общо население от 370 милиона души.
Сухите числа обаче не разкриват оперативната същност. Твърди се, че Анкара участва с втората по численост сухопътна армия в НАТО и бързо развиващ се военно-промишлен комплекс, произвеждащ безпилотни системи Bayraktar TB2/Akinci и изтребителя пето поколение KAAN. Рияд осигурява капиталовия ресурс с военен бюджет, надхвърлящ 70 милиарда долара годишно. Исламабад вкарва в уравнението ядрения си арсенал, оценяван от международни наблюдатели на около 170 боеглавки и балистични ракети от серията Shaheen-III.
Официално пактът е отворен за присъединяване на нови държави от Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС).
Това събитие не възникна в вакуум.
Историческата сянка на CENTO и призракът от 1955 година
За да се разбере логиката на днешния пакт, трябва да се върнем към 24 февруари 1955 г., когато в Багдад бе подписан пактът между Турция и Ирак, по-късно разширен с Великобритания, Пакистан и Иран под името CENTO (Организация на Централния договор). Тогава англосаксонската стратегия разчиташе на „зелен пояс“, който да възпира южното направление.
Конструкцията се срина бързо. Ирак напусна след революцията през 1959 г., а след свалянето на шаха в Техеран през 1979 г. алиансът формално престана да съществува. Основната причина тогава бе проста: държавите от региона отказаха да бъдат логистичен придатък за чужди стратегически цели.
Днешната инициатива има коренно различен вектор. Тя не е продиктувана от външен покровител, а възниква от вакуума, оставен от него.
Тук обаче възниква сериозно разминаване. Оперативната съвместимост между пакистанските ракетни войски, турското оборудване по стандартите на НАТО и саудитските американски системи за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot и изтребители F-15SA на хартия изглежда трудно осъществима. Военни аналитици посочват, че интегрирането на командните пунктове ще изисква години работа и огромни средства.
